Тази е първата от редица изложби, които говорят за отношението към изкуството и вътрешното разбиране за изкуство. Неговата конвенция, условност, един вид, неговата собствена специалност.

Правила за играта.

В изложбата има няколко фокусни равнини. Портрети и повече или по-малко абстрактни композиции, които заедно попадат във взаимодействие.

Две апертури – фокусни дълбочини на една и съща реалия – показват лица и цветни петна – фиксирани образи и такива, които са се изплъзнали в търсенето. По един енергичен начин те коментират увеличението като процес, при който вглеждането в детайла оставя цялото фрагментирано и загубено, или обратно,  целенасочено разпаднатия образ се реализирал в живописен опит.

Това взаимодействие и изведения от него процес не са само формален проблем. Те реферират към синтактичните структури в изкуството: от времената, когато е било особено значимо, към днешния ден, в който значимостта му е хипотеза.

Ако приемем, в една оптическа спекула, че абстракцията е прекомпозиран и увеличен до без-образност детайл от образ, можем да стигнем до съдържателната и формалната теза на авторката. Тя определя процеса като несъзнателно изплъзване от намерението, изпускане на посоката.

В търсене на своя автентична територия, като академичен художник, Медеа Янкова се изправя пред проблеми и избори, несъществуващи за свободния от школа зрител. В неравната тъкан на живописта личат следите от усилия и борба, без явна причина. Бързо след целенасоченото начало, фурията е взела надмощие и влече без посока.

Спасяването е инстинктивно, с чист импулс, чиито автентичен проблясък успява да освети онова, което би могло да бъде видимо. С тази двойна “грешка” – губенето на посоката и спасяването, и с си двата крака, авторката стъпва на пласта, затрупан под цивилизованата конвенция.

Да се търси вътре в изкуството реверберацията между образ и липса на образ, предлага възможност за вникване във волята на художника, място, и без това обвито в мистична аура. Става дума за играенето на изкуство и правенето на изкуство.

В правилата за тази игра е от особено значение доколко валидна е хипотезата за значимостта му. От особено значение са и други забележителни, забележими или не неща, но в създадения алгоритъм от работи в изложбата Правила за игра, си запазваме удоволствието да Ви я представим така както е.