На 17 и 18 декември т.г. „сакралното мазе“ Театър 199 „Валентин Стойчев“ ни потапя в „Нирвана“ – пиеса за Мъж и Жена.

Когато „Нирвана“ се играе за първи път на сцена, Стилиян Петров е бил на 3 годинки, Деян Донков – на 8, а Радина Кърджилова – все още неродена. Днес те се срещат с текста през погледа на нашите времена! Но светът в пиесата на Константин Илиев е толкова дълбок и достоверен, че той живее във всяка фибра на културата ни по категоричен начин. И във всички времена. И сега (38 години по-късно) имате възможността да се срещнете с Яворов и Лора в онази нощ, която е частица от най-страстната и най-опасната история на нашия български дух.

Андрей Филипов

Да обяс­ня­вам за­що два­ма­та ге­рои на пи­е­са­та ми са Ло­ра и Яво­ров е все ед­но да обяс­ня­вам за­що тол­ко­ва ав­то­ри в най-раз­лич­ни вре­ме­на са се на­соч­ва­ли към ед­ни и съ­щи ге­рои – Едип, Ан­ти­го­на, Елек­т­ра, Си­зиф.

За на­ша­та кул­тур­на ис­то­рия двой­ка­та Яво­ров–Ло­ра е мит, кой­то е прив­ли­чал и ще прив­ли­ча вни­ма­ни­е­то на мно­зи­на. За­що­то слу­чи­ло­то се меж­ду тях не е не­щас­т­на случ­ка от ин­те­рес за кри­ми­на­лис­ти­ка­та и в час­т­ност за съ­деб­на­та ме­ди­ци­на. Ста­ва ду­ма за хо­ра, съб­ра­ли в се­бе си мно­го от ду­ха на епо­ха­та, а съ­щев­ре­мен­но и за ин­ди­ви­ду­ал­нос­ти, кон­ф­лик­ту­ва­щи въз ос­но­ва на ед­но про­ти­во­ре­чие, ха­рак­тер­но не са­мо за кон­к­рет­но­то ис­то­ри­чес­ко вре­ме. За­то­ва в пи­е­са­та те не са обоз­на­че­ни ка­то Ло­ра и Яво­ров, а ка­то Мъ­жът и Же­на­та.

За­що фа­бу­ла­та въз­п­ро­из­веж­да са­мо два­та пос­лед­ни ча­са от пос­лед­на­та им нощ, е въп­рос, за­ся­гащ по-ско­ро за­на­я­та, дра­ма­тур­гич­на­та тех­ни­ка, ако мо­же да има та­ко­ва по­ня­тие. За вза­и­моот­но­ше­ни­я­та на Ло­ра и Яво­ров мо­же да се раз­ка­же и по друг на­чин – чрез рет­рос­пек­ции, чрез включ­ва­не на раз­лич­ни по вре­ме и мяс­то сце­ни, на прин­ци­па на  мон­та­жа – чрез ед­но по-епи­чес­ко по­вес­тво­ва­ние. В слу­чая два­ма ду­ши – мъж и же­на, зас­та­ват един сре­щу друг, за да си ка­жат всич­ко, ко­е­то имат да си каз­ват. Ди­а­ло­гът за­вър­ш­ва с два из­с­т­ре­ла. То­зи на­чин на из­г­раж­да­не на дейс­т­ви­е­то е по-тру­ден, но те­ма­та за­дъл­жа­ва да се из­бе­ре труд­но­то. Ве­ро­ят­но и за един скул­п­тор е мно­го по-лес­но да нап­ра­ви чо­веш­ка фи­гу­ра от во­сък или, да ре­чем, от сняг, но той из­би­ра ма­те­ри­ал, кой­то се съп­ро­тив­ля­ва – мра­мор нап­ри­мер. Ма­те­ри­а­лът тряб­ва да се съп­ро­тив­ля­ва, за да пре­диз­ви­ка всич­ки­те си­ли на то­зи, кой­то се бо­ри с не­го.

Константин Илиев
април 1983 г.
Текст от прог­ра­ма­та за пър­ва­та сце­нич­на ре­а­ли­за­ция на пиесата

Нирвана

от Константин Илиев
режисьор
Стилиян Петров
сценограф
Никола Тороманов
композитор
Милен Кукошаров
в ролите
Деян Донков (Мъжът)
Радина Кърджилова (Жената)

Следващите представления на „Нирвана“ са на 30 декември, 9 и 24 януари

„Аорта“ е латинска дума. Означава главна артерия, която излиза от лявата камера на сърцето. Човекът, другите бозайници и птиците имат аорта. Влечугите нямат. Аорта имат и човешките поселения. В големия град между Стара планина и Витоша тя се нарича „Улица Раковски“.

Обичам я.
Най вече заради шестте театъра по протежението ѝ.
Без тях София няма да диша.

Наименованието на един от тези жизнено важни елементи от анатомията на града съдържа: цифра.
199. 

Константин Илиев
декември 2021 г.

В деня на запознанството си с Лора, през 1906 г., поетът пише стихотворението „Стон“, което осем години по-късно й посвещава.

СТОН

На Лора

Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов…
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка —
и в мъката любов!

Миражите са близо, — пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек…
Миражите са близо, — пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, —
тя — плът и призрак лек!