Новият, съвместен проект ни позволява да надникнем в артистичния процес на творци от различни области; камерата ни ги следва с любопитство и уважение, а думата имат те – артистите и онези, които работят Зад завесата и на чиито труд, любов и отдаденост рядко ставаме свидетели преди премиерата…

Културна фондация А25 и дигитално списание за изкуства и култура Jasmin.bg ви „вмъкват“ Зад завесата на разнообразни изкуства и културни събития.

Танцът е инструмент.

Споделя Паула Розолен пред камерата ни. И миг по-късно добавя: „Да направя танца достъпен за по-широка публика е един от мотивите ми да стана хореограф.“

И една от последните ѝ работи събира публика, любители и професионални танцьори – от всякакви възрасти, с всякакво образование и опит – в красиво съзвучен пърформанс, посветен поравно на един „революционер в танца“ (по думите ѝ) и на любовта към това изкуство.

А ние се вмъкваме Зад завесата, за да разберем повече за едно хореографско събитие, прераснало в мащабен проект, разпростряло се в няколко града и десетки сърца и тела.

През 2019 г. се навършиха 100 години от рождението на един от най-влиятелните хореографи в света, променил из основи представите ни за танца: Мърс Кънингам. По този повод, две от водещите танцови институции в Германия – Домът на изкуствата “Mousonturm” във Франкфурт и Танцова платформа на Рейн-Майн, обединяват усилията с хореографката Паула Розолен, за да създадат творба, отдаваща почит на танцовата легенда.

Тя избира да работи със 100 танцьори и хореографи – професионалисти и аматьори – от различни възрасти, любопитни да подготвят кратки сола, съобразени с движенческите принципи на Кънингам. След това Розолен обединява индивидуалните сегменти в мащабна продукция, която се представя на открито, под съпровода на музика на живо.  

Специално за откриването на 14-то издание на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“, Паула Розолен гостува у нас за да отдаде почит към Мърс Кънингам, в съвместна работа с 20 български изпълнители от различни възрасти и с разнообразен опит, избрани след предварително кандидатстване.

Работата ѝ с одобрените участници премина през интензивен процес, в който хореографката първо се фокусира върху индивидуалния подход на танцьорите към принципите на Кънингам и създаването на техни сола. След това те бяха преформулирани в групова хореографска партитура, която бе представена един единствен път в „Софийски арсенал – музей за съвременно изкуство“.

София имаше щастието да е вторият град на картата, където се реализира събитието, хвърлило мостове към различни времена, движенчески практики и, най-вече, към разнообразни професионални и не професионални, влюбени в танца публики. За нас пък е щастие да преживеем и разкажем тази му софийска, единствена премиера. „Зад завесата“ се оказваме благодарение на любопитството на Ива Свещарова, Вили Прагер и Стефан А. Щерев, тримата артисти, двигател и сърце на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“, които, с мечта и мисъл за това България да заеме подобаващо място на картата на съвременния танц и пърформанс, внимателно следят какво се случва в Европа и се опитват да доведат значими артисти и ценни творби тук, за среща с нашата публика.

За българската продукция на „В почит към Мърс Кънингам“ бе създадена специална звукова композиция от композитора Емилиян Гацов – Елби, изпълнена на живо. Любопитна подробност е, че подходът в съвместната работа на Паула Розолен и Емилиян Гацов – Елби много напомня на легендарното сътрудничество между Мърс Кънингам и композитора Джон Кейдж (хореографката разказва по-подробно във видео интервюто).

На композитора Емилиян Гацов-Елби дължим и звуковата среда на този четвърти епизод на поредицата „Зад завесата“, без допълнителната му авторска работа по нея трудно бихме се доближили до автентичното и пълнокръвно изживяване на публиката и участниците, отдали почит на Мърс Кънингам.

Видеото (със субтитри на български в настройките) разказва повече:

Зад завесата на „В почит към Мърс Кънингам“
с Паула Розолен

Някои моменти от едночасовия ни разговор с Паула Розолен не влязоха в посветения на работата ѝ епизод от поредицата Зад завесата. Но ги намираме за ценни за нас, а и за по-широка публика размисли.

„През последните няколко години се наблюдава смяна на фокуса в изкуства като живопис, музика и танц“,

пише през 1955 г. Мърс Кънингам в есе, озаглавено „Преходното изкуство“. Попитахме Паула дали смята, че и днес наблюдаваме подобна смяна на фокуса? А тя щедро отговори:

„Мисля, че най-голямата промяна се случва именно сега и то във всички изкуства. И тази промяна е дигитализацията. Тя вече бе в ход, но пандемията, настоящата пандемия, ускори процеса на дигитализация. И това променя всичко из основи, вече е съвсем нормално да репетираме онлайн, имаме интервюта онлайн, дори някои представления се показват само онлайн. Докато до скоро беше нормално да отидете на театър или в зала, сега те са изместени от домашните кина, така че хората да си останат у дома и да гледат изкуство, плащайки билет.

Но въпросът има две страни. Със сигурност на хората им липсват преживяванията на живо, но също така, мисля си, изкуството е по-достъпно за други. Процесът на дигитализация обхваща различни видове изкуства, разбира се, не само сценичните, но и визуалните, например появиха се виртуални галерии и мн.др.

А Мърс Кънингам е един от първите артисти, революционери за времето си, работещи с дигитални и с компютърни инструменти, още през 60-те и 70-те години, създавайки дори партитури и движенчески материал чрез компютри.

Всичко това е процес, който се случва много интензивно сега и, разбира се, всички ние имаме известна съпротива срещу промяната. Например не бяхме особено щастливи да правим видеа, това е нещо, което наистина не харесвам, тъй като е вече друг жанр – видео танц. То е и нещо, за което вярвам, че танцът и театрите все още нямаме медии, нямаме средства и бюджет за създаване на филми.

И все пак, също така вярвам, че в тази ситуация може да сме научили много от пандемията, да сме достигнали до друг тип публики.“

За Паула Розолен

Паула Розолен завършва танц във Франкфуртския университет за музика и сценични изкуства, а след това прави магистратура по хореография в университета „Юстус Либих“ в Гисен. В хореографската си работата тя съчетава танц, пърформанс, музика и театър, а водещ стремеж на творчеството ù е

„да разкрие танцовите елементи, които невидимо присъстват в популярната култура и ежедневието ни“.

Тяхното изучаване става от дистанцирана изследователска позиция и често чрез поставянето им в неочаквани, чужди контексти. Така например за представлението „Aerobics! – балет в три действия“, което Розолен поставя през 2015 г., тя си служи с фитнес тренировките, създадени специално за американските военновъздушни сили. През 2016 г. представлението е поканено за участие в Немската танцова платформа и получава първа награда от международния конкурс “Extended Dance”, който се организира от „Театър дьо ла Вил“ и Музеят на танца в Рен.

Интересът ù към теми, към които танцът рядко проявява любопитство – като изследване на движението в кукления театър и откриване на следи от пънк-рок музиката – продължава с работи като “Puppets” (2016) и “PUNK‽” (2018). Последната ù творба, “Знамена”, осъществена като копродукция между Европейския център за изкуства „Хелерау” и Домът на изкуствата “Mousonturm”, също гостува на тазгодишното издание на “Антистатик”. 

„В почит към Мърс Кънингам“, зад завесата, на чието създаване надникнахме, е продукция на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“ и „Номад Денс Академи България“ в сътрудничество с Паула Розолен / танцова компания “Haptic Hide”.

Екип „Зад завесата“

Сценарист и режисьор: Марина Деливлаева
Оператор, звук и монтаж: Александър Деливлаев
Редактори на поредицата: Ина Дублекова и Кремена Христова

Досега в поредицата:

Поредицата „Зад завесата“ е част от проекта „А25 2.0“, който се реализира с финансовата подкрепа на „Едногодишна програма за подкрепа на частни професионални организации в областта на изкуствата“ на Национален фонд „Култура“.