Така окачествява писателят и журналист Илиас Маглинис от атинския вестник „Катимерини“ музикалният триптихEx Femina, проследяващ пътя на три барокови композиторки и изпълнителки оставили своя отпечатък в музикалното творчество на Ренесанса.

На 9 март старинна музика с инструменти от епохата ще прозвучи за трети път в реномираната атинска концертна зала Мегаро Мусикис (Дворец на музиката), полагайки финален щрих на поредица от три концерта барокова музика под общ наслов «Ex Femina». Последният от тях е посветен на една от най-забележителните певици и композиторки от епохата на барока – Барбара Строци (Barbara Strozzi, (1619 – 1677), и трите са по замисъл и под координацията на Теодорос Кицос.

Отдаването на почит към представените три барокови композиторки – Изабела д’ Есте (Isabella d’Este), 16 февруари, Изабела Леонарда (Isabella Leonarda), 23 февруари, и Барбара Строци (Barbara Strozzi), 9 март, е предшествано от встъпителни лекции от известни музиковеди. Случващи се около датата 8 март, концертите открояват приноса на трите ренесансови жени от бароковата епоха оставили диря с музикалното си творчество и дейност, както и с личността си. Спектаклите с изпълнения на музиканти-познавачи на техните творби са съпроводени от прожекции съчетани със сценично действо.

Специалисти и изпълнители на барокова музика представят в зала „Димитрис Митропулос“ наречена на името на известния гръцки диригент, пианист и композитор (Атина, 1896 – Милано, 1960), прекарал по-голямата част от живота си в Ню Йорк. Музикалната част с рядко изпълнявани произведения, звучащи с музикални инструменти от онази епоха, е съчетана с театрално изкуство и обогатена с встъпителна лекция „Отдавайки заслуженото на жените творци в историята на изкуствата“ на Данаи Стефану, преподавателка в Солунския университет „Аристотел“ и на София Бебеза, теоретик на изкуството и самата тя творяща в изобразителните изкуства.

В спектакъла участват Елени Молески (драматург, акриса), Елена Красаки (сопран), Фани Вовони и Андзи Казда (барокова цигулка), Ясон Йоану (бароково виолончело), Алексис Мастихиадис (църковен орган, чембало) и Теодорос Кицос (теорба – струнен арфов инструмент, басова разновидност на лютнята; художествено и музикално оформление).

„Строци, светска жена, произхождаща от ерудирани среди във Венеция, печели конкурс, за рецитиране и песенно изпълнение, доказвайки че музиката най-добре от всички изкуства може да събуди любовна страст“, казва Т. Кицос.

„Приносът на академиите (книжовни кръгове споделящи общи духовни и научни интереси) за съхраняване, разпространяване и трансформиране на знанието, както и за осмислянето на духовния опит е неоценим. В Италия от седемнайсети век те са представлявали най-значимите официални или неофициални средища за формиране на среда на духовна будност и дискутиране, отглас от хуманистични повели. На срещите на академиите са се провеждали словесни двубои по разнообразни въпроси, в приятелска атмосфера, като излагането на различни гледни точки и интерпретациите били основополагащ принцип. Музиката е била централен предмет на изследване за повечето академии и основен елемент от тяхната дейност, не само на теоретично, но и на практическо ниво. Участието на жени, макар да не е било смятано за даденост, все пак не е било изключвано, често пъти те дори били насърчавани в преобладаващата по-обща атмосфера на свободомислие. Жените са можели да участват като членове (рядко), като спътници, като писателки, като музикантки или в друго тяхно качество. Барбара Строци се нарежда сред жените участвали в подобни събирания в академиите, въпреки че никога не е била официално техен член.

Строци е живяла покровителствана от Джулио Строци [Giulio Strozzi], утвърден поет, либретист и доминираща фигура в книжовните и просветени кръгове на Венеция, работил заедно с много от известните композитори на онова време, като Клаудио Монтеверди и Франческо Кавали. Вероятно Барбара е била негова дъщеря (родена от прислужницата Изабела Гарцони), но това предположение не е потвърдено. Строци се е погрижил за образоването на Барбара. Виждайки музикалния й талант, той урежда тя да учи при Кавали и подкрепя издаването на нейната първа сбирка с мадригали през 1644 г. Тъй като Строци е бил активен член съучредител на множество литературни академии (наред с други и на прочутата Accademia degli Incogniti), присъствието на Барбара в дома му има важен отзвук за нейния път, тъй като е осигурявало непрекъснато й общуване с елита на венецианската музикална и литературна сцена. Известно е, че младата жена е пеела още от 1634 г. за различни litterati от кръга на нейния баща, спечелвайки си превъзнасящи я коментари от значими личности като Николо Фонтеи [Nicolo Fontei] или Джан Виченцо Империале [Gian Vincenzo Imperiale], като последния през 1635 г. дори я нарекъл „парнаска муза“.

През 1637 г. в опит да открои както предмета на музиката, така и дарбите на Барбара, Строци основава Accademia degli Unisoni. Принципите, начинът на работа и имената на членовете й са регистрирани в издание от 1638 г. (Veglie de’signori unisoni), посветено на деветнайсетгодишната тогава Барбара. Членовете на академията били достолепни личности от културния живот на Венеция и почти всички принадлежали и към значимата Accademia degli Incogniti. При все че не е била официален член на академията, Барбара Строци поддържала важна роля, тъй като приемала да украси с музикалното присъствие нейните срещи и като „домакиня“ задавала теми за диалектическо противопоставяне в спор между „академиците“, награждавайки най-добрите.

В Accademia degli Unisoni между другото се състоява и словесния двубой между Матео Дандоло [Matteo Dandolo] и Джовани Франческо Лоредано [Giovanni Francesco Loredano] за това кой е по-способен да възбуди любовната страст – песента или сълзите. Щастлива рядкост е, че съдържанието му е запазено; описано е в изданието на Джакомо Сардзина (Giacomo Sarzina La contesa del canto, e delle lagrime) от1638 г. Както осведомява Сардзина във встъпителните си думи, Строци е онази, която е представила аргументите на двамата мъже, рецитирайки и пеейки. Той дори подчертава, че по-вълнуващо от самите аргументи било нейното красноречие. Върху това премерване на силите между песента и сълзите почива спектакълът Ex Femina III. На онова време, при все че и двата възгледа били смятани за правилни, везната се накланя към песента.

Дворът на Изабела д’Eсте (1474-1539) е известен литературен и артистичен „салон“ в Италия в началото на шестнайсети век. В него дефилират забележителни личности, като Лодовико Ариосто, роденият във Венеция италиански учен Пиетро Бебо, ренесансовият поет и драматург Балтасаре Кастилионе, Леонардо да Винчи, Микеланджело и Тициано. За първите печатни издания на светска музика направени от Отавиано Петручи, до голяма степен съдействат двама музиканти, които били учители на Изабела – Бартоломео Тромбончино и Маркето Кара. Програмата на този концерт включваше музикални произведения за виола да гамба и лютня, като паралелно с изпълненията бяха прожектирани произведения на изкуството от известни художници създадени в двора на д’Eсте.

Следващата „среща“, на 23 февруари бе с Изабела Леонарда (1620-1704), важна фигура в църковната музика. Малко е известно за живота на „музата от Новара“, както я окачествява Ладзаро Агостино Кота. На шестнайсетгодишна възраст постъпва в манастира на урсулинките в Новара, където и прекарва остатъка от живота си. Тя е най-продуктивната композиторка на барокова музика – създала повече от 200 творби – и първата жена написала сонати за орган, повечето от които се отличават с необичайна структура и специфично стилово разнообразие. Програмата включваше сонати за орган от нейния опус 16.

Жени-композиторки от отминали епохи? През последните години излизат „на светло“ все повече. Напоследък бе откроено композиторското творчество на Фани Менделсон (1805-1847), която обаче е живяла в сянката обичния си брат (и известен композитор) Феликс (1809-1847). Братът и сестрата са били свързани от силна обич; и двамата·умират много млади, с разлика от няколко дни.

При все това връзката на жените с музиката датира много отдавна. „Задавах си въпроса за ролята на жените в музиката“, казва Теодорос Кицос, преподавател в музикалния департамент на Солунския университет, вдъхновител на замисъла за цикъла Ex Femina. „Работейки заедно с моите студенти по проекта за старинна музика, направихме обхватно проучване, откривайки много интересни неща и решихме да ги представим в Атина. Така избрахме жени от три различни социални съсловия, свързваща брънка между които е музиката“.

Здравка Михайлова

Παλαιά μουσική με άρωμα γυναίκας

Ηλίας Μαγκλίνης

Η αρχή του αφιερώματος Ex Femina στο Μέγαρο Μουσικής έγινε την περασμένη Πέμπτη. Επονται, όμως, άλλες δύο βραδιές, την ερχόμενη Πέμπτη το βράδυ, καθώς και την Πέμπτη 9 Μαρτίου. Το Ex Femina είναι ένα ταξίδι βαθιά πίσω στον χρόνο. Ετσι κι αλλιώς, η λεγόμενη «παλαιά μουσική» (early music), ερμηνευμένη με όργανα εποχής, γνωρίζει εξαιρετική άνθηση τις τελευταίες δεκαετίες. Οι θησαυροί που έχουν έρθει στο φως είναι ανεκτίμητοι.

Μονάχα που στο Ex Femina υπάρχει μία επιπλέον ιδιαιτερότητα: το θέμα του τριμερούς αφιερώματος παλαιάς μουσικής είναι οι «γυναίκες που άφησαν το αποτύπωμά τους στη μουσική δημιουργία και πράξη».

Γυναίκες-συνθέτριες αλλοτινών εποχών; Τα τελευταία χρόνια έρχονται στο φως όλο και περισσότερες. Εσχάτως τονίστηκε το εξαιρετικό συνθετικό έργο της Φάνι Μέντελσον (1805-1847), η οποία όμως έζησε στη σκιά του αγαπημένου της αδελφού (και μεγάλου συνθέτη) Φέλιξ Μέντελσον (1809-1847). Τα δύο αδέλφια συνέδεε μεγάλη αγάπη· πέθαναν νεότατοι με μερικές ημέρες διαφορά ο ένας από την άλλη…

Η σχέση των γυναικών με τη μουσική, ωστόσο, πηγαίνει πολύ πιο πίσω. «Είχα μια απορία σχετικά με τον ρόλο των γυναικών στη μουσική», μου λέει ο Θεόδωρος Κίτσος, αναπληρωτής καθηγητής του Τμήματος Μουσικών Σπουδών ΑΠΘ, ο οποίος σχεδίασε και συντόνισε το Ex Femina. «Δουλεύοντας με τους φοιτητές μου σε πρότζεκτ παλαιάς μουσικής, έγινε μια μεγάλη έρευνα, ανακαλύψαμε πολλά ενδιαφέροντα πράγματα και σκεφτήκαμε να τα παρουσιάσουμε στην Αθήνα. Επιλέξαμε, λοιπόν, τρεις γυναίκες από διαφορετικές κοινωνικές τάξεις».

Την Πέμπτη που μας πέρασε, στο Μέγαρο, παρουσιάστηκε η Ιsabella d’Este (Ιζαμπέλα ντ’ Εστε, 1474-1539). «Υπήρξε τραγουδίστρια κι έπαιζε λαούτο», σημειώνει ο κ. Κίτσος. «Ανήκε σε πανίσχυρη δυναστεία της Ιταλίας. Εχει αφήσει ανεξίτηλο το στίγμα της ως προς τις μουσικές πράξεις της. Στην αυλή της γνώρισε τον Μικελάντζελο, τον Λεονάρντο, τον Αριόστο, τον Καστιλιόνε. Ζούσε σε μια εποχή κατά την οποία στην Ιταλία κυριαρχούσε το γαλλοφλαμανδικό μουσικό ιδίωμα. Αυτή, όμως, συνεισέφερε στη μουσική αναγέννηση της Ιταλίας».

«Η Βενετσιάνα Μπάρμπαρα Στρότσι είχε αποδείξει σε ένα διαγωνισμό ότι η μουσική μπορεί να εγείρει το ερωτικό πάθος».

Η ερχόμενη Πέμπτη θα είναι αφιερωμένη στην Ιsabella Leonarda (Ιζαμπέλλα Λεονάρντα, 1620-1704). «Υπήρξε γυναίκα της εκκλησίας. Στα 16 της μπήκε σε μονή Ουρσουλίνων στη Μονή της Νοβάρα. Εζησε ως μοναχή για ολόκληρη τη ζωή της. Εγραψε πολύ μεγάλο αριθμό έργων για τα δεδομένα της εποχής. Ηταν η πρώτη γυναίκα που έγραψε οργανικές σονάτες, αν και το έργο της είναι κατά βάση φωνητικό».

Τέλος, στις 9 Μαρτίου θα παρουσιαστεί η πιο γνωστή από τις τρεις αυτές μουσικούς, η Barbara Strozzi (Μπάρμπαρα Στρότσι, 1619-1677). «Η πιο σημαντική γυναίκα συνθέτρια· το έργο της είναι ανεκτίμητο. Σε αυτή οφείλεται η διαμόρφωση της καντάτας όπως την ξέρουμε», προσθέτει ο κ. Κίτσος. «Η Στρότσι, γυναίκα του κόσμου, από καλλιεργημένο περιβάλλον της Βενετίας, είχε κερδίσει σε ένα διαγωνισμό, μέσα από την απαγγελία και το τραγούδι, αποδεικνύοντας ότι η μουσική μπορεί καλύτερα απ’ τον καθένα να εγείρει το ερωτικό πάθος».

Είναι πολλές ακόμα οι γυναίκες που έγραψαν μουσική, αλλά που δεν τόλμησαν να δημοσιοποιήσουν το έργο τους ή, όποτε το έπραξαν, επισκιάστηκαν από την κυριαρχία των ανδρών και εντέλει λησμονήθηκαν. Η έρευνα του κ. Κίτσου και της ομάδας του θα έχει και συνέχεια.

Να πούμε εδώ ότι οι τρεις αυτές βραδιές στο Μέγαρο δεν είναι απλώς συναυλίες, αλλά και ένα είδος παράστασης, καθώς του μουσικού μέρους θα προηγηθούν εισαγωγικές συνομιλίες, προβολές (16/2) και συνδυασμός με τη θεατρική τέχνη (9/3).

Ex Femina I & II. Παλαιά Μουσική με όργανα εποχής. Κύκλος παραστάσεων παλαιάς μουσικής αφιερωμένων σε γυναίκες που άφησαν το αποτύπωμά τους στη μουσική δημιουργία και πράξη. Σχεδιασμός και συντονισμός κύκλου: Θεόδωρος Κίτσος. Πέμπτη, 23 Φεβρουαρίου, Ιsabella Leonarda. Πέμπτη, 9 Μαρτίου, Βarbara Strozzi. Μέγαρο Μουσικής Αθηνών, Αίθουσα Δημήτρης Μητρόπουλος.