Запознайте се с Елизабет, Джойс, Ибрахим и Рон – смелите пенсионери, които разкриват мистериозни убийства в книжната поредица на британеца Ричърд Озмън. Те живеят в едно пенсионерско селце на южното английско крайбрежие и са сформирали свой детективски клуб – криминален клуб „Четвъртък“. Да, познахте – детективските им срещи имат определено място в натоварения им живот – в четвъртък. Те помагат на Крис и Дона – местните полицаи, които се оказват толкова запленени от чаровните възрастни, че се налага честичко да си затварят очите за някои от абсурдните идеи на ентусиастите. Въпреки че сюжетът на първите две книги от поредицата за криминалните им приключения не е свързан и историите са различни, нека да ги разгледаме хронологично.

Книгите от поредицата може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

Сюжетът

„Криминален клуб „Четвъртък“ (Изд. Софтпрес) е първата книга, в която Озмън ни представя великолепната си крими четворка. В спокойното и луксозно пенсионерско селце Купърс Чейс приятелите най-много обичат да обсъждат неразкрити престъпления. Разбира се, докато хапват курабийки или пай с ароматна чаша чай.

Всеки от детективите е прехвърлил седемдесет и не го крие, макар да предпочита да разчита на другите си плюсове. Бившата медицинска сестра Джойс обича да готви сладки неща, Елизабет има загадъчно шпионско минало, Ибрахим е бил терапевт, а Рон е силен и непримирим. Когато един от инвеститорите в комплекса е открит мъртъв със стара снимка до тялото, четиримата от клуб „Четвъртък“ се оказват въвлечени в първия си истински случай. При това на собствения им праг.

Дали ще успеят да пипнат убиеца, преди да е станало късно? В историята ще се забъркат бизнесмени, свещеници, монахини, вече пенсионирани полицаи и лекари, както и представители на по-младото поколение в лицето на техните синове и дъщери. Същинска семейна сага! Читателят се запознава не само с обитателите на пенсионерския клуб, а с някои доста интересни второстепенни герои, които среща и във втората книга от поредицата – полякът Богдан, вторият съпруг на Елизабет – Стивън, както и майката на Дона. Авторът разкрива дълго пазени тайни, свързани с градчето и неговите обитатели, които ни карат да вникнем в уникалността му и да го заобичаме – като място, на което бихме искали да поживеем на старини.

Втората част от поредицата, „Човекът, който два пъти умря“, ни запознава с част от миналото на Елизабет. Тя получава писмо от стар колега — човек, с когото някога са преживели много и имат общи спомени.

Оказва се, че е сгафил сериозно и има нужда от нейната помощ. Проблемите на някогашния й приятел са свързани с диаманти, опасен гангстерски шеф и съвсем истинска заплаха за живота му. А когато нещата загрубяват и бройката на труповете започва да расте, Елизабет търси подкрепа от Джойс, Ибрахим и Рон в лова на неизвестния безскрупулен убиец. Ами ако намерят скритите диаманти? Е, това ще е истински бонус!

Този път обаче приятелите са изправени пред враг, на когото няма да му мигне окото да отнеме живота на четирима пенсионери. Може ли клуб „Четвъртък“ да открие кой е убиецът (и къде са диамантите), преди убиецът да открие тях. В разследването се включват и нови членове на семействата на възрастните детективи, а уликите са навсякъде… и най-вече в спомените на Елизабет. Хубаво е, че нищо не убягва на един бивш шпионин.

Впечатленията

Много ми допадна изборът на автора да разказва историята от две гледни точки – от своята и от тази на Джойс. Редуват се една-две глави, представени ни от Озмън с по една от Джойс, която пише свой дневник. Тя е изключително наблюдателна, бъбрива и отворена към новите неща. Обича да пробва от модерните здравословни храни, да разглежда магазини на гарите, да пътува, а най-съкровеното й желание е да общува повече с дъщеря си, която има успешна кариера в Лондон. Сюжетът нямаше да е същият без нейното мнение, защото тя придава миловидна топлина и чар на историята. Има и голям принос за разкриването на престъпленията, защото умее да предразполага хората да й доверяват тайните си – винаги черпи с някой домашен сладкиш и се старае да проявява разбиране и човечност.

Не мога да пропусна, че много ми допада съвременността на книгите. Въпреки че по-голямата част от тях е посветена на самите мистерии и разкриването им, авторът не пропуска да ни разкаже и за вижданията, ценностите и противопоставянията в британското общество днес и по-точно – как възрастните виждат по-младото поколение. Има малко политика, без излишна натрапчивост, и повече обществени въпроси и навици. Криминалната и социалната история се допълват взаимно, а читателите ги попиват благодарение на разнообразните хрумки, детайли и свежо чувство за хумор на автора. Това отличава и стила на Озмън от стила на по-традиционните британски криминални автори – свежото перо, което ни пренася на Острова днес.

Не на последно място, сюжетът и на двете книги за криминален клуб „Четвъртък“ ни представя трогателни истории, човечност и ценности, които не биват да бъдат губени. В първата част сърцето ми трепна не на една, а не цели две любовни истории – колко дълбока и силна може да е обичта между мъж и жена и на какво са способни хората, когато обичат? Разбрах и че финансовото състояние не носи щастие и обещание за добър живот. Втората част пък повдига повече въпроса за семейството и близките хора и ни показва, че единствено с верни приятели и с хора, които истински обичаме, можем да бъдем себе си. Само и единствено тези хора заслужават пълното ни доверие, а с всички останали трябва да сме много предпазливи, защото няма да се поколебаят да ни навредят.

За мен „Човекът, който два пъти умря“ беше по-вълнуваща като история, защото краят й беше изключително непредсказуем, а теориите за случващото се се промениха няколко пъти, като всички ми звучаха убедително. Беше ми и една идея по-тъжна – заради една неприятна случка с Ибрахим, наранените чувства на Елизабет, опознаването на душевността на Дона и една жервта, която не заслужава съдбата си. Сигурна съм, че това означава, че третата книга ще бъде още по-разчувстваща, по-тайнствена, по-лична и по-интересна от първите две, което означава, че я очаквам с нетърпение.

Имам и задачка-закачка за читателите на Озмън – взимате си двете книжки, правите си една каничка чай и откривате кои цитати към кое от двете томчета принадлежат.

Избрани цитати

След една определена възраст човек, общо взето, може да прави каквото си поиска. Никой не му се кара – освен докторите и децата му.

–          Разбира се, че беше грешка. Същинска глупост. Открай време Дона беше импулсивна и винаги действаше бързо и решително. Това е чудесно качество, когато си прав, но в същото време е недостатък, когато грешиш. Страхотно е да можеш да бягаш най-бързо от всички, но само когато бягаш в правилната посока.

–          Прави го тогава. Продължавай да изпитваш страх, продължавай да бъдеш самотна. През следващите двайсет години продължавай да идваш при мен и аз ще продължавам да ти повтарям същото. Обуй си туристическите обувки и изкачи следващата планина. Виж какво има на върха. Приятели, повишения, бебета. Планината си е твоя.

–          Всеки, който иска да остане сам, трябва само да затвори входната си врата, а щом поиска да бъде сред хора, може да я отвори отново. Ако имаше по-добра рецепта за щастие, Ибрахим щеше да е чувал за нея.

–          Елизабет излиза в студената вечер, без да се обръща. Небето потъмнява все по-рано и шаловете започват да излизат от гардеробите. Лятото продължава да удържа напора на есента, но не му остава още дълго. Още колко есени предстоят на Елизабет? Още колко години, в които ще слага удобни ботуши и ще крачи през листата? Някой ден пролетта ще дойде без нея. Жълтите нарциси винаги ще разцъфват край езерото, но няма да ви има, за да ги видите. Така стоят нещата. Радвайте им се, докато можете.

–          Хората обичат да спят, а в същото време толкова се страхуват от смъртта. Богдан никога не го е разбирал.

–          Нали знаеш, че времето не се връща? Приятелите, свободата, възможностите?

Малко за Ричърд Озмън

Ричард Озмън е популярен британски комедиант, продуцент, автор и водещ на редица телевизионни програми, излъчвани по ITV, Channel 4 и BBC. Първият му роман — „Криминален клуб „Четвъртък“, се превръща в най-успешния крими дебют в историята, носи му номинации за наградите Edgar и Anthony и приза „Автор на годината“ на Британските литературни награди. „Човекът, който два пъти умря“ е втората книга от успешната криминална поредица.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.