Книгата на Давид Фоенкинос е една от онези, които си заслужава да наваксате

„Спомените” на френския писател Давид Фонекинос (Изд. „Колибри”) е една от книгите, които си заслужава да „наваксате”, ако не сте смогнали да я прочетете при излизането й.

Всички имаме цели рафтове с такива книги, сигурна съм.

Радвам се, че тази беше на моя рафт, защото елегантният и нежен стил на Фоенкинос и точната му преценка за състоянията на човешката душа заслужават прочитането на всеки ред.

Авторът с лекота ни изпраща на едно пътешествие, което обхваща Човека във всичките му възрасти – среща децата с най-възрастните, описва отношенията между поколенията, сблъсква ни с чудото на раждането и мистериозността на смъртта.

Разбира се, голямо внимание се отделя и на любовта във всичките й фази – от страстта между младите влюбени, до скандалите на двойките с годините опит зад гърба си, от сватбата до разделите, от обичта до безразличието.

Героят на „Спомените“ е един човек с обикновени мечти – да стане писател, да срещне голямата любов, да води живот, изпълнен с приключения.

След смъртта на дядо си осъзнава, че не е успял да му каже колко го обича. След това тръгва след баба си, която тайно напуска старческия дом, за да се върне в града на детството си.

Спомените – лично усещане

Интересен щрих е, че в личните спомени на героя се преплитат и спомените на фигури като Ницше, Алцхаймер, Ван Гог, Гауди, но и на съвсем обикновените хора, с които го среща животът. Така Фоенкиност отново ни дава по малко от своите традиционни „паузи”, в които научаваме любопитни факти.

За мен изводът от това емоционално пътешествие, с което ни среща писателят, е че животът наистина ни предоставя всичко – и щастието, и тъгата, и трудностите, и радостите. И каквото и да ни сполети, след него винаги ще дойде нещо друго, неочаквано, непланувано, но също толкова разтърсващо. Всеки един от тези моменти ни дава опит да вървим напред, отпечатва се някъде в съзнанието ни и изгражда нашата уникалност.

…Защото само ти знаеш каква е пълната история на твоя живот. И всеки от нас си има един такъв роман, който е в процес на писане. Романът на нашите спомени.

Ревю на „Нашите раздели”, друг популярен роман на Фоенкинос, можете да прочетете тук.

Избрани цитати

Всеки е свободен да променя спомените си, най-вече за любовните срещи.

• Животът е машина за изследване на нашата нечувствителност. Винаги успяваме да живеем след мъртвите. Винаги е странно да си кажем, че можем да продължим да вървим напред, дори и без онези, които обичаме. Новите дни идваха и аз им казвах: здравейте.
• Мимоходом се спирам на един въпрос, който постоянно ме занимава: защо не помним детството си? Безспорно мозъкът още не е оформен и има толкова физиологични обяснения за това явление. Но не ми се иска да вярвам, че това е случайно: непременно има някаква причина. Детството често е мястото на първичните удоволствия, за много хора то е раят на простите и лесноосъществими радости. Вероятно има риск да помним всичко това! Казвам си, че човек никога няма да стане възрастен, ако го смущава съзнанието на онова щастие. Ще живее постоянно с някаква наивна и парализираща носталгия.
• Често съм чувал да казват, че „истински приятел е този, на когото можеш да се обадиш посред нощ, ако се окажеш с труп в ръцете”. Не знам защо, но винаги съм харсвал тази мисъл (…) И после си давам сметка, че изборът е по-сложен: да обичаш приятеля си, означава да избегнеш да го замесиш в зловеща и рискована история.

Малко за автора

Давид Фоенкинос

Давид Фоенкинос е роден през 1974 г. в Париж. Студент е по джаз и литература в Сорбоната.

В момента е сред най-успешните и уважавани френски творци. Той е писател и сценарист, автор на 13 романа, много от които вече са преведени на български.

Най-известната му творба е „Деликатност“, излязла през 2009 г., а през 2011 г. е адаптирана за кино, като главната роля е поверена на небезизвестната Одри Тоту (знаете коя е Амели Пулен, нали?).

Автор и е на романите „Шарлот”, „Спомените” и „Еротичният потенциал на жена ми”. Носител е на редица отличия за литература, сред които френската престижна награда „Гонкур” (Prix Goncourt).

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.

С това ревю Гери празнува цяла година на страниците на Jasmin.bg. А ето как започна взаимната ни „жасминова“ обич:

За любовта и “Нашите раздели”… по Фоенкинос