Българската премиера на селектирания в Кан 2020 филм ще бъде на 11 март в Зала 1 на НДК
Най-новият филм на Камен Калев „Февруари“, представен в Works in Progress на 17-ия София Мийтингс 2020, получи заслужено признание – участие в официалната селекция на Кан 2020. Най-авторитетният филмов фестивал в света бе отменен миналата година поради пандемията от Covid-19, но оповести филмите от основната си програма, за да даде шанс на тези творби да намерят своята фестивална съдба и възможност за разпространение.
„Февруари“ е четвъртият пълнометражен филм на Камен Калев, един от най-талантливите и успешни режисьори на новото българско кино. Творбата е копродукция между България и Франция (Waterfront Film & Koro Films), а историята проследява живота на един човек – когато е 8-годишно момче, младеж на 18 години и вече като 82-годишен възрастен мъж.
Пътят изглежда предопределен и монотонен – в родното място и извън него, в жега и в студ, ала по всяко време сякаш една невидима сила присъства в битието… Тя е част от нас и по тайнствен начин ни кара да продължаваме напред, към смъртта… Главната роля във „Февруари“ е поверена на Иван Налбантов.
Още за Камен Калев и „Февруари“
„Петя на моята Петя“ и „Уроци по немски“ – в международния конкурс София Филм Фест 2021
„Петя на моята Петя“ носи заглавието на разказа на превърналата се в легенда поетеса Петя Дубарова. Режисьор е Александър Косев, сценаристи са Нели Димитрова и Валентина Ангелова, които повдигат завесата на миналото, за да представят на съвременните млади хора Петя Дубарова и нейния талант.
Подходът в създаването на филма е да свърже бъдещето с миналото. Историята е изградена върху връзките и паралелите между две тийнейджърки от различно време: Петя Дубарова и Петя Монова. Едната е дръзка и модерна, а другата – както е представена във филма – мъдра и митична.
„Петя на моята Петя“ задава въпроси, а съвременната Петя от филма трябва да открие своите отговори, поставена в ситуация между живота и смъртта – дали да избере живота или да последва любимата си поетеса Петя Дубарова…
Филмът има субсидия от Националния филмов център на нискобюджетна сесия и е подкрепен от Община Бургас. Заснет е за по-малко от месец, изцяло в Бургас, продукция е на „БЪФ пикчърс”, копродуцент е „Консепт студио”. Оператор на филма е Иван Вацов, продуцент е Николай Урумов, а ко-продуцент – Кръстьо Ламбев. Ролите са поверени на Алиса Атанасова, Александра Костова (познаваме я от ролята й в „Маймуна“ на Димитър Коцев – Шошо), Алена Вергова, Юлиян Вергов, Ясен Атанасов, Албена Павлова, Васил Банов; много от актьорите, които участват, са родени и свързани с Бургас, включват се и близо 500 жители на града като статисти.
Пълнометражният дебют на Павел Веснаков ще се появи за първи път пред българските зрители в конкурсната програма на 25-ия СФФ. Филмът получи международно признание в края на 2020 – световната му премиера беше на кинофестивала в Кайро, където изпълнителят на главната роля Юлиан Вергов беше удостоен с наградата за най-добър актьор.
Носител на Наградата Джеймисън за най-добър български късометражен филм от 2011 година с „Влакове“, Павел Веснаков се утвърди като един от най-талантливите млади български режисьори, които приемат различни предизвикателства и обичат да експериментират, като преследват мечтата си да правят кино.
Игралният му дебют „Уроци по немски“ е създаден в копродукция с Германия (Moviemento и Heimathafen Film & Media) и разказва за два дни от живота на мъж на средна възраст, загубил своята идентичност и решил да емигрира от България. Никола се опитва отчаяно да възстанови отношенията си с всички свои любими хора само ден преди да отпътува. Освен Юлиан Вергов, във филма участват още Васил Банов, Елена Телбис, Стефка Янорова, Герасим Георгиев-Геро, Меглена Караламбова, Иван Налбантов.
„Моята метафора за Германия е смисълът, който липсва на все повече хора у нас.
Вманиачеността от заминаването помага на главния герой да осъзнае и види нещата, които има тук и на които не е обръщал внимание. Какво значение има къде отиваме, ако не се чувстваме у дома си? Това търсене на усещането да се чувстваш у дома е в основата на пътя, по който героят в „Уроци по немски“ се опитва да тръгне“, казва режисьорът Павел Веснаков.
Сръбски, гръцки и босненски истории – в пъстрата палитра на Балканския конкурс на София Филм Фест 2021
Премиерата на копродукцията между Сърбия, Германия и България „Жив човек“ на режисьора Олег Новкович беше в програмата на Котбус преди два месеца, а през март ще се състезава за наградата в Балканския конкурс на 25-ия София Филм Фест.
Историята проследява един застаряващ рокер Джела, принуден да се справя с досадната монотонност на ежедневието, в стремеж да се втурне отново на път и да съживи старата слава.
Допълнителен подтик за това радикално действие е комбинацията от обстоятелства – щерка му се оказва бременна, жена му се държи гадно, както може да се очаква от бивша наркоманка, а гаджето на сина му невинно споделя, че според собствената ѝ майка Джела някога е бил страхотен пич. Остаряването се оказва особено трудно за рокери по душа.
Главната роля е поверена на Никола Джуричко, когото публиката помни от „Когато порасна, ще стана Кенгуру“ на Радивое Андрич, а също и от свръх-популярния телевизионен сериал „Stranger Things“. Български копродуценти на „Жив човек“ са „Чучков Брадърс“.
Гръцкият режисьор Христос Нико реализира едно интересно предизвикателство – да пресъздаде пандемично усещане в сюжета на своя филм „Ябълки“, написан в съавторство със Ставрос Раптис. Двамата конструират разказ за световна пандемия, която причинява внезапна амнезия, а главният герой Арис, мъж на средна възраст, е включен в програма за възстановяване, предназначена да помогне на пациентите да изградят нова самоличност. Той заживява в скромно обзаведен апартамент, „въоръжен“ с полароид и получава ежедневни задачи, като трябва да заснема изпълнението им. В един момент обаче Арис среща жена с идентична съдба и проблеми.
Смелият дебют на Христос Нико е копродукция между Гърция, Полша и Словения и съвсем не случайно премиерата му беше миналата година в програма „Хоризонти“ на Венеция. С награди от Солун, Севиля, Любляна, Денвър, Филаделфия, Чикаго, „Ябълки“ е тазгодишното предложение от Гърция за международен Оскар. Филмът може да бъде приет като аналогов опит за преоткриване на личността, като сюрреалистично пътуване в дебрите на кризата на колективната ни идентичност, а също и като елегантна критика към дигиталната ера, която поглъща все по-осезаемо вниманието ни.
Драматично-забавна история от Босна и Херцеговина пренася зрителите във времето на предвоенна Югославия. „Концентрирай се, бабо“ на Пиер Жалица пресъздава отношенията в едно семейство или по-скоро неправилно функциониращите връзки между неговите членове, а междувременно става ясно, че се задава политическа буря. През пролетта на далечната вече 1992 година на членовете на голямо семейство им се налага да се събeрат около смъртното легло на възрастната си майка и свекърва. И след като очакването на нейната кончина се простира с дни, роднините започват да се карат помежду си, да си погаждат гадни номера и да спорят за наследството – най-вече за голямата семейна къща в Сараево. За всеобща изненада, бабата се включва активно в междуособиците – може би точно те я поддържат жива! А междувременно в Сараево започва истинска война…
Жалица разчита на сериозен актьорски екип – познати и обичани имена, сред които са Мира Баняц, Бранимир Попович, Вердана Божинович, както и Емир Хаджихафизбегович, познат на българската публика от филмите „Шоково състояние“ и „Смърт на човек от Балканите“. Сред продуцентите на „Концентрирай се, бабо!“ са и главните организатори на кинофестивала в Сараево – Мирсад Пуриватра, Йован Мариянович и Амра Бакшич Чамо, работили по „Цирк Колумбия“, „Епизод от живота на събирача на желязо“, „Имало едно време в Анадола“, „Мостовете на Сараево“ и още много други филми .
Подарете си вдъхновение
Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.