Читателите на ирландската писателка Лиз Нюджънт у нас вече могат да разгърнат новата й книга, преведена на български език, с безупречното за историята заглавие „Дълбоко под кожата“ (Изд. „Еднорог“). Като една от тях мога да гарантирам, че сюжетът е сложен и пленителен, а краят е непредсказуем, въпреки че до последните десетина страници бях убедена, че познавам стила на Нюджънт и този път съм разкрила мистерията. Ни най-малко – тя продължава да ме изненадва с обратите и заплетените сюжети и не изневерява на стила си да представя сложни от психологическа гледна точка герои. В „Дълбоко под кожата“, освен на емоционална, те са подложени и на физическа болка и недъзи. Така тя повдига и темата дали и в каква степен могат да се припокрият емоционалната и физическа уродливост и влияе ли физическата красота на характера на човека.

Сюжетът

Малко са авторите, които могат да проследят мрачните лабиринти в мисленето на един социопат по толкова въздействащ начин. Лиз Нюджънт безспорно е сред тях и не спира да ни доказва на какво е способна с всеки следващ роман. Тя наистина представя поразяващо съвършените психопати, особено на фона на обикновените хора, обречени на страдание след сблъсък с тях. А сред галерията от герои, способни на ужасяващи неща, се откроява Кордилия – или Дилия Ръсел, главната героиня в „Дълбоко под кожата“.

Още от невръстна възраст малката Дилия, родена на далечен ирландски остров, е обожавана от своя баща. Красотата й е хипнотизираща и това постоянно й се напомня. А докато я боготвори и я обявява за бъдеща кралица на острова, баща й напълно игнорира тримата й по-малки братя и жена си. Въпреки че е още дете, Дилия е наясно със силата, която притежава заради безспорната си красота, и ще се възползва от нея. А това предизвиква неизбежни проблеми и води до ужасяваща трагедия.

Татко е прав, аз съм по-добра от всички останали. За Дилия това е безспорната истина, към която се придържа през целия си живот. Важна е само тя и никой друг. Трудно е човек да си представи по-коварен, егоистичен и жесток човек, който мисли единствено за себе си и умее да постига целите си, като манипулира всеки, който се изпречи на пътя му. Дилия е напълно лишена от емпатия и не се церемони да разсипва живота дори на най-близките си хора без никакви угризения. И когато си мислите, че е достигнала дъното, тя ще ви убеди, че дълбоко грешите.

Няма как да харесате Дилия, но едновременно с това е невъзможно да спрете да четете за нейните разрушителни подвизи от Ирландия до Лондон и от Ница до Монако. След „Загадката Оливър“, „Стаено зло“, „Малки жестокости“ и „Странната Сали Даймънд“, Лиз Нюджънт за пореден път ни поднася смразяващ, зловещ и влизащ под кожата психологически трилър с обсебващ главен герой.

Впечатленията

Харесвам много книгите на Лиз Нюджънт, защото нейните герои са дълбоко емоционално нюансирани. Главните герои традиционно не извършват само едно или две осъдими деяния – за тях злото е начин на живот. „Дълбоко под кожата“ ни среща с Дилия, която съвсем осъзнато руши взаимоотношенията на хората около себе си още от ранна възраст. Тя не винаги предвижда степента, в която ще ги нарани, но дори и когато осъзнава влиянието си, не изпитва угризения от своите решения и действия. Както и предишните романи на Нюджънт, „Дълбоко под кожата“ се занимава с психологията на психопатите и читателите получават подробен анализ на начина на мислене на Дилия, така че тя да бъде разбрана от читателите. Подчертавам – разбрана, не оправдана.

Въпреки липсата на скрупули, Дилия не живее и лесен живот. Напротив – тя преминава през много изпитания и болка. Не постига всички цели както ги е запланувала, въпреки способността да преминава през всичко и всеки, за да стане нейното. Въпреки че е социопат, тя има и една емоционална връзка, която е разбираема и споделена от много обикновени хора – връзката с природата и водата. Романът обхваща няколко десетилетия от живота на героинята и още от крехка възраст тя възприема крайбрежието като свой физически и емоционален дом. Мисля, че това е и единствената й истинска емоционална връзка в живота, защото с хората такава липсва.

С „Дълбоко под кожата“ Лиз Нюджънт отново ни пренася в родната Ирландия, като този път ни разхожда из малките й градове и острови. Запознава ни с хора, които живеят на отдалечени от цивилизацията места. Някои от тях се отдалечават от корените си и търсят съдбата си в големия град, но други избират дома и корените си. Емоционалната връзка с корените и дома също е тема на романа, тъй като героите ясно са поставени пред значими житейски избори, свързани именно с напускането и завръщането в родния дом.

В голямата си част историята е разказана от името на Дилия. Нейните възприятия за света са водещата част от сюжета. За засилване на ефекта им, на различни места Нюджънт спира основния сюжет, за да се запознаем в сбита версия и с гледната точка на някои от другите герои. Това разнообразява и подсилва емоционалния заряд на книгата и е един от елементите, които много ми допаднаха в нея. Други отклонения от основната история са няколко притчи, които бащата на Дилия й е разказвал като малка и тя се присеща за тях в различни моменти от живота си. Доста от тях за мен бяха меко казано зловещи, но явно се предполага, че такъв тип вярвания са оказали някакво влияние върху формирането на нейната личност. Един от обратите на книгата пък е разкритието, че Дилия от самото начало е тълкувала взимоотношенията в семейството си по грешен начин… Дали една заблуда е преобърнала живота й или пък тя съзнателно е изграждала образ, който да съвпада с желаната от нея реалност? Този извод е за последната страница на „Дълбоко под кожата“ и го оставям на вас.

Интервю с Лиз Нюджънт за Jasmin.bg – Лиз Нюджънт: Искам героите ми да бъдат разбрани. Защо е въпросът, който винаги е в съзнанието ми | Liz Nugent: I Want My Characters to be Understood. The Why is always on My Mind | Jasmin.bg

И друга книга – „Странната Сали Даймънд“ ни разкрива света на различните | Jasmin.bg

Избрани цитати

–          Какво е това нещо „любов“, от което всички са обсебени? Има хора, с които ми е било приятно да прекарвам времето си, хора, които ме карат да се смея, хора, които са се грижили за мен, хранили са ме и са ме обличали, но нима от мен се очаква да им се отблагодарявам с постоянни обяснения в любов? Не знам какво е това (…)

Не мисля, че от любовта има полза.

–          Татко казваше, че и хората би трябвало да знаят къде им е мястото, защото в противен случай полудяват и се държат като безумни. – Всичко си има място – така казваше татко, – и всеки човек също си има своето място.

–          Хората, които бяха ползвали съветите ми за своите колекции, престанаха да се обръщат към мен и се насочиха към други консултанти. Директорката на галерията се извини и каза, че не можела да ме задържи на работа, тъй като се налагало да ограничи разходите. Каза, че имало глобална рецесия. Това не беше новост за мен, но доколкото ми беше известно, тези покачвания и спадове на пазара никога не засягаха Монако. Хората идваха тук и си отиваха. Някои оставаха на Ривиерата, купуваха си спортни коли, играеха на борсата, грешаха при покупката на акции и след това изчезваха, но на тяхно място идваше нова реколта от мъже на средна възраст, които гледаха с разширени от удивление очи яхтите в пристанището. В Монако винаги има някой, който е по-богат от теб.

Малко за Лиз Нюджънт

Преди да започне своята кариера на писател, Лиз Нюджънт учи актьорско майсторство, но вместо да се изявява в театъра, обикаля света като помощник-режисьор на популярното шоу Riverdance. Впоследствие Нюджънт се завръща към първата си страст и дълги години работи за ирландското кино, театър и телевизия. Между 2003 и 2013 г. тя е сред сценаристите на популярния ирландски сериал „Fair City“. Освен това е автор на няколко радио поредици.

През 2014 г. излиза първият роман на Лиз „Загадката Оливър“, който моментално жъне успех сред критици и читатели. Той се изкачва до върха на класациите за бестселъри и през същата година е отличен на Ирландските литературни награди за Криминален роман на годината. „Загадката Оливър“ печели още няколко престижни награди, а през 2016 г. е номиниран за Международната литературна награда на Дъблин.

Вторият й роман „Стаено зло“ излиза през 2016 г. и дебютира директно на върха на класациите за бестселъри в Ирландия. Той не слиза от там в продължение на почти два месеца и остава осем месеца сред десетте най-продавани книги. За него Нюджънт печели много престижни отличия, включително втората си Ирландска награда за Криминален роман на годината. Общо четири Ирландски награди е спечелила тя за своите четири романа дотук. Нюджънт е удостоена и с наградата „Жена на годината“ в областта на литературата за Ирландия от списание „Татлър“ през октомври 2017 г., а през февруари 2021 г. университетът в Дъблин й връчи наградата на името на Джеймс Джойс за нейните литературни постижения.

Освен автор на бестселъри, Лиз води семинари по писане на телевизионни сценарии, продуцира и ръководи литературни клубове и е куратор на литературното изложение на фестивала на изкуствата в Скибърийн през юли 2016 г. Тя живее в своя роден град Дъблин със съпруга си Ричард МакКълоу, музикант и звуков режисьор.

Лиз Нюджънт: Искам героите ми да бъдат разбрани. Защо е въпросът, който винаги е в съзнанието ми | Liz Nugent: I Want My Characters to be Understood. The Why is always on My Mind

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.