На 27-и юни от 20:00 часа Театър 199 „Валентин Стойчев” ще представи новата си премиера

От двадесет и пет години трима приятели – Макс, Пол и Симон – редовно се събират да играят карти, да споделят радости и грижи, да се оплакват от жените си. Тази вечер обаче няма да протече по обичаен начин. Симон закъснява повече от друг път. Виното, отворено да подиша, отново е затапено. Макс  започва истински да се изнервя. Пол се опитва да го успокои. Но парижката нощ отвъд прозореца на апартамента е сякаш наелектризирана от някаква необяснима тревожност. 

Най-накрая Симон нахлува в жилището. Разчорлен и задъхан. Надига първата бутилка, която попада пред очите му. Нещата се заплитат. Полицейска сирена се чува отвън… Нека не избързваме. Историята ще стане криминална. Въпросителните ще останат почти до самия край. Когато не само престъпната интрига, но и най-дълбоките, старателно таени тайни, които всеки един от тримата приятели е крил от другите, ще се разкрият.

Ерик Асус ни предлага майсторска комедия, изпълнена с необичайни, неочаквани ходове и любопитни герои. Тя откровено сваля шапка на дълбокото приятелство.

Атанас Атанасов вещо разчита текста с намигване към зрителя. Петя Стойкова и Мартин Каров създават изящно-френска атмосфера чрез сценографията и музикалната картина. А актьорите Константин Икономов, Георги Спасов и Деян Ангелов изграждат плътни образи, ексцентрични, но и някак толкоз разпознаваеми за всеки.

Картите са раздадени. Нека играта да започне!

НАШИТЕ ЖЕНИ

от Ерик Асус

превод
Светлана Панчева
постановка
Атанас Атанасов
сценография
Петя Стойкова
музика
Мартин Каров
фотограф
Велина Кокалова
в ролите
Константин Икономов (Макс)
Георги Спасов (Пол)
Деян Ангелов (Симон)

„Няколко думи за въведение към спектакъла… Този път ми е много трудно. Скъпи дами, забавлявайте се, когато се досетите, че от сцената става дума за вас… и не казвайте нищо на вашата мъжка компания след поклона на актьорите.

Мъжете винаги разбират какво се крие в женското мълчание. Те споделят неговото ехо, но много рядко с вас…

Обикновено превръщат болката си в изкусно изкуство. Затрогващо, патетично и състрадаващо. В случай на съмнение, си спомнете за  „Uomini Soli“ на „Pooh“.

Песента е прекрасна и беше първата асоциация, когато прочетох „Нашите жени“… Защото съм мъж, защото една от любимите ми роли е в „АРТ“ на Ясмина Реза и защото като юноша бях прочел безброй криминални романи.

Атанас Атанасов

P.S. Имах желание и за някакъв послепис, но живота ви дава много по-добри избори. Мъжът до вас… Театърът на мъжете… В краен случай мъжете в Театъра.

Следващите представления на „Нашите жени“ са на 8-и  и 26-и юли.