„Каза ми, че книгата му се нарича „Пясъчната книга“, защото както пясъкът, така и тази книга няма нито начало, нито край. […] Ако про­странството е безкрайно, ние сме в коя да е точка от пространството. Ако времето е безкрайно, ние сме в коя да е точка от времето.“ 

 Хорхе Луис Борхес 

 корицата на "Пясъчната книга" на Хорхе Луис Борхес„Пясъчната книга“ (Изд. „Колибри“) се чете на един дъх, защото съдържа едва 13 истории, разказани от неподражаемия майстор на краткия разказ Хорхе Луис Борхес.

Той умело вплита факти, фантазия и сънища и повежда читателя на едно магическо пътешествие. Пътешествие, което свършва бързо с всяка история, а читателят иска още. 

Тези „фатални“ 13 истории съдържат символни образи и теми от по-ранни творби на Борхес – за двойниците, огледалата, лабиринтите, Платоновите архетипи, за една магична всеизразяваща дума, за времето като „безкрайна плетеница от вчера, днес, утре, винаги и никога”.

Заради заиграването с донякъде познати факти или образи, историите звучат някак близки до нас, макар и развръзката да е неочаквана. 

Най-впечатлителните три разказа от сборника, издаден през 1975 г., за мен са „Другият“, „Огледалото и маската“ и „Нощта на даровете“, като безспорно срещата на автора със самия себе си е добре подбрано начало и подготвя читателя, че игрите на въображението тепърва предстоят. Игри, които разказват истории за човека във всичките му възрасти, за човека и мечтите му, за живота, за дълга, за родните земи и приказките. 

Избрани цитати

  • За един застаряващ ерген предложената любов е дар, който той вече е престанал да очаква. Чудото има право да налага собствени условия () Не допуснах грешката да я попитам дали ме обича. Разбирах, че не съм първият и няма да бъда последният.
  • Когато бях млад, ме привличаха здрачът, предградията и нещастието, а сега – утрините в центъра на града и спокойствието. Вече не си играя на Хамлет. Станах член на консервативната партия и на един шахматен клуб, който често посещавам само като зрител – при това понякога доста разсеян.
  • – Какво ти даде първата жена, която си имал? – запита той.
    – Всичко – отвърнах.
    – И на мен животът даде всичко. Животът дава всичко на всички люде, но повечето не го знаят.
  • Все не успявам да проумея тази работа с Платоновите архетипове. Никой не помни първия път, когато е видял жълтия или черния цвят или пък е вкусил някой плод – навярно защото тогава е бил много малък и не е могъл да знае, че открива началото на дълга, дълга редица от повторения. 

Откъс от “Пясъчната книга” на Хорхе Луис Борхес

Малко за автора

Xорхе Луис Борхес

Xорхе Луис Борхес

Xорхе Луис Борхес (1899–1986) е роден в Буенос Айрес, но едва петнайсетгодишен заминава за Женева.

Там се запознава с идеите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме, а в Испания, където се установява след това, попада в кръга на местните писатели ултраисти.

През 1921 г. се завръща в Аржентина и взема участие в основаването на няколко литературни и философски списания.

Световната си слава дължи преди всичко на своите кратки разкази и литературни есета. Умира в Женева.

Не е чудно, че тази книга попада сред:

20 книги, които да (си) подарите за Коледа

* * *

geriКолонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук