Атина отбелязва Международния ден на жената с нова поредица изложби и концерти

Стар кратък атински виц гласи: „Колко пъти сте се качвали на Акропола откак са ви водили задължително от училище?” До такава степен свещеният хълм се е сраснал ежедневния пейзаж на атиняни, които се гордеят с него, без непременно да познават в детайли историята му. „Гърците мислят за този паметник като за тяхна идентичност”, бе казал при откриването на новия музей на Акропола през юни 2009 г. тогавашният президент Каролос Папуляс. Градежът предизвика множество спорове – от упреци, че прилича на бетонно-стъклен гараж или неидентифициран летящ обект, кацнал в центъра на Атина, до самочувствието, че шедьоврите от Акропола най-после са намерили своя идеален подслон. Само на 300 м от Акропола, недалеч от площада на Конституцията „Синтагма”, в историческия квартал Макрияни, той е съобразен да посреща 3 милиона посетители годишно и струва 1,3 милиона евро. Сградата се отличава с концептуална яснота, проектирана от швейцарския архитект Бернар Чуми (Bernard Tschumi), в сътрудничество с гръцкия му колега Михалис Фотиадис, замисълът й се стреми към максимална изчистеност и простота, подчертавайки визуалната връзка между Партенона, музея и археологическите разкопки, открити по време на неговия строеж. Архитектурното събеседване с античния храм е знак, че Чуми е създал нещо допълващо естетическата висота на Акропола.

Изглед от новия музей на Акропола към Партенона, проектиран от швейцарския архитект Берннар Чуми в сътрудничество с Михалис Фотиадис. Извъртяната на север стъклена галерия с атриума, подслоняваща фризовете от Партенона, денем отразява силуета на Акропола, а вечер боговете, героите и смъртните върху тях се отразяват в сложна система от отражения върху остъклението. Фронтално ориентирана към него, галерията е почти с размерите на самия Партенон
снимка: Здравка Михайлова

Тази година новият музей на Акропола започва поредица от изложби под наслов „Периодични и неочаквани посетители“ по повод утрешния Международен ден на жената, Осми март. Става дума за експозиции с художествени творби от световни музеи, които ще „гастролират“ през различни периоди в този на Акропола, било то под формата на анонсирана празнична проява, или ненадейно.

Тази година ненадейният „посетител“ във водещия, заедно с Националния археологически музей на страната, за Деня на жената ще бъде Афродита със златните бикини. Скулптурна творба „упражняваща особено очароващо въздействие с несравнимата красота на Афродита“, казват от музея.

Скулптурата е експонат от Националния археологически музей в Неапол. От 8 март до 28 май тя ще бъде изложена на приземния етаж в новия музей срещу Партенона, в пространството, където се намира магазинът за сувенири и за което не се изисква закупуване на билет. По време на изложбата ще бъде прожектирано свързано с нея видео и ще бъде раздавана безплатно двуезична обяснителна брошура за създаването и историята на скулптурата. Статуетката е открита заедно с други древности през 1954 г. в така наречения тогава „Дом на Афродита“ в Помпей – и е съхранявана в т.нар. „Таен кабинет“ на археологическия музей в Неапол, показващ еротични предмети, как древните римляни cа пpавили секс и др. Тя се отличава с изключителни качества, рядко срещаните декоративни елементи, както и еротично излъчване. Белотата на мрамора, който сякаш лъчи (впрочем, глаголът „μαρμαίρω“ на старогръцки, откъдето води етимологията си думата „мрамор“, означава, отразявам, блестя на светлината), е в унисон със златната украса по тялото, създавайки усещане за снежна белота, нежна мека кожа, която те подканя и предизвиква да я докоснеш“, се отбелязва в брошурата.

Устните на богинята имат грациозно-сериозни очертания, оставят впечатление, че тя се намира в някаква небесна сфера, противоположна на асоциациите предизвиквани от „облечената“ голота и гънките на бялата плът на тялото й, с особено гъвкаво моделирани корем и пъп; те са контрапукт и на щръкналата мъжественост на изправения – в по-малък от човешки ръст – Приап върху който се е подпряла богинята на красотата. Скулптурната композиция изглежда така сякаш се рее едновременно в небесни селения (Афродита Урания – Небесната Афродита) и в обиталището на Афродита Пандемос, символизираща вседостъпната еротичност и чувствените удоволствия, а златните орнаменти по тялото й препращат към Омировия епитет за нея – „златна Афродита“.

Здравка Михайлова, Атина

Повечето ни читатели намират статията за дразнеща. А ти?
  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (100%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук