Не твърдим, че имате нужда от психоанализа, но една добра пиеса, особено ако пресъздава реални, при това доста любопитни събития, винаги е добре дошла в зимните вечери.

Звучи още по-обещаващо, щом разберем, че става дума за премиерна постановка в афиша на Театър 199 „Валентин Стойчев“. Няма как да я пропуснем, ако добавим и невероятния екип, който стои зад „Госпожа Клайн“ – актрисите Илка Зафирова, Василена Атанасова и Ирини Жамбонас под режисурата на Стилиян Иванов. Сценографията е на Венелин Шурелков. За костюмите се е погрижила Елица Геогриева, а музиката е дело на Петя Диманова. Консултант е д-р Николай Михайлов – психиатър, богослов и политически анализатор.

Пиесата на известния английски драматург Никълъс Райт ни представя реални исторически личности. Годината е 1934-та. Родената във Виена Мелани Клайн живее в Лондон, където е водеща фигура в Обществото на британските психоаналитици. Основният принос на последователката на Зигмунд Фройд е в областта на работата с най-малките. Всичко започва когато госпожа Клайн решава да постави „под лупа“ собствените си деца. Тя детайлно ги следи как боравят с кукли, пластилин, боички. И постепенно развива теорията, че за тях основната функция на игрите не е развлекателната, а e общуването с околния свят. Така Мелани Клайн разработва революционната теория, че суперегото е налично още от момента на раждането на всеки човек.

Любопитната история на Мелани Клайн

Тя е сред психоаналитиците с най-голям принос в тази по принцип мъжка наука. Като дама, нейното име е по-малко познато от тези на Фройд, Юнг и Адлер. Мелани Клайн (по баща Райзес) е родена във Виена през 1882 г. в еврейско семейство от средната класа. След като завършва гимназиалното си образование, тя има амбицията да следва медицина. Това обаче, се оказва невъзможно поради финансовите затруднения на баща й. На 21-годишна възраст тя се омъжва за Артур Клайн, индустриален химик, става домакиня и майка, но семейният живот й тежи. Освен това отношенията с нейната особено властна майка я тласват към депресия.

През 1910-та г. Артур Клайн получава работа в Будапеща. Там Мелани се подлага на терапия при Шандор Ференци. Забелязал интереса й към психоанализата, той я поощрява да се задълбочи в тази област. Нейните търсения я отвеждат в неочаквана посока. Клайн разработва теория за работа с деца. До този момент никой не е считал за уместно те да бъдат подлагани на терапия. Тя развива „игровата техника”, с помощта на която следи как малките боравят с кукли и колички, така както при възрастни се интерпретират подсъзнателните проявления в съня. По този начин тя достига до форма на терапия, която прилага първо върху собствените си деца – Мелита и Ханс, който умира млад при неизяснени обстоятелства.

През 1918-та г., на Международния конгрес на психоаналитиците пристига Зигмунд Фройд. Срещата с него оставя дълбока следа у Мелани Клайн. По това време бракът й се разпада и тя се премества да живее в Берлин, където сътрудничи на именития терапевт Карл Абрахам. След неговата смърт през 1926-та г., тя се установява да живее в Лондон и става водеща фигура в Британското психоаналитично общество. В Англия нейният подход среща подчертан интерес и тя посвещава останалата част от кариерата си на разработване и задълбочаване на методиката си.

Клайн първа въвежда теорията, че смъртният инстинкт лежи в основата на появата на суперегото, още преди преодоляването на Едиповия комплекс. Това нейно разбиране влиза в разрез с тезите на Фройд и среща силен отпор от страна на дъщеря му Анна Фройд. През 1927-ма г. дебатът между двете жени е централната тема в Международния журнал по психоанализа.

През 1932-ра година Мелани Клайн публикува книгата „Психоанализа на детето”. Трудът предизвиква поредица от сътресения в съсловието и довежда до разцепването му на две основни фракции – клайнисти и аннафройдисти. С времето теориите на Клайн привличат повече привърженици. Но изненадващо за всички, нейната дъщеря Мелита, поела по професионалния път на майка си, заема позиция на страната на Анна Фройд.

Кой е Никълъс Райт

Никълъс Райт е силно влиятелна личност в международната арт гилдия. В средата на 70-те той става художествен ръководител на „Роял корт“, а после шеф на конкурса за драматургия в Йейл. Първата пиеса на Райт е „Върховете на дърветата“ от 1978-а. До днес има над 25 оригинални текста и адаптации за сцена, телевизионни и кино сценарии. „Един прекрасен ден“, „Пустинният въздух“, „Репортерът“ и „Той говори“ се играят с огромен успех във водещите театри в Англия и по света. Но най-известните му творби са „Госпожа Клайн“ и „Винсент от Брикстън“.