Книга, която се чете за час. Страшна повест за Русия след Путин. Ще забави ли хода си диктатурата или ще се трансформира? В “Адвокат на Демона“ Борис Акунин (Изд. „Еднорог“) ни описва какви биха били обществените процеси в страната, както и политическите в Кремъл, след като дългогодишният диктатор – или Нацлидер – изпада в кома. Кой обаче е Демонът, какви са вижданията му за държавното управление и какви ще са ходовете му?

Сюжетът

Макар и далеч от Русия, Борис Акунин не спира да се вълнува от всичко, което се случва там. Тази кратка повест е изцяло свързана със събитията в държавата на Путин през последните години. „Адвокат на Демона“ е първата книга на Акунин, която не е публикувана в Русия. Но, както признава самият той, „не защото искам да отхвърля руските си читатели, а защото в днешна Русия такава книга няма как да излезе“.

 Какво ще се случи с държавата на Путин, ако нейният несменяем национален лидер „излезе от строя“? След като президентът получава удар и изпада в кома, е поставено началото на капитален ремонт на цялата държава. А в този ремонт или нова Перестройка участие ще вземе и самият писател, който най-после може да се завърне в една Русия, в която привидно вече се диша по-свободно.

Героят Акунин, който в книгата е с фамилията Тургенчиков, се изправя пред морална дилема: за да се докаже справедливостта на новата съдебна система, тъкмо той трябва да се яви като обществен защитник на обвиняем №1 – заместник-секретаря на канцеларията на Нацлидера, сивия кардинал Владислав Хомяченко. Той е определен като човекът, дърпал конците, виновен за всички злини в държавата, включително за нападението над Украйна. Дали писателят ще се съгласи да поеме защитата на този истински Демон и как изходът от „процеса на века“ ще се отрази на бъдещето на Русия?

Макар и кратка, тази повест предупреждение, както я описва самият Акунин, казва много за всеки, който е запознат със ситуацията и отношенията в руската държава днес. Много от героите са добре познати хора от властта, известни журналисти и депутати, лесно разпознаваеми, макар и с променени имена. Отново може да се насладим на прекрасния стил на Борис Акунин и на неговото чувство за хумор, което изпробва дори на свой гръб.

Впечатленията

Почитател съм на текстовете на Акунин още от „Азазел“ (и приключенията на следователя Ераст Фандорин) и „Приказки на народите“ . Писането му впечатлява с богат речник, исторически знания, лекота на разказа и тънко чувство за хумор. С една дума – увлекателно. Темата на „Адвокат на Демона“ е тежка, политическа, в нея няма нищо приключенско, но дори и тук Акунин остава верен на стила си. Той е явен критик на „държавата на Путин“, като специално подчертава това определение в кратката повест. Негов начин да ни каже, че обича Русия, просто не тази в момента.Това обаче не е текст за режима на руския диктатор, за войната в Украйна или за жертвите на политическия курс на страната през последните две десетилетия. Акунин ни запознава с начина на мислене на една държавническа система и предрича, че тя е много по-могъща и по-дългосрочна от управлението на Путин.

Борис Акунин ни дарява с мъдри „Приказки на народите“

Накратко – след като Нацлидерът изпада в кома, държавата му привидно поема курс към осъждане и отричане на това, което до преди малко е било. Спират се военните действия в Украйна, освобождават се политическите затворници, насрочват се нови избори.

Хората, които до вчера са били могъщи и овластени, днес се водят престъпници и биват заклеймени. А вчерашните врагове днес са героизирани. С половин уста по медиите шокиращо се правят разкрития за ужасите на режима, а вчерашните пропагандатори се изкарват репресирани жертви, които не са имали право на избор. Обществото също се „пробужда“ и яростно заклеймява тези, които „неусетно“ за него са го манипулирали. Общо взето – тече привиден процес на прераждане, макар че реално депутатите вчера са депутати и днес, лозунгите им са нови, но корупционните навици – не.  

Акунин проявява същата тънка ирония, за да ни посочи и недостатъците на либералния Запад. С неподправена привидна наивност и отсъствие на критичност и недоверие, новият курс на Русия е приветстван с фанфари и вяра в светлото бъдеще. В страната отново се провеждат избори, които са доста на ръба на честността, но според чуждестранните  политици, наблюдатели и кореспонденти всичко е напълно наред и трябва да бъде считано за окуражително. Западният бизнес няма търпение да се завърне на руска територия, като че ли най-голямата драма в битието на руснаците е, че нямат привилегията да хапват бургери от „МакДоналдс“. В началото на всяка глава Акунин вмъква по няколко Яндекс Новини от Нова Русия, които са умело подбрани между хумора и иронията и разказват за излизането на страната от международната изолация.

Най-интересната част за мен е срещата и диалога между Тургенчиков и Хомяченко. Писателят дисидент се изправя срещу идеолога на диктатурата. Умелият манипулатор Хомяченко, който има дар слово и борави умело с подбрани факти от историята, бързо успява да убеди противника си да бъде негов съдебен защитник. Нали именно онези, които вярват, че са „по-добрите“ сили трябва да покажат, че държат на правото на справедлив процес и защита, а не на мракобесната съдебна система на лошото минало. Най ме впечатли сблъсъкът на тези по отношение на разбирането за обществото. За диктаторът то е като малко дете, което търси родителска закрила и я намира в политически самодържец с твърда ръка, който със замах да реши всичките му проблеми и да го пази от лошите. За писателя обществото е съставено от равноправни възрастни хора, които трябва да могат да вземат решенията си отговорно и самостоятелно и искат да имат думата как се решават проблемите им.

Как протича делото срещу Демона и какво се случва с Русия и Хомяченко, разбира се, ще спестя. Много е неучтиво да разказваш на хората края на книги и филми. Надявам се обаче повече хора да го прочетат, защото Акунин ненапразно е решил да напише това предупреждение.

Избрани цитати

–          Има времена, които привеждат човека надолу, карат го да се снишава. Но има и времена, когато човек изправя рамене и разперва криле. Сега е именно такова време.

Недейте да пълзите, летете!

–          Борис, вярвате ли в това, което проповядвате в книгите си? (…) – Та аз не проповядвам, просто пиша. – Но вашият герой Вируоза казва… Секунда – Вита взе картичка от бюрото: – „Принципите ти не струват нищо, ако само ги провъзгласяваш, а не ги използваш в собствения си живот“. И още, на друго място: „Трябва да защитаваш не онези, които ти харесват, а тези, които имат нужда от защита“.

–          Не смятам, че силата е в истината – казах аз. – Силата е в справедливостта. Защото истината е различна за всеки човек, а справедливостта – тя е обща, зачитаща всички индивидуални истини. И искам да разберете: моят подсъдим също има своя истина. За мен, както и за повечето от вас, тя е, меко казано, далечна. Много е лесно да се поддадем на желанието да обявим човек, който изповядва неприятни за нас възгледи, за закоренял злодей.

–          Двуногите се делят на два типа: „хора-цел“ и „хора-средства“. Политическите възгледи са нещо второстепенно – философски отвърна адвокатът, без да обяснява каквото и да било повече.

–          Издевателски въпрос, безцеремонно пъхната в лицето камера, обръщение към възрастен човек без бащино име (новият руски маниер) – всичко това ме вбесяваше, но бях превърнал в правило за себе си да не изразявам раздразнението си по време на общуване с пресата. Нали разговаряш не с грубиянина или грубиянката, а с тяхната аудитория. Именно към нея и се обърнах, като скормен усмихнат ангел.

Малко за Борис Акунин

Борис Акунин е творческият псевдоним на Григорий Чхартишвили, филолог, литературен критик, преводач и журналист, японист с международна известност. Работил като заместник главен редактор на списание „Иностранния литература”, главен редактор на двайсеттомната „Антология на японската литература”, председател на мегапроекта „Пушкинска библиотека”, през 1998 година Акунин започва реализацията на своя литературен проект под общия надслов “Приключенията на Ераст Фандорин”, чиято цел е във всяко заглавие да бъде представена една от разновидностите на класическия криминален роман. За кратко време поредицата прави Акунин един от най-четените автори в Русия, придобил едва ли не легендарна популярност, негови произведения се екранизират (”Азазел”, „Статски съветник”, „Турски гамбит”). Неговите блестящи исторически мистерии от поредиците „Приключенията на Ераст Фандорин”, „Приключенията на сестра Пелагия” и „Приключенията на магистъра” възвръщат доброто име на популярната литература. През 2000 г. Акунин е обявен за Писател на годината в Русия, номиниран за наградата „Смирноф-Букър”. Романите на Акунин се превеждат и издават във Великобритания, Италия, Франция, Япония, Германия и други страни.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.