„Сподавен писък“ на британската писателка Анджела Марсънс (Изд. „Еднорог„) е дебютната книга от една много успешна серия детективски романи за упоритата Ким Стоун, която с помощта на верния си екип достига до дъното на всяка заплетена история.

Още с излизането си през 2015 г., произведението печели сърцата на феновете на мистериите по цял свят, а талантът на Марсънс да разказва истории се сравнява с този на Агата Кристи. И наистина, има една дума, символ за качество, която много добре описва тази детективска история – тя е типично британска.

Сюжетът

Всичко започва с едно убийство в тих квартал в градче в Северна Англия.

И въпреки че още от началото е ясно, че то е свързано с някаква мистерия, нито разследващите (и нито читателят) могат да си представят мащаба на ужасната тайна, която крие сградата на един затворен дом за изоставени деца.

Стъпка по стъпка, Ким Стоун и екипът й разкриват злокобните тайни от миналото, които обитателите и персонала на дома пазят. И така, неусетно разследващите се сблъскват с разкриването на две серии убийства – на няколко момичета от дома преди години и последвалата вълна убийства на хора от персонала, чиито тайни трябва да бъдат запазени.

Едно е ясно – Ким Стоун е изправена пред умен и хладнокръвен психопат, който трябва да бъде спрян.

Впечатленията

Трябва да призная, че прочетох „Сподавен писък“ за ден – не само защото се чете леко, а просто защото нямаше начин да я оставя, докато не разбера какво точно се е случило.

Авторката майсторски разказва историята – от преди години и сега, като държи любопитството на читателя изострено във всеки един момент. Освен постоянното прескачане във времето, в един момент в разказа се включва и убиецът и така получаваме възможност да научим повече за него, мислите и мотивите му от първа ръка.

Много ми хареса и преплитането на загадката с дома с личната история на главната героиня, което я прави нетипично земна. Тя не е точно безгрешната перфекционистка, какъвто образ сме свикнали да виждаме в този тип истории. Тя си има своите слаби страни, трудно детство, тайни и недостатъци, които, съчетани с идеализма, упорството и вярата в доброто, я правят изключително симпатична. И не на последно място – книгата си струва да се прочете, заради непредсказуемия край.

Аз не познах кой е убиецът!

Избрани цитати

• Спомни си нещо, което беше прочела някъде: съвестта не е нищо повече от страх да не те хванат. Тереза беше достатъчно честна да си признае, че за нея това беше напълно вярно.
• Думите можеха да заглушат тъгата за миг. Дълбоко егоистична по природа, тъгата беше само за живите. Беше мерило за силата на усещането за загуба, а в някои случаи, както при Ким – на чувството за вина.
• Брайънт вярваше, че човек се появява на белия свят с вродени морални принципи. Вярваше, че те се наследяват генетично, точно както цветът на очите или ръста. Ким знаеше, че това не е така. Съвестта беше нещо, което се изграждаше вследствие на добър пример на поведение и устойчиви модели за подражание. Способността да различаваме доброто от лошото се усъвършенства през целия ни живот, а не я получаваме наготово при раждането.

Откъс от “Сподавен писък” на Анджела Марсънс

За авторката

Анджела Марсънс е забележително ново име в многообразния свят на британския криминален роман, изразител на най-добрите традиции в жанра.

„Сподавен писък” е първият роман от поредицата за приключенията на инспектор Ким Стоун, продаден в милионен тираж след първата си поява в Amazon.

Световното признание идва след заемането на челни места по продажби в САЩ, Канада, Австралия, Франция и Испания.

Успехът на първата книга, преведена на повече от двайсет езика, се повтаря от появилите се междувременно нови заглавия от поредицата.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.