Срещаме ви с една чаровница, заредена с много идеи и любов към киното и, за наша радост, вече възнаградена с големи успехи за тях.
Яна Георгиева е родена в семейството на професионални фотографи, което обяснява страстта й към обектива от ранна възраст.
Филмовата й страст я отвежда в най-добрите киноуниверситети в България, Италия и Великобритания. Продуцент и режисьор е на няколко късометражни ленти, над които работи още като студент.
Първият й пълнометражен филм Sleeping Dogs обаче, заснет пости без средства от екип дебютанти в света на киното, й печели неочаквани и големи признания – едни от най-престижните номинации за независимо кино – първо тези на фестивала Raindance, а после и за 16-тите Британски филмови награди за независимо кино (BIFA).
От сцената на „Като лъвовете“ в България до ролята на режисьор и продуцент в Лондон… Разкажи ни за това пътуване!
Сцената на „Като Лъвовете“ беше невероятно изживяване и мисля, че направи детството ми неповторимо. Бях първи клас, още не можех да чета, когато получих първия си сценарий. Ники Априлов и Катя Кисимова видяха нещо в мен, защото получих ролята на Червената шапчица, а не можех нито да пея, нито да танцувам. Всичко се учи, а на тази възраст това става много бързо…
В училище завърших Художествена керамика. Тя се превърна в част от усещането ми към изкуството. Следването в Италия ме дари с невероятно богатство от различни изящни изкуства и страстта към киното се появи много бързо. Тя пък ме отведе в Лондон, където завърших магистратура Filmmaking в University of Kingston.
С Флорис и останалите от групата More Better Films – Рейчъл и Саймон, се запознахме по време на магистратурата. Работихме заедно втория семестър над няколко късометражни филми и станахме приятели с една обща цел и страст. Според мен едно от най важните неща в правенето на филми е да имаш добър екип, с който да се разбираш, защото те се превръщат в твое семейство за доста дълъг период от време.
Как се създава пълнометражна лента със 100 лири бюджет?
Sleeping Dogs беше идея за късометражен филм, защото вече бяхме правили няколко. Това беше просто следващата ни идея. След завършването се предполагаше, че трябва да си търсим работа, но ние искахме да правим кино…
Казахме си, съвсем на майтап, защо не снимаме дългометражен и не използваме първата сцена на филма, само като едно начало. Имахме на разположение камера и взехме звук от приятел. Подготовката започна много бързо и като знаеха, че не разполагаме с пари, Саймон и Флорис написаха сценария, включвайки само локации и средства, които вече имахме… Така се получи.
През цялото време не спрях да пиша хиляди мейли на много компании за финансиране. Но когато започваш и си студент, е много трудно да получиш такова. Не че това трябва да те спира да завършиш филма си…
След като не успяхме да намерим средства, решихме, че няма да се отказваме. Все пак имаше няколко неща, които трябваше неизбежно да платим, като трета кола във филма, която наехме за няколко часа и след много обяснения получихме доста изгодно, пистолет и една от локациите, защото ни хванаха да снимаме и, тъй като имахме пистолет, решихме, че е по разумно да платим.
Заснемането без светлина, т.е. само с естествената, която ни даваше Лондон, беше лесно решение. Флорис имаше реална визия за филма и цвета му, а решението улесни допълнително снимките – той беше и оператор, а аз бях звук и още много неща…
Така и и филмът си остана за 100 лири. Всички актьори се съгласиха да се снимат без заплащане и за повечето от тях лентата е дебют. Джон Камплинг, нашата звезда от Хари Потър, се съгласи на своя глава, казвайки на агента си, че сам ще поеме разходите си за транспорт и храна, защото вярва в сценария и в нас.
Една от актрисите е Ива Николова – моя позната, се съгласи ей така, въпреки че се занимава с други неща в живота. Справи се страхотно в ролята на Елене.
Целият саундтрак пък е композиран от бащата на Флорис – Тюн Рамекерс, който е композитор и музикант в известния оркестър на André Rieu.
Музиката е много важна част от филма, тя му придава различно усещане и помага някои сцени да бъдат усетени и възприети по-добре. Флорис и Тюн прекараха доста време на skype връзка, пишейки музиката на Sleeping dogs.
Тук трябва да добавя, че и цялата пост продукция беше за без пари, което отново отне много труд и молби. Искам безкрайно да благодаря на едно от българските студия, което ни подаде ръка за финалната, най-важна права.
Казваш, че „ако имаш добра история и камера, нищо и никой не трябва да те спре да я разкажеш“. С какво е различна историята на Sleeping Dogs?
Наистина вярвам в това твърдение и сега се убедих в правотата му. Бих искала филмът да е пример за много от младите, които сега започват и са отчаяни, защото нямат средства и познати.
Ние също нямахме, аз и Флорис сме в чужда страна и беше много трудно, защото познавахме само себе си и съучениците си. Филмът се превърна в една голяма идея и цел. Всички, които по някакъв начин са част от него в момента са много щастливи, че успяхме да го завършим и нашето дете, както аз го наричам, видя бял свят.
Всеки би казал, че може би е различен, защото е заснет само от двама или защото бюджетът му наистина е много малък, но за мен е различен, защото всеки един от нас вложи много труд, енергия и любов и накрая се получи.
Какво е усещането филмът ти да получи едни от най-престижните номинации за независимо кино – първо Raindance, после и BIFA? Как се почувства твоят екип от дебютанти на червения килим?
Това чувство не мога да разкажа само с думи. Ако в момента можете да видите лицето ми, то ще грее с усмивка. Невероятно, неповторимо…
За мен това доказа, че целият ни труд е признат. Аз лично си отдъхнах, защото успях да направя много хора щастливи и техният труд бе възнаграден. Също така доказах на себе си, че с много труд и желание всичко се постига, колкото и банално да звучи.
Церемонията беше много красива и беше пълно с известни личности. Видях ги след това от снимките, защото по време на самото събитие бяхме много развълнувани, за да ги забележим и се забавлявахме през цялото време. Пожелавам го на всеки!
Яна с актьорите от филма, по време на бляскавата церемония:
Kаква ще е съдбата на Sleeping Dogs от тук нататък? Къде предстои да разлаете кучетата?
В момента очакваме предложения за разпространение и това ще се случи много скоро. Също така мислим да продължим още малко с фестивалите, защото те са едно специално място за филмите. Там публиката винаги е по-целенасочена в избора си. Имаш най-близък контакт с нея, което помага да разбереш какво си предал с филма си.
Със сигурност скоро ще бъде част и от някои от големите VOD платформи за разпространение, защото това е бъдещето.
Кадри от Sleeping Dogs:
А как българската публика прие филма? Успя ли да усетиш реакциите й на премиерната прожекция на лентата у нас, в рамките на София филм фест?
Аз съм страхотно изненадана от реакцията на Българската публика. Преди премиерата бях доста напрегната, защото повечето ми близки и приятели знаят за филма още от самото начало и това беше едно дълго очакване за всички.
Бях притеснена доста от тяхната реакция, защото е важно за мен как ще се приеме филма в България. Разбира се, киното е изкуство и всеки го разбира по различен начин, но публиката хареса много Sleeping dogs и това ме накара да се замисля за още прожекции след някой друг месец.
Какви са впечатленията на режисьора на Sleeping Dogs Флорис Рамекерс от София филм фест и българските киномани?
Флорис посети България и София за първи път. Това стана по покана на София филм фест, на които благодаря още веднъж за организацията и възможността да покажем филма.
Много му хареса даже и за толкова кратко време. Българите сме много топли и приветливи хора, той беше обсипан с внимание и поздравления.
Заведох го и да караме ски на Витоша, за да види красивата ни природа, защото в Холандия карат ски в затворено пространство със снимки на планини отстрани.
Да очакваме ли скоро More Better Films?
Разбира се, и то много скоро. Този път ще следваме стъпките за финансиране и се надяваме да ни отнеме по-малко време.
Флорис и Саймон започнаха новия сценарий, но засега не мога да издам много. Мога само да кажа че идеята е страхотна и този път ще може и да се посмеем на някои моменти. Очакват ви още по-добри филми!
Има ли рецепта за сбъдване на мечти? Или поне вълшебна съставка, която да не пропускаме…
Мисля, че рецептата не е универсална а всеки трябва да я създаде сам за себе си. Аз вярвам в мечтите си, може би защото често ми се сбъдват и това ме кара да мечтая още по силно (премиера на Sleeping dogs в България беше една от тях).
Разбира се, всички знаем че трябва да мечтаем реалистично. Някои от съставките са ясни: килограм труд, няколко съдружника, замесени в правенето, чаша оригинална идея, чаша и половина здрави нерви (нещо като бакпулвер за набухвател), щипка вяра, няколко дози търпение и няколко капки късмет… И ето ти Sleeping dogs!
Новини за филма на Яна Георгиева може да следите на Фейсбук страницата на Sleeping dogs или на сайта на More Better Films
Подарете си вдъхновение
Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.