“Зелена безбрежност” от Евгенѝя Факину - корица и автор

“Зелена безбрежност” от Евгенѝя Факину (Изд. „Рива“) е разказ за едно чувствено пътуване към себе си. За бягството от нещастното ‚Аз“ и за намирането на щастливото такова. За сънищата и мечтите. За изкуството, за музиката, за Гърция, каквато не познаваме.

Сюжетът и впечатленията

Романът „Зелена безбрежност“ разказва историята на художничката на византийски икони Йоанна, която се отправя на пътешествие в неизвестността на гръцката провинция. Тя безцелно се лута от автобус на автобус и от град на град в търсене на изгубената си идентичност. Животът на Йоанна преди това е предсказуем – работа, доходи, покупки, апартамент, съпруг. Нищо извън рамките на нормалното за обществото. Нищо извън рамките на познатото и предсказуемото.

В нея обаче се води битка, за която никой не подозира. Възпитана, че трябва да живее безлично, тя тайно се отклонява от майчините заръки и си позволява да сънува. Позволява си дори да мечтае. А накрая си позволява да поиска да живее мечтателно, а не безлично. Обаче мечтателите, хората на изкуството и онези, които не се подчиняват на традициите и обществените норми, обикновено биват отритнати и неразбрани от иначе изпълненото с ценности общество. Границата между неговата обич и неговото презрение може да се окаже една картина. Една сбъдната мечта. Едно пътешествие.

Трябва да отбележа, че Йоанна сама избира самотата по време на своето търсене. Тя е с богата душевност, а познанията й по религия и изкуство и професията й са я направили наблюдателна към детайлите. Тя бързо се отърсва от страховете на градския човек и тази първа стъпка вече я прави свободна. Тя е свободна да избере и дали да разказва за себе си и дали да мълчи. Свободна да избере с кого да говори и за целия си период на скиталчество само няколко човека успяват да се доближат до нея.

Но „Зелена безбрежност“ не е разказ за социални връзки и бурни авантюри. Това е един тих роман, който ни кара да се взрем в човешката душа. Без излишни подробности, Факину ни представя и вътрешния свят и на част от останалите герои, с които се срещаме в село Агиос Власис в Източен Кисавос. Една от любимите ми сцени е, когато кръчмарят Мелетис задава въпрос, свързан с новопристигналата Йоанна. Всеки един от съселяните му обаче го тълкува като въпрос към него, свързан с лична болка, която го мъчи. Това е чудесна илюстрация на това как работи човешкото възприятие и мислене – каквото и да се случва в света, колкото и да сме социални животни, основната мисъл е за „Аз“-а. И когато спрем да се вслушваме в него (по една или друга причина), обикновено се озоваваме в ситуацията на Йоанна – оказваме се изгубени и нещастни.

И не, „Зелена безбрежност“ не е роман за нещастието или самотата. Макар и леко мрачен на моменти, в него има повече светлина, отколкото сивота. Въпреки трудностите и бездушието, с които Йоанна се е сблъсквала в живота си, тя е запазила своите мечти някъде дълбоко в себе си. Конформизмът не я е убил или обезличил напълно. Тя намира кураж и решителност да се опълчи срещу силите, които властват над бурната й, творческа душа и надделява. Как? Финалните страници на книгата са отворени за интерпретация.

Не на последно място, бих искала да отбележа, че в „Зелена безбрежност“ се запознаваме с една Гърция, която не познаваме (съвсем). В по-новата история стереотипният образ на южната ни съседка задължително включва красиви плажове, вкусна храна, романтични местни и древни забележителности. Действието на романа се развива през 80-те години на миналия век, но разказът щрихира и някои важни моменти за страната и нейните емоционални граждани, извън познатите на масовата публика. Той ни показва и слабостите на малкото затворено общество, които не важат само за гръцкото, разбира се. А именно – предразсъдъци, прибързаност, вземане на необосновани решения, упорита вяра в измислени врагове и склонност различните да бъдат неразбрани и съдени. Останах с впечатлението, че въпреки всичко Йоанна не си позволява да е ядосана или сърдита на света и да се оправдава с него. Тя кротко приема случващото се около нея, отърсила се от грижи и тревоги, свързани с така важната иначе приемственост. Защото, когато сам освободиш душата си, вече никой не може да те окове във вериги.

Наистина – както твърди Факину – мечтите знаят как да отмъщават.

Ако не сте познавачи на съвременната гръцка литература като мен (признавам си!), в книгата ще намерите много бележки, които обясняват определени моменти, свързани с бита, историята и културата, които се засягат от Факину. Тези моменти със сигурност не са непознати за гърците (както е винаги с влиянието на литературата върху местните и чуждестранните читатели). При нас обаче можете да намерите много любопитни обяснения и подробности, които да ви ориентират по-добре в дълбините на тази мечтателна „Зелена безбрежност“ – Факину с романа „Зелена безбрежност“ – за първи път на български (jasmin.bg).  

Избрани цитати

–        Губейки усещанията си едно по едно, Йоанна вече не изпитваше ни студ, ни глад или жажда, нито дори нужда от пълноценен сън. Бе се оставила да гасне. Наказваше се сама. Никой никога не я бе заставил, или поне не явно, да прави каквото и да било в живота си. Единствено тя бе определяла съдбата си. Само дето решенията, които вземаше,  неотменно бяха тези, които другите очакваха да вземе. Не искаше нито за миг да разочарова роднини, приятели, съседи. Трябваше винаги да бъде „добра“, за да я обичат.

–        В брака си и най-вече в отношенията си с Андонис Йоанна бе успяла да се почувства, както и в работата си. Щастлива точно толкова, колкото да не се разбунтува. Не я вълнуваше вече, че не е станала художничка, нито че не изпитва любов. И бездруго бе открила лекарството още като дете. Създаваше си сън и се измъкваше в него като беглец.

–        В най-трудните моменти на нашия живот, в моментите, когато чувстваме най-тежката безизходица, се връщаме назад. В детските и в юношеските си години. Тогава, когато разстоянието между желание и действие е неосъществено. Повече от всичко друго Йоанна искаше да се върне на своя роден остров. Но се боеше…

–        Всичките й теории – за любовта, съпрузите и професията, се оказаха верни. А се оказаха верни, защото Йоанна бе подготвена точно за това. Никога не позволи на мечтите да изместят поне малко реалността. Никога не прие предизвикателството да извърши нещо отвъд приетото. Бе послушно дете, което се превърна в сдържана жена. Отхвърли страстите, а мечтите погреба дълбоко в себе си. Ала страстите и мечтите винаги си отмъщават.

Йоанна израсна невероятно разумно и послушно дете, и не защото бе такава по природа, а от страх. От страх и от любов. От страх да не загуби любовта. Ето така любовта се превърна в страх.

–        Разбира се, в селото имаше много други семейства без телевизори. Самотните жени и бедните старци обаче предпочитаха да гледат новините от шест по къщите на съседите си. Така поне за малко сядаха да си поговорят с някого, имаха компания и убиваха времето. Оттегляха се по стаичките си рано, от страх да не останат по мръкнало навън. Защото старите хора са много близо до мрака и се боят от него.

Откъси от Зелена безбрежност

Малко за Евгенѝя Факину

Евгенѝя Факину е родена през 1945 г. в Александрия. Отраснала е в Атина, където е завършила графични изкуства и екскурзоводство. Работила е като графичен оформител в няколко списания.

През 1975 г. създава „Тенекиения град“, авангарден куклен театър за деца, в който за реквизит се използват само ненужни, изхвърлени на боклука вещи, главно тенекиени кутии. Обектният театър печели голяма популярност и съществува до 1982 г., без собствена сцена, но представяйки пет авторски пиеси с голям успех (две от които не с оригиналните си заглавия, за заблуда на цензурата). Днес тенекиените кутии и други предмети, използвани в спектаклите на „Тенекиения град“, са изложени в гръцкия Музей на театъра.

* * *

geri

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук