Българско участие на Международния литературен фестивал на Тинос

Международните фестивали разширяват хоризонтите ни, правят ни по-отворени към света, изваждат ни от периметъра на личното и ни отправят в пътешествие към колективно преживяното, чрез тях пътуваме към различното и не дотам познатото, правят ни причастни към чужди култури и традиции. От 2010 година Тинос има привилегията да бъде домакин на значим и авторитетен международен фестивал, уникален за Гърция, с участвали досега в него 150 писатели със световно признание, от всички континенти. Във времена на криза като днешната, културата е жизненоважен фактор, който произвежда социално сцепление.

Историята на една страна се пише чрез нейната литература и затова първото издание на фестивала през юли 2010 г. залага основите за един многонационален празник, за да се превърне Тинос в място и дестинация за духовен и на словесното изкуство туризъм. Поетичното общество „Кинония тон декатон” заслужава похвала за организирането на това събитие и превръщането му в почти ежегодна проява, особено отчитайки факта, че става въпрос за частна инициатива без държавна подкрепа. Първото издание на литературния фестивал на Тинос се провежда от 29 до 31 юли 2010 г.

Тези дни атинските медии, особено тези на културна тематика, широко огласиха започващото там следващата седмица седмо издание на Международния литературен фестивал. От 28 до 31 юли, под наслов „Тинос като мито-историческо място“, цикладският остров ще бъде домакин на 18 писатели от цял свят. Публиката ще има възможност да открие творчеството на поети и автори на проза от Китай, САЩ, Мексико, Израел, Дания, Хърватска, Албания, Кюрдистан и др., и разбира се от Кипър и Гърция. От България ще участва поетът и литературен изследовател в Института по литературознание на БАН Иван Христов, със стихове преведени на гръцки от Здравка Михайлова. В последния брой на литературното списание „Poeticanet” бяха публикувани нейни превод на поезията му (заедно с българските им оригинали).

В първия фестивален ден Наташа Георгулия, Йоргос Димопулос, Αндонис Булудзас и Янис Сиотас ще говорят по сюжетите на своите книги, с модератор Тина Бертзелету. В четвъртък Мариго Алексопулу, Ангелики Коре, Тонго Айзен-Мартин (САЩ), Титос Патрикиос и Наталия Толедо (Мексико) четат свои стихове и разговарят с публиката. В петък в камерния амфитеатър в Ксинара ще прозвучат стихове прочетени от поетите Адриана Калфопулос (САЩ), Панделис Букалас, Алма Брайя (Албания), Аристеа Папалександру и Иван Христов, разговорът с публиката, който (ще) последва, (ще) бъде модериран от литературния критик Лори Кеза. На последната от фестивалните вечери, 31 юли, в село Арнадос, Михалис Ганас (Гърция), Павел Заруцки (Русия), Главкос Кумидис (Кипър) и Мария Деянович (Хърватска) четат свои стихове и разговарят с публиката, модератор ще бъде поетът и издател на литературното списание „Деката“ Динос Сиотис, вдъхновител на фестивала.

Фестивалните събития ще бъдат съчетани с елементи открояващи местния колорит и фолклор, което ще ги превърне в нещо повече от литературни срещи. Организиран от Поетичното общество Κοινωνία των (δε)κάτων, Културната фондация на Тинос, Общогръцката фондация „Богородица Евангелистрия“, (по името на поклонническата светиня на острова), и местната община, с подкрепата на бизнес общността на Тинос, фестивалът цели да разгърне събитието до по-мащабно, с отзвук за общогръцката литературна сцена. Програмата включва публични беседи, поетични четения, дискусии, кръгли маси с участието на публиката и авторите и др. Участниците ще четат творбите си на националните своите езици, като текстовете им ще бъдат разпечатани и раздадени в превод на гръцки и английски.

Билети на участниците до Тинос са спонсорирани от корабната компания Fast Ferries.

Неизчерпаеми са лицата на архипелага състоящ се от двайсет и четирите Цикладски острова. Един от тях – Тинос се слави с майсторите обработващи мрамор и варосаните в бяло, изплетени като дантела с декоративни елементи, гълъбарници с размери на истински къщи, в някои от които днес вече не обитават пернати, а цели семейства. Изминали са повече от десет години откак Тинос доби нова слава с първия си литературен фестивал. Според древногръцката митология Посейдон изпратил ято жерави на Тинос, за да прочистят острова от змиите, които го обитавали в древността. Наистина, древното име на острова било Офиуса, което означава Змийски. Не случайно в знак на благодарност древните прародители на неговите жители изповядвали култ към Посейдон и неговата съпруга – красивата морска нимфа Амфитрита. Светилището на божествената двойка покровители на цикладския остров днес е достъпно за посещения като археологически обект (в крайбрежното селище Киония).

През 1207 г. Тинос, както и останалите Цикладски острови, преминава под венецианско владичество. На път към село Волакс, където в малкия амфитеатър под лунна светлина се провеждат понякога вечерите на фестивалните четения, се преминава покрай драматичния обем на възвишението Ексомбурго, където се издигала главната венецианска крепост. Остатък от венецианското присъствие са и католическите общности на някои егейски острови като Тинос, Наксос, Санторини и др. Днес една трета от населението на Тинос са католици. Основен поминък през венецианския период било отглеждането на гълъби. Те били развъждани както от гастрономически съображения – обикновено били поднасяни на трапезата мариновани, така и за пощенски услуги, но най-вече заради гуаното им, широко използвано в земеделието, а и като стока за износ. На Тинос има може би четири-пет най-популярни фамилии и всички те са недвусмислено доказателство за венецианското минало на острова: Видалис, Деллатолас, Делласудас, Десиприс, Фосколос и др. Едни от най-популярните женски имена са Кармела и Доминики. Прозорецът на стаята, в която бях отседнала, гледаше към малката мрамороделска работилница – една от многобройните на острова – на семейство Видалис, чиито две деца носеха характерните за католическата общност имена Антониос и Лоренцос.

След оттеглянето на венецианците през 1715 г. островът преминава под продължило повече от век османско управление, като икономическият му и обществен разцвет продължават и той се ползва с множество привилегии, превръщайки се в един от процъфтяващите икономически центрове на Егейско море. Запазена марка и символ на Тинос е манастирът на Богородица Мегалохари (Всемилостивата). Откриването на нейната икона съвпада с модерната епоха. По време на гръцкото национално-освободително въстание през 1823 г. монахинята Пелагия от манастира в Кехровуни (10 в.) има видение; Богородица й се явява и съобщава, че нейна икона е заровена в земята на острова. Жителите му се заемат да копаят и така е намерено иконописно изображение на Богородица от ранните християнски векове, която възпламенява борбата с нова сила. С дарения от цяла Гърция е построен храм посветен на Божията майка, който след Освобождението на страната се превръща в едно от основните православни места за поклонение със слава в гръцкия свят с притегателна за вярващите сила равносилна на тези в Лурд във Франция и Фатима в Португалия.

Мраморните декоративни решетки с пиещи изворна вода гълъби, пауни, кипариси, флорални мотиви и други орнаменти са израз на естетическото чувство и душевната хубост на жителите на острова. Те красят навсякъде и новопостроените къщи, придавайки им старинен изглед. Народното изкуство сублимира във ваянията на Янулис Халепас, роден през 1851 г. в Пиргос и считан за най-значимия неокласически гръцки скулптор. Родната му къща в село Пиргос е превърната в музей, а съхранили се калъпи от негови ваяния са изложени във Фондацията за култура на Тинос. Благодарение на първия гръцки крал Отон, (син на елинофила Лудвиг I Баварски), е изпратен в Мюнхен със стипендия да учи скулптура. Устремът му бива прекъснат от бащата, който иска той да се завърне на Тинос и да помага в работилницата му. В съчетание с други обстоятелства от личния му живот този шок слага началото на депресивното заболяване, от което Халепас страда до смъртта си през 1938 г. Предписанието на лекарите, че не бива да твори е буквално и стриктно изпълнявано от майка му, която до смъртта й през 1916 г. унищожава всяко ваяние излязло изпод ръцете му, което пък на свой ред го кара да моделира непрекъснато пръст, глина и други попаднали му материали. Най-известната скулптура на Халепас „Спящата” запечатва с покоя си надгробния паметник на рано починала жена намиращ се в Първо гробище в столицата, атинският Пер Лашез. Също в село Пиргос е създаден първият по рода музей на мраморообработващите занаяти. Благодарение на програмата на Културната фондация на Пирейската банка, включваща съживяването на още няколко обекта на индустриалната археология (музей на маслината в Каламата, музей на използването на водната енергия в Димицана, Пелопонес, общинска зехтинена преса ва остров Лесбос и др.) и отмиращи народни занаяти, по модерен начин са експонирани възстановки, предмети, инструменти, аудиовизуален материал представящи различни техники на обработване на мрамора, откроявайки Тинос като център на изкуството на мраморните занаяти.

Здравка Михайлова, специално от Атина

ΤΟ ΚΥΚΛΑΔΟΝΗΣΙ ΤΩΝ ΠΕΡΙΣΤΕΡΙΩΝΩΝ ΚΑΙ ΤΗΣ ΜΑΡΜΑΡΟΓΛΥΠΤΙΚΗΣ

Βουλγάρικη συμμετοχή στο Διεθνές Λογοτεχνικό Φεστιβάλ της Τήνου

Το 7ο Διεθνές Λογοτεχνικό Φεστιβάλ Τήνου είναι γεγονός. Τα διεθνή φεστιβάλ μάς διανοίγουν τους ορίζοντες, μας κάνουν εξωστρεφείς, μας βγάζουν από τον προσωπικό και μας πάνε στο συλλογικό χρόνο, μας ταξιδεύουν σε άλλους τόπους, μας κάνουν κοινωνούς άλλων πολιτισμών. Η Τήνος από το 2010 έχει το προνόμιο να είναι το νησί ενός σημαντικού διεθνούς λογοτεχνικού φεστιβάλ κύρους, μοναδικού στην Ελλάδα, με 150 συγγραφείς παγκόσμιας αναγνώρισης, από όλες τις ηπείρους, να έχουν περάσει τον κάβο του. Σε εποχές κρίσης όπως η σημερινή, ο πολιτισμός είναι ζωτικός παράγοντας για την κοινωνική συνοχή. Η ιστορία μιας χώρας γράφεται μέσω της λογοτεχνίας της και το 1ο Διεθνές Λογοτεχνικό Φεστιβάλ Τήνου τον Ιούλιο του 2010 έθεσε τις βάσεις για τη σύνθεση μιας πολυ-εθνικής λογοτεχνικής γιορτής, με μακροπρόθεσμο στόχο να καταστεί η Τήνος τόπος και προορισμός πνευματικού / καλλιτεχνικού τουρισμού.

Το 7ο Διεθνές Λογοτεχνικό Φεστιβάλ Τήνου ξεκινά την Τετάρτη, 28 Ιουλίου στη Χώρα, με θέμα «Η Τήνος ως τόπος μυθιστορηματικός» με τέσσερις συγγραφείς (Νατάσα Γεωργούλια, Γιώργος Δημόπουλος, Αντώνης Μπουλούτζας και Γιάννης Σιώτος) να μιλάνε για το θέμα όπως εξελίσσεται σε βιβλία τους. Συντονίζει η Τίνα Μπερτζελέτου. Την Πέμπτη στο Πρώτο Δημοτικό Σχολείο Τήνου οι Μαριγώ Αλεξοπούλου, Αγγελική Κορρέ, Tόνγκο Άιζεν-Μάρτιν (ΗΠΑ), Τίτος Πατρίκιος και Νατάλια Τολέδο (Μεξικό) διαβάζουν ποιήματά τους και συνομιλούν με το κοινό. Συντονίζει η Αναστασία Σιώτου. Την Παρασκευή στο θεατράκι της Ξινάρας οι Αδριανή Καλφοπούλου (ΗΠΑ), Παντελής Μπουκάλας, Άλμα Μπράγια (Αλβανία), Αριστέα Παπαλεξάνδρου, συντονίζει η Λώρη Κέζα. Η Βουλγαρία θα εκπροσωπηθεί από τον ποιητή και μελετητή λογοτεχνίας στο Ινστιτούτο Λογοτεχνικών Σπουδών της Βουλγαρικής Ακαδημίας Επιστημών, Ιβάν Χρίστοβ, με ποιήματά του μεταφρασμένα στα ελληνικά από τη Ζντράβκα Μιχάιλοβα, τα οποία δημοσιεύτηκαν στο τελευταίο τεύχος του ηλεκτρονικού λογοτεχνικού περιοδικού „Poeticanet” (μαζί με τα πρωτότυπα κείμενα στα βουλγάρικα).

 Η μετάφραση των ποιημάτων του που θα ακουστούν στα αγγλικά είναι της Angela Rodel.

Την τελευταία βραδιά της 31ης Ιουλίου στο χωριό Αρνάδος οι Μιχάλης Γκανάς, Πάβελ Ζαρούτσκι (Ρωσία), Γλαύκος Κουμίδης (Κύπρος) και Μάρια Ντεγιάνοβιτς (Κροατία) διαβάζουν ποιήματά τους και συνομιλούν με το κοινό. Συντονίζει ο Ντίνος Σιώτης. Οι εκδηλώσεις ξεκινάνε στις 9 το βράδυ και θα συνδυάζονται με στοιχεία τοπικού χαρακτήρα του νησιού, όπως μουσική και χορός. Η διοργάνωση του Φεστιβάλ ανήκει στην Κοινωνία των (δε)κάτων, στον Δήμο Τήνου, στο Πανελλήνιο Ιερό Ίδρυμα Ευαγγελιστρίας Τήνου και στο Ίδρυμα Τηνιακού Πολιτισμού. Χορηγός ακτοπλοϊκών εισιτηρίων η Fast Ferries.