Възможно ли е постмодерен прочит на историята за д-р Франкенщайн и неговото чудовище – в случая млада жена с фантастична трансформация – да владее киноекрана, специализирания печат, умовете и сърцата на мнозина? Отговорът изглежда е положителен, а за някои кинокритици е и завършекът на едно приказно превъплъщение – но не на филмовата героиня, а на нейният създател, Йоргос Лантимос.
Тази година 80-ото издание на кинофестивала във Венеция бе покорено от „Клети създания“ (Poor Things) на гръцкия режисьор и международната преса и кинокритика не остана безразлична. Италианското издание La Repubblica коментира възторжено награждаването на „Клети създания“ със Златен лъв:
„Изключително красивата творба на Лантимос спечели международната филмова награда на Биеналето. Филмът сега влиза в битката за спечелването на Оскар“, обяви римският вестник в онлайн изданието си, напомняйки, че талантливият грък вече е бил номиниран три пъти за Оскар – веднъж с „Омарът“, за най-добър оригинален сценарий, и още два пъти с „Фаворитката“, за най-добър филм и най-добра режисура. Всъщност, за ролята си във „Фаворитката“ Оливия Колман получава „Оскар“ за най-добра главна женска роля, като филмът е номиниран в още 9 категории в рамките на надпреварата. „Фаворитката“ получава също „Златен глобус“ за женска роля и 7 награди на БАФТА, включително за най-добър британски филм, както и 8 Европейски филмови награди, включително за най-добър европейски филм.
Овластяването на жените и тяхното самоопределяне, успешно илюстрирани от Лантимос в „Клети създания“ пък са във фокуса на New York Times, Euronews и Associated Press, в материалите им посветени на големия успех на гръцкия режисьор. Коментарът на France 24 е хвалебствен и емоционален:
„Гръцкият магьосник на парадокса Йоргос Лантимос спечели голямата награда на Венеция“.
Многозначителното заглавие на Ройтерс е „„Poor Things“, готическа секс комедия, режисирана от гърка Йоргос Лантимос, спечели престижната награда „Златен лъв“ на филмовия фестивал във Венеция в събота“, а El Pais посвещава статия на „неудържимия и свободен бунт на „Клети създания“ на Йоргос Лантимос“. Испанското издание коментира, че това е филм за една жадна за удоволствия и знания жена, изиграна от Ема Стоун, поставящ гръцкия творец в кино висините.
Кинокритикът Емилиос Харбис, водещ рубрика в гръцкия ежедневник „Катимерини“ се спира подробно на възторжените отзиви по време на Венецианската мостра, предизвикани от новия филм на Лантимос, подчертавайки, че лентата завладява както с естетиката си, така и „с управлението на напълно съвременен сюжет, дори в… епоха“. Харбис говори за викторианската героиня, изиграна от Ема Стоун – младата Бела, върната към живота от неортодоксален учен (Уилем Дефо), за да отбележи, че тя не се подчинява на нито един от стереотипите относно „мястото“ на жените, нещо, което прави и Йоргос Лантимос с филма си. Сутринта преди официалната премиера на „Клети създания“ режисьорът (пословично пестелив на коментари и интервюта) споделя за гръцкото издание
„Не бива да забравяме, че нашият герой е жена, на която се опитваме по някакъв начин да върнем свободата, от която сме я лишили”.
В критиката си, придружена от рядко и ексклузивно интервю с Лантимос, кинокритикът анализира най-вече отличаващата се естетика на „Клети създания“, подчертавайки, че „разполагайки с явно увеличен бюджет спрямо „Фаворитката“, гръцкият режисьор… пирува с него: и черно-бяло, и цветно, и със специални ефекти, и сложни, почти приказни декори.“. Самият Лантимос споделя „Бюджетът никога не е достатъчен. Четейки книгата (на Алистър Грей, на която е базирана лентата), си представях филма по този начин от самото начало. Въпреки че сюжетът се развива в по-конвенционалната атмосфера от този период, винаги съм чувствал, че трябва да бъде създаден и свят, който да отразява начина, по който Бела вижда нещата – не само реалистичната обстановка.
Местата, до които пътува например, са разпознаваеми, но имат и непознати елементи, някои футуристични, други анахронични…“.
В същата тази естетика и сюжет, водещи ни през епичното пътешествие на себеоткриване и освобождение на героинята на Ема Стоун, се откроява и още един елемент, не подминат от кинокритиката – сексуалността във филма на Йоргос Лантимос.
Това пътуване на освобождението на Бела е до голяма степен сексуално, отбелязва и Харбис за „Катимерини“. Самият филм съдържа няколко любовни сцени, замислени обаче не с воайорски, а по-скоро с изследователски поглед, какъвто е случаят и с останалите приключения на героинята. А гръцкият режисьор смело твърди: „Сексът е много важна част не само за жените, но и за хората като цяло, независимо как се идентифицират сексуално. Може би изглежда подчертано тук, защото по някаква причина е станало почти табу да се говори за това в съвременното кино. Обратно, няма проблем с изобразяването например на изключително насилие.
За нас беше важно да не бъдем консервативни в тази област, защото в противен случай нямаше да сме честни с Бела и цялата тази спонтанна свобода, която тя изразява физически и сексуално.“
Всичко това, единодушна е международната преса, не би било възможно без (вече) петкратното сътрудничество между Йоргос Лантимос и Ема Стоун. Доколко то е плодотворно свидетелства не само заявеното от режисьора по време на получаването на Златния лъв
„Tази творба представя историята на едно фантастично същество и то не би съществувало без Ема Стоун, която е друго фантастично същество. Този филм е неин, без нея нямаше да съществува.“.
Свидетелство е и новината „гръмнала“ почти едновременно с награждаването – гръцкият кинотворец вече е заснел нов филм с Ема Стоун, тайно в Гърция.
И както отбелязва и гръцкото издание Parapolitika.gr, впечатляващо е, че въпреки толкова много успехи и награди, които е получил по пътя си, творецът, започнал професионалния си път като баскетболист, за да стигне до върха на седмото небе на изкуството, все още избягва публичността.
„Клети създания“ гледаме ексклузивно на…
Подарете си вдъхновение
Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.