Едуар-Анри Аврил - маестрото на порнографията, сменил името си, за да може да твори (18+)

илюстрация на Едуар-Анри Аврил

„Забележете екстаза, изписан по лицата на жените,

нещо, което обикновено не се вижда днес, когато всичко е „горещо“ и „яростно“, а удоволствието на жената често се изобразява като второстепенно на това на мъжете (и на зрителите). Нещо повече, илюстрациите разкриват пълна липса на претенции или срам. Каквото и да споделят и преживяват участниците в сцените, то е взаимно и приятно…“

Това отбелязва писателката, колумнист и блогър TM Bernard по повод на скандалните (някога, а за мнозина вероятно и все още) рисунки на Едуар-Анри Аврил (Édouard-Henri Avril).

За френския художник се знае много малко, извън обичайните дати на неговото раждане и смърт (21 май 1849 – 28 юли 1928). Роден е в Алжир, баща му е бил полковник от жандармерията. Самият Аврил е воювал и бил ранен във френско-пруската война, преди да започне своето обучение по рисуване. На 31 май 1871 г. е награден с Ордена на почетния легион и се пенсионира от войската на 22-годишна възраст.

Смята се, че биографичните данни за живота му са оскъдни „поради нецензурната природа на творчеството му“, а и защото е работил под псевдонима Пол Аврил, нещо което води изследователите му до объркване, тъй като Анри има брат, също художник (предимно гравьор), на име Пол-Виктор Аврил.

След пенсионирането си Едуар-Анри Аврил изучава рисуване в различни парижки салони. От 1874 до 1878 г. посещава престижната Школа по изящни изкуства (École des Beaux-Arts) в Париж.

Създава илюстрации за различни списания, сред които Le Monde illustré през 1882 г.

Едуар-Анри Аврил – маестрото на порнографията

Макар първо да си създава име на уважаван илюстратор на „сериозни“ издания, Едуар-Анди Аврил (или Пол Аврил) остава в историята като маестрото на порнографията. В краят на 19 и началото на 20 век, когато той твори, еротиката все още не е „демократизирана“ от издания като Playboy или Pornhub, нито пък направена широко достъпна от кино камерите.

Еротичните издания се отпечатват в малки тиражи, често не повече от 100-200 броя, и се разпространяват сред тесни кръгове от богати колекционери. Еротиката е скъпа и не за всеки.

Така наречената галантна поезия и проза се ценят високо именно заради илюстрациите – подобни еротични и дори отявлено порнографски изображения нямали място никъде другаде, освен по нейните страници.

Пътят на Аврил към нея е проправен от Théophile Gautier (Теофил Готие), поръчал му илюстрации към романа си Fortunio Именно тогава, за да избегне семейния скандал и евентуални преследвания Едуар-Анри приема псевдонима Пол Аврил. След този роман, новоизлюпеният художник на еротични илюстрации Пол Аврил става най-търсеният в областта си. Следват

Най-известните му творби са илюстрациите за Fanny Hill или „Мемоарите на една лека жена“ от Джон Клилънд (1887) — една от най-забраняваните книги в историята, за която ви разказахме тук, Les sonnets luxurieux de l’Aretin (1904), Une nuit de Cléopâtre, отново от Gautier (1894), Daphnis et Chloé (1898), Salammbô от Флобер (1906) и De figuris Veneris (1906)—антология на гръцкото и римско изкуство на любовта, съставена от Friedrich Karl Forberg.

(Препоръчваме родителски контрол, 18+, за изображенията в галериите)