Неделчо Богданов, човекът, отговорен за любимия анимационен сатиричен уеб сериал „Българ“, възродил интереса към книгите-игри у българските деца, разказва и илюстрира нова история от детството на популярните си герои.

В новата си съвместна книга – „Малкият Българ 2: Върколаците от Иракли”, известният аниматор и съоснователят на сдружение „Книги-игри” Александър Торофиев ни връщат в района на Несебър и Иракли, за да ни напомнят за проблемите, пред които всяко поколение се изправя в училище – първите любовни трепети, вербалното и физическо насилие между съучениците, истинското приятелство, което трае цял живот и, разбира се, щурите приключения през лятната ваканция, които са задължителни за всяко дете.

Този път малкият Българ и компания няма да спасяват нито Несебър, нито света, но ще се забъркат в ново геройство по време на предстоящия летен лагер.

Краят на учебната година наближава, а с него и предложението за едноседмично зелено училище в почивна станция в Иракли. Там обаче, твърдят някои медии, бродят върколаци, забелязани от „някой си Михаил, който бил от първите плажуващи”, описващ видяното като

„голямо, космато, страшно“, допълвайки „беше много тъмно и не го видях добре”.

Кой би могъл да се заеме със случая, ако не безстрашните и доказали високия си професионализъм вампиролози Българ, Аспарух, Пешо, Владко и Биляна?

За пореден път Неделчо Богданов и Александър Торофиев успяват да докоснат малкия читател, говорейки на неговия език. С неподражаемия си стил авторите на „Малкият Българ: Вампирът от Несебър” напомнят и защо Българ е толкова любим герой на хиляди деца.

Малкият Българ 2: Върколаците от Иракли

Неделчо Богданов и Александър Торофиев

17 май, неделя

В моето семейство всички сме толкова различни, че рядко ще се намери тема, на която да сме единодушни. Едно от малкото такива неща обаче е доволното наспиване в неделя „сутрин“ – понятие, в което спада всичко преди 14:00 часа.

Затова бях кисел, когато се събудих рано-рано от настойчивото звънене на Българ. Е, ако трябва да съм по-конкретен, майка ми ме събуди, която на свой ред е била събудена от „настойчивото звънене на проклетия Българ и тъпата ти корейска песен за звънене не си оставяй телефона в коридора заспивам гледай да не ме събудиш пак чу ли ме!!!“. Много е кисела сутрин…

Звъннах обратно на Българ и се оказа, че с Аспарух организират спешно събиране на вампиролозите в щаб-квартирата. Потвърдих, че ще съм там след тридесет минути, защото един лидер трябва винаги да е на линия, колкото и да му се спи. Измих си набързо зъбите и загладих къдриците. Трябваше да изглеждам добре за сдобряването с Биляна. Опитах и да закуся нещо, но след тридесет секунди сканиране на хладилника се отказах – в него никога не се задържа задълго нещо, което можеш да изядеш на крак, особено когато тати си е вкъщи. Идеята да вдигна мама да ми направи закуска пък попадаше някъде между „лоша“ и „пагубна“, затова накрая се изнизах към Българ гладен.

Поколебах се дали да не взема розите с мен, но колкото и да исках да се сдобрим с Биби, не бях готов да правя такива унизителни неща пред публика и този койот, Пешо. Особено при риска тя да не ги приеме.

Минах да взема и Унуфри – той вече се беше доказал като безразсъден или смелчага (все още ми е трудно да разбера каква е разликата между двете думи), та щеше да ни е полезен в борбата със Злото. Освен това останалите вече се бяхме утвърдили като професионали- сти и ни трябваше някой стажант да ни налива кòла и сок; да ходи до магазина за пуканки, като свършат; когато започнем да пием кафе някой ден, да ни го прави; и такива работи.

Когато пристигнахме в щаба, Аспарух вече беше там и чертаеше нещо по картата на България. Противно на очакванията ми, не го бяха остригали, а и звучеше леко прегракнал. Оказа се, че наистина е бил болен и докато си седял вкъщи, като един истински съвестен воин на доброто (или пък от скука), прочел една камара новини из фейсбук и разните но- винарски сайтове, за да види дали някъде няма случай, който да изисква намесата на нашата героична група. За да не удължавам излишно историята, направо ще пиша заглавието в медиите:

ВЪРКОЛАЦИ БРОДЯТ ИЗ ИРАКЛИ!

Прочетохме новините по случая във всички сайтове (добре де, едната новина, която беше копирана на десетина места) и започнахме да умуваме по случая. Унуфри мъдро отбеляза, че не трябва да вярваме на всичко, което се пише в интернет и медиите. Те хубаво са обявили „върколаци в Иракли“, но това може да се окаже пълна лъжа – може забелязаното същество да е Голямата стъпка Бигфут, Големият снежен човек Йети или някой друг техен Голям братовчед.

Засега нямахме много информация – само името на очевидеца, някой си Михаил, който бил от първите плажуващи там, както и описанието на съществото, изчерпващо се с – „голямо“, „космато“, „страшно“ и „беше много тъмно и не го видях добре“.

Ясно! Тук ще трябва да разследват вампиролозите!

Близо час по-късно пристигнаха Пешо и Биляна. Тя тотално ме игнорираше, аз на няколко пъти се опитах да говоря с нея и да ù обясня как зайчето е било откраднато и съм бил натопен, но тя само повтаряше „всичко е наред, все ми е тая“ и „добре, добре, няма значение“. Не искаше да ме слуша и връщаше темата на върколака, което си беше и по-важно, разбира се.

След като разгледахме всичко, свързано с новия ни случай, и се разбрахме всеки да направи допълнително проучване, Пешо и Биляна веднага си тръгнаха, при това ХВАНАТИ ЗА РЪЦЕ! Да, знам, че това е само еднократен номер, за да ми го върне за заека, но е наистина подло и гадно…

Още от неустоимите приключения на Малкия Българ:

Откъс от “Малкият Българ: Вампирът от Несебър”