Съвременно визуално изкуство от Северна Македония в галерия „Структура“

Бързото свиване на общественото пространство в условията на глобален капитализъм нанася директни вреди на публичната сфера и съответно на публичната личност. Разпокъсването и последвалата приватизация на публичните пространства променя цели контексти и екосистеми в епохата на пост-истината. Неолибералното преструктуриране на градовете в постсоциалистическите общества са свили и трансформирали обществените пространства в места за пасивно възприемане на консуматорски и националистически послания, вместо да бъдат места за възпитаване на демократични политически индивидуалности.

Тази отправна точка е в основата на новата експозиция в галерия „Структура“, която се открива на 16 юни. В нея знакови визуални артисти от Северна Македония изследват оспорвани и поляризирани терени, подготвят сцената за възникване на публика и представят „нови начини на действие“.

Селекцията е дело на куратора Ивана Васева. Тя подбира различни артистични начинания, които възстановяват и предефинират публичната сфера и публичното пространство, като създават тактики за повторното му завладяване и достъп за отхвърлените и принудените да мълчат.

„Тази изложба на галерия „Структура“ продължава системните ни усилия да отваряме българската визуална сцена към активни взаимодействия на регионално и европейско ниво. Съвременното визуално изкуство е рефлексия на глобални процеси и всяко не-участие в тях ни обрича на изолация и маргинализиране“, казва Мария Василева, изкуствовед и собственик на галерия „Структура“.

Някои от авторите в изложбата използват публичното пространство, (някога) принадлежащо на общността или квартала, и заедно с местните жители се опитват да предизвикат спомена за солидарността и сплотеността, да възстановят наново значението на публичното, като същевременно призовават за обезщетение. Такъв е случаят с бившата общинска, сега приватизирана сграда Домче в творбата на Филип Йовановски; издигането на стена в Берлин от Нада Прля; значението на културното наследство за по-добро бъдеще чрез разказа за една модернистична сграда и нейните околности, проектирани от архитект Франьо Готовац в Сплит в творбата на Верица Ковачевска; обществените действия за запазване на една местна улица и нейната екосистема като сътрудничество със съседите в Пржино на Искра Димитрова; пренебрегнатото обществено пространство като паметник, посветен на свободата в Кочани в работата на Елена Чемерска; изчезването на детските площадки като следствие на променените детските игри в работата на Доротей Нешовски.

Други се занимават със социални въпроси и са солидарни с хората в неравностойно положение и маргинализираните, като съвместно създават временни (публични) пространства в града и неговите институции. В своята работа Славица Янешлиева разсъждава върху непривилегированото положение на мигрантите през личния си опит. В творбата „Ромите“ Оливер Мусовик се фокусира върху тяхната игра, която създава друго пространство във време на големи протести срещу авторитаризма, както и срещу приватизацията. Велимир Жерновски създава платформа, за да даде гласност на хората с атипично развитие и техните артистични възможности. Христина Ивановска засилва феминисткия глас в нашето общество през критична перспектива и чрез тази практика предизвиква съществуващите разкази, като по този начин създава различно публично пространство, докато Дита Старова-Керими изследва средствата на живописта, за да постави акцент върху положението на жените в патриархалното общество и да ги мотивира да се борят за по-добро бъдеще.

Съществува и трета група, която продължава да се бори срещу съвременните заплахи от разочарование, създадени от нелибералните правителства в късния капитализъм, като фалшивото усещане за демокрация и свобода на изразяването и словото, произтичащо пряко от намаляването на публичността и публичното пространство, както и чрез използването на ирония. Това може да се види в работата на OПA; фалшивото усещане за сигурност и принадлежност, особено в ерата на пост-истината и фалшивите новини, както в работата на Наташа Неделкова, която говори за токсичната среда в природата и медиите; различните модели, които представят предизвикателства срещу свиването на толкова много права – свободата на словото, свободата на публичното изразяване и свободата на публичното пространство, както в работата на Джордже Йованович; дори превръщането им в апокалиптични в изолираните, дехуманизирани и безсловесни интериори на обществените сгради от специфичния югославски социалистически модернизъм в картините на Александра Петрушевска Ристовска, както и в постчовешкия апокалиптичен пейзаж, който Драгана Заревска и Георги Десподов ни представят феномена на кралицата („всеки може да е кралица на нещо, ако иска“); докато Никола Узуновски предвижда платформи за хората, животните и растенията в условията на тревожните климатични промени и спешната необходимост от опазване на биоразнообразието и природните ресурси.

Тази селекция обединява различни гласове, които изразяват недоволство срещу потискащите механизми и геометрии на властта, и придават видимост и сила, за да трансформират прилаганите политики. Понякога те са непряко свързани, а понякога са в сътрудничество, но когато са изпълнени и артикулирани по едно и също време, те предлагат възможност за формиране на микрообществени пространства в движение на въображаема (артистична) общност, която би могла да възстанови публичното и публичността.

Избраните творби се намират в пресечната точка между изкуството, активизма и понякога включват изследвания в областта на архитектурата и урбанизма, социологията и антропологията, правото и върховенството на закона. Те са силно вписани в местния контекст (или контексти), въпреки че говорят за глобални процеси, които са познати и на други отдалечени места; те са интерсубективни и колаборативни, където естетическото качество се смесва с етичното. В различни пропорции всички творби се опитват публично и гръмко да покажат, че общественото пространство е важен елемент на демокрацията и не е нещо устойчиво, а променлива ценност, която трябва да бъде постоянно защитавана. Те са важен критичен отговор на тази реалност и носят потенциал за повторното й завладяване чрез постоянното присъствие, оспорване и увековечаване на дискурса, че живото и обитавано публично пространство е от съществено значение за демократичния процес.

Експозицията е продуцирана от Факултет за неща, които не могат да бъдат научени (Факултет за работи што не се учат – ФРУ) в партньорство с галерия „Структура“ в рамките на фестивала за съвременни изкуства АКТО и 20-годишнината на наградата ДНЕС. С подкрепата на Trust for Mutual Understanding (TMU), Ню Йорк