Великолепните приказки, които големият драматург пише за дъщеря си, излизат за първи път в България
Един татко и неговото момиченце се разхождат по Луната. Сещат се, че са гладни и хапват парче от нея.
„Не изяждай цялата Луна, трябва да оставим и за другите.
Няма значение, ще порасне…”, казва таткото и приказката продължава.
Таткото е великият Йожен Йонеско, тачен като бащата на „театъра на абсурда”. Момиченцето е собствената му дъщеря Мари-Франс. Тяхната история на Луната е записана в третата от четирите детски приказки, които драматургът съчинява между 1969 и 1971 г.
По онова време светът живее с астронавтите от мисиите „Аполо” и малката крачка на човека, довела до големия скок на човечеството, очевидно оставя следа и в ума на Йонеско.
Когато пише „Приказките”, авторът на пиесите „Плещивата певица” и „Носорози” тъкмо е навлязъл в шейсетте си години, а дъщеря му Мари-Франс отдавна е пораснала. В сюжетите на историите обаче той се връща към ранното ѝ детство и тогавашните си вълнения. Приказките издават развинтената фантазия и на бащата, и на детето и провокират въображението. Както самият Йонеско приживе отбелязва –
подходящи са за деца под три години.
Макар да се радват на голяма популярност по света, досега тези произведения на абсурдиста не са излизали у нас. Появата им в поредицата „Детски шедьоври от велики писатели” на издателство „Лист” запълва пропуска.
Наслада за сетивата на малките и порасналите читатели са илюстрациите на Дамян Дамянов. Те влизат във великолепен диалог с текста на Йонеско и правят българския художник достоен партньор на великия драматург.
Приказки 1, 2, 3, 4
Йожен Йонеско
Жозет отива при татко си, гъделичка го по носа, таткото прави гримаса, тя го целува, таткото си мисли, че е някое малко кученце. Не е малко кученце, неговото малко момиченце е.
– Разкажи ми приказка – казва Жозет на таткото.
Тогава таткото започва приказка…
– Приказка с теб и с мен – казва Жозет.
*
Гледам през стола, докато ям възглавницата си. Отварям стената, тръгвам с ушите си. Имам десет очи, за да вървя, имам два пръста, за да гледам. Сядам с главата си на пода, слагам дупето си на тавана. След като изядох музикалната кутия, намазах килимчето пред леглото със сладко и се получи чуден десерт. Тате, вземи прозореца и ми нарисувай картинки.
Още от/ за любимата поредица:
Подарете си вдъхновение
Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.