Последната и може би най-протеворечива лента на големия руски режисьор Алексей Герман – „Трудно е да бъдеш бог“ – ще има своята българска премиера в рамките на 18-ия София филм фест.

„Трудно е да бъдеш бог“

Този филм предизвика вълнения и полемики още преди някой да го е видял. „Трудно е да бъдеш бог“ на починалия половин година преди премиерата му режисьор е довършен от неговия син Алексей Герман – младши.

За това да го покажат първи се борят няколко фестивала, но го получава този в Рим. Там „Трудно е да бъдеш бог“ бе прожектиран миналата година извън състезателната програма, каквато е волята на Герман.

Лентата накара Умберто Еко да напише първата си кино рецензия, завършваща с думите „Приятно пътешествие в Ада. В сравнение с Герман филмите на Куентин Тарантино са анимации от Уолт Дисни… Трудно е да бъдеш бог, но и трудно е да бъдеш зрител – в случая, на този лют филм на Герман. Филмът е именно за нас, за това какво може да се случи, или дори се случва, макар и в по-малка степен.”

Филмът е  заснет по едноименната научно-фантастична повест на братя Аркадий и Борис Стругацки от 1963 г. Действието се развива в бъдещето, на планетата Арканар. Жителите й живеят в период, подобен на късното Средновековие на Земята. На Арканар са изпратени група учени, които да помогнат на местните обитатели да открият правилния път към прогреса. Задачата им е трудна: забранено им е да използват насилие и да убиват.  Сложната система се оказва неуспешна, когато местните интелектуалци на Арканар й се противопоставят. Един от учените – Дон Румата, се опитва да ги спаси от наказание и не може да избегне вземането на страна.

Главната роля във филма изпълнява Леонид Ярмолник. „Сложно е да се обясни този филм, както сложно е да се обясни животът”, казва той. „Това не е филм за жестокостта, а за любовта – истинската, осезаемата, живата, тази която оцелява, въпреки трудностите”, пише филмовата критика.

Алексей Герман започва работа над кинотворбата през 1999 г., а година по-късно в Чехия е построен декорът на Арканар. Проблемите с дублажа и влошеното здраве на режисьора са причина филмът дълго време да не бъде довършен. „Баща ми беше вече много болен, когато снима този филм, жертвайки живота си заради него”, казва Алексей Герман-младши.

Алексей Герман

„Искам колкото се може повече хора да чуят дон Румата: „Когато тържествува сивотата, на власт винаги идват черните”. Това не е намек, а предпазване. У нас робите, както и преди, не искат да свалят прангите, трябва да ги биеш, да ги принуждаваш. Свободата плаши с отговорността и мнозина се боят от нея. Време е да престанем да се боим. Затова ще кретам всеки ден до студията и ще седя там, докато не завърша филма. Понякога си мисля – по дяволите всичко, писна ми! А после сам се спирам: не, не става така, трябва всичко да доизкусуря. Иначе няма да съм Герман”, споделя приживе режисьорът.

Алексей Герман (1938-2013) е сред най-влиятелни режисьори в Русия и един от големите в Европа. Син е на писателя Юрий Герман и баща на режисьора Алексей Герман-младши. Във филмографията му са „Проверка по пътищата” (1971–85, по повестта на Юрий Герман), „Двадесет дни без война” (1976, по повестта на Константин Симонов), „Моят приятел Иван Лапшин” (1984, по повестта на Юрий Герман) и „Хрустальов, колата” (1998), оставили ярка следа в историята на световното кино.

Повече подробности за програмата на 18-я София филм фест ще откриете на сайта на фестивала www.siff.bg.