„Приказки на народите“ (Изд. „Еднорог“) от Борис Акунин ни подарява девет вълшебни приказки от различни части на света – Германия, Франция, Англия, арабския свят, Китай, Япония, Русия. Те са поучителни и носят в себе си мъдростта на народите. Те показват, че макар и различни, хората по света си приличат по душа… или по детски. Всички вярваме, че доброто трябва да побеждава злото, че пътят към щастието е осеян с трудности и не трябва да бъдем алчни за щастие, защото то идва ръка за ръка и с не особено приятни моменти. За баланс. И най-вече – в живота винаги има и малко магия. И няма значение дали ни я дават феи, мъдреци, митични създания, духове от бутилки или странни алхимици. Тя съществува, за да прави света по-приключенски, а всичко, което съдбата поставя изненадващо на пътя ни, има за цел да ни направи по-силни, по-обичащи, по-мъдри и по-благодарни за това, което имаме.

Сюжетът и впечатленията

„Приказки на народите“ е поредно доказателство за разностранния талант на Борис Акунин. Той се преобразява в разказвач от класа и ни представя свои приказки, които напомнят на класическите образци и са същевременно съвсем различни. Те ще се харесат на пораснали деца с чувство за хумор, които не са забравили детството, напълно в духа на автора ще ни припомнят стари и любими истории. В колекцията са включени приказки на различни народи. Акунин уточнява, че броят им – девет – е магическото число на силата. Той представя някои традиционни сюжети и познати герои, но в съвсем нова и неочаквана светлина. Например, историята за Синята брада е тотално преобърната, срещаме злодеи като Кашчей Безсмъртни и Баба Яга, големи страшни дракони и малки, храбри рицари. 

Запазвайки класическата структура на една приказка, като същевременно се придържа към националния колорит, стил и начин на разказване, авторът ни поднася коя от коя по-омагьосващи истории. И всяка е заредена с изненади и разчупва познатите клишета. Приказките преливат една в друга, точно както приказките на Шехерезада, и така удоволствието от четенето им е още по-голямо. Страница след страница във въображението ни препускат лоши дракони и добросърдечни (и понякога коравосърдечни) владетели, смели рицари и прекрасни принцеси, упорити феи, общителни плъхове, подскачащи къщи, вълшебни цветя и огледала.

Две от приказките се борят за топ позицията в личната ми класаци – английската „Трите феи“ и испанската „Кастильо де Ратас“.  От една страна – защото и двете засягат добротата, която побеждава (разбира се). Фокусирам се върху доброто и кротко отношение, защото по принцип приказките са по-вълнуващи, когато има много смелост и битки с триглави лами. По-магически са и когато чудесата се случват в името на неземната красота. Пък добротата по-скоро се свързва с толерантност, с мълчание, с търпение и с по-кротко държание. Което обикновено е причина да надделява по-дръзкият и шумен сценарий. Самият Акунин на няколко места в сборника признава, че няма ли интрига, няма и интерес към приказката. В „Трите феи“ принцесата, орисана с доброта, получава същото признание като сестрите си, орисани с ум и красота и ни се показва как светът ще стане по-хармоничен, ако и трите качества се допълват, а не се противопоставят. На по-заден план – трите феи са големи образи и ще се посмеете с тях! В испанската приказка пък добротата на героинята Бланда не само вдъхва живот на едно също толкова добродушно същество, а и освобождава цяло кралство от тиранията на един лош владетел.

Най-динамичната приказка за мен беше руската „Иванушка Ясноокия“. Нейният главен герой е доста натоварен и преди да заслужи спокойния и щастлив живот се бори с цял набор от митични същества. На места получава помощ от други герои, но се справя някак, а всички битки са разнообразни и неочаквани. Краят също беше изненадващ за мен – нека признаем, че в приказките знаем какво ще се случи обикновено накрая, нали? Най-традиционната според моите възгледи пък беше японската приказка – „Леденият дракон“, в която момиче в беда трябва да бъде спасено от някой смелчаг. Е, има интересна сюжетна линия около храбреците, която прави историята оригинална. Немската „Рицарят фон Грюнвалд“ ни разказва за един малък рицар и една храбра принцеса. Също плод на шареното въображение и талант на Акунин.

Две от приказките ме натъжиха, защото някак не завършиха съвсем положително – арабската „Щастието на Бахтияр“ и френската „Синекоска“. В тях виждаме прекрасни жени с не толкова прекрасни сърца. Те имат вълшебна сила и успяват да въздействат над жертвите си. И въпреки че успешно ги убеждават, че са щастливи, аз не мисля, че наистина е така. Прочитът на автора по отношение на „Синекоска“ е доста добър и наистина впечатлява. Разбира се, французите могат да кажат най-добре, аз мога да дам категорична оценка само за българска, ако имаше прочит на такава. Еврейската приказка „Сбъдване на желанията“ пък – съвсем в духа на този народ – се фокусира върху мъдростта и ума и върху тяхната липса. Признавам, очаквах малко повече размисли и поучителни изводи, но пък финалът коменсира не толкова раздвижения за мен сюжет.

Интересно е решението на Акунин да подреди деветте приказки в логическа нишка, като към всяка има по една чудесна илюстрация. Те са подредени в своеобразна градация и на емоциите, и на мъдростта. Така последната приказка се явява обобщаваща на останалите в сборника. Честта се пада на „Невидимата градина на майстор Ван“ от Китай, в която на пръв поглед се говори за красота и цветя. В нея обаче има от всичко по малко – война, радост, живот, смърт, доброта, болести, изцеление, любопитство и търпение. Тази последна история дава рецептата как не просто ние – а целият свят – да живее в щастие, красота и хармония. Защото се нуждаем от тях. Нуждаем се от вярата, че те съществуват.  

Избрани цитати

–        Дълго четох, но не научих много. Никой не познава същността на битието, а който казва, че знае – лъже. А за щастието – преди време в един трактат за аритметиката прочетох нещичко, но на мен, стареца, такова съкровище не е потребно, а пък и пътят към него е страшен, затова и не понечих. Вие сте друга работа, млади сте.

Както е известно, причина за всички промени на този свят, било то към по-добро или по-лошо, е умът. Ако не беше той, нямаше да има и приключения.

–        В душата на всеки човек има малка заключена стая, където никой не бива да наднича, дори ако има ключ за нея. – Дори онзи, който ви обича повече от всичко на света? – попитал укорително съпругът. – Най-вече онзи, който ме обича повече от всичко на света. И особено когато съм го помолила да не го прави, а той е обещал. Тук цялата работа е в дадената дума.

–        Но само в истинския живот може да се живее добре задълго, а за приказката това си е беда, бързо ще увехне. Затова, щом се разсърдят на някого, испанците разпалено казват: „Да живееш като в приказка!“.

На света има прекалено малко хора, от чиято любов можеш да пораснеш повече, отколкото ти е предначертано от природата.

–        Работата е там, че всеки предмет и всяко същество си имат обикновено име, което всички употребяват, но има и тайно име, скрито, предаващо самата същност с помощта на единствено верните звуци. Онзи, който знае тази заветна дума, придобива власт над въпросния предмет, човек, животно или дори дух.

–        Но Красотата таи свойство, още по-опасно от ненаситността, за което градинарят нямал представа. Когато красотата става прекалено много, душата на обградения от нея човек също започва да става по-красива, а когато става дума за душа, това означава, че става по-чувствителна. Това е много опасно.

Драконът е наясно, че мъката на неизвестността е по-страшна от мъката на загубата. Защото раната на загубата с времето зараства и се превръща в белег, а раната на неизвестността кърви непрестанно.

Малко за Борис Акунин

Борис Акунин е творческият псевдоним на Григорий Чхартишвили, филолог, литературен критик, преводач и журналист, японист с международна известност. Работил като заместник главен редактор на списание „Иностранния литература”, главен редактор на двайсеттомната „Антология на японската литература”, председател на мегапроекта „Пушкинска библиотека”, през 1998 година Акунин започва реализацията на своя литературен проект под общия надслов “Приключенията на Ераст Фандорин”, чиято цел е във всяко заглавие да бъде представена една от разновидностите на класическия криминален роман.За кратко време поредицата прави Акунин един от най-четените автори в Русия, придобил едва ли не легендарна популярност, негови произведения се екранизират (”Азазел”, „Статски съветник”, „Турски гамбит”). Неговите блестящи исторически мистерии от поредиците „Приключенията на Ераст Фандорин”, „Приключенията на сестра Пелагия” и „Приключенията на магистъра” възвръщат доброто име на популярната литература. През 2000 г. Акунин е обявен за Писател на годината в Русия, номиниран за наградата „Смирноф-Букър”. Романите на Акунин се превеждат и издават във Великобритания, Италия, Франция, Япония, Германия и други страни. 

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.