Колко познати имате, които не ядат хляб, твърдят, че страдат от глутенова непоносимост, търсят храни с етикет „без глутен“ в магазините или дори сред менюто в ресторанта?

Един артист установил, че при него отговорът е внушителен брой приятели. И изразил впечатленията си, както умее най-добре – с изкуство.

Така се родил „Безглутеновият музей (Gluten Free Museum) – виртуална галерия, чиито „експонати“, освен доза хумор и храна за размисъл ни предлагат своеобразен урок по история на изкуството – започвайки с платна от Вермеер и Караваджо, минавайки през съвременни работи на артисти като Джеф Кунс и стигайки до прочути попкултурни образи във филмите на Тарантино и Дисни.

С уговорката, че няма да ги видите както са в оригинал…

Авторът на блога, в който се „помещава“ Безглутеновия музей успява умело да „извади“ всяка следа от пшеница, ечемик, хляб или дори паста от прочутите си „експонати“. 26-годишният французин Артур Колет започва поредицата си като шега със свои приятели и познати, но бързо привлича вниманието на авторитетни издания.

„Някой най-после намери перфектния начин да си направи майтап с безглутеновото движение“, пише „Вашингтон пост“. Други пък дават висока оценка на куратора на музея: „Това е изкуство минус глутен. Най-после“, гърми „Хъфингтън пост“.

Френският артист отвръща, че съвсем не е искал работата му да се възприеме като подигравка към страдащите от глутенова непоносимост (всъщност същинската алергия към глутен се нарича целиакия и от нея страда около 1% от човечеството), но е бил силно впечатлен от мощната индустрия изградена около нея.

И, с присъщото си чувство за хумор, решил, че й липсва единствено:

Безглутенов музей

Пригответе се да видите „Малкият парижанин“ от прочутата черо-бяла фотография на Уили Ронис тичащ без любимата си огромна франзела, „Млекарката“ на Вермеер, забравила да сложи хляб в панера, фермерите от известната картина „Американска готика“, на които вече не им е нужна вилата, Пикасо, който май няма нищо за хапване, Лейди и Скитника от анимацията на Дисни, останали без дългата спагета, която ги свързваше…

Йоханес Вермеер, „Млекарката“

Пол Сезан

Питер Брьогел Стария

Грант Ууд, „Американска готика“

Ван Гог

Джузепе Арчимболдо, „Лято“

Салвадор Дали

Уили Ронис, „Малкият парижанин“

Робер Доано, „Хлебчетата на Пикасо“

Джеф Кунс

Ридли Скот

Уолт Дисни, „Лейди и скитникът“

Куентин Тарантино, „Криминале“

Рация

Рой Лихтенщайн

Източник: Gluten Free Museum