Ноември е. Ноември винаги е сиво – нито ски и снегове, нито лято и лазури. Ноември отива на кино. Киномания се случва в сеизмично време – из между сканиране на QR кодове и блиц тестове в палаткови лагери пред столични барове.

Да си на кинофестивал е като на бойното поле – чертаеш графици, следваш дисциплина, смяташ прецизно как и за колко време ще се телепортираш от кино в кино. Затягаш коланите, слагаш маските (понякога – палтото и ръкавиците), хлътваш в кино стола си и излиташ, защото не случайно закачливо крило на самолет се подава от тазгодишните фестивални плакати.

Паралелни майки

В ноември може да бъде горещо. Киномания откри есенния кино сезон с код червено по Алмодовар и няколко лични и политически паралелно случващи се истории в “Паралелни майки”, филм с премиера на фестивала във Венеция. Ярките цветови гами в света на Алмодовар са разпознаваеми визуални лакомства – сценография и интериор, безкомпромисна естетика и почерк.

Действието се развива в слънчев Мадрид между 2016 и 2018та, а сюжетната линия се завихря около срещата на Джанис (Пенелопе Круз) с антрополога Артуро, сближени от идеята да събудят спомена за опустошителните последици от гражданската война в Испания и фашисткия режим на Франко, но и да открият път към собствените си корени и родословно наследство.

Началото на филма бързо ескалира в поредица от мелодраматични обрати, някои от които предвидими и очаквани, но и вълнуващи,  раздвижени от буреносния темперамент на Пенелопе Круз в кармичен тандем с новата муза на Алмодовар – Милена Смит.

Сюжетната линия отскача през времевите интервали деликатно и едва забележимо, и проследява поредица от важни за съвремието теми: отклонение от конвенционалните представи за семейство, маргинализирани млади хора, преживели травми и насилие, алиенация, отсъстващи родители, себичност, деца, отглеждани от самотни майки, етични дилеми, близост от вина, вътрешни борби, смирение.

Пластовете са много и емоционално разгърнати, понякога драмата залита в сладникавост и нелогично поведение на героите, но винаги говори за силата на духа, изграждането на връзки и мостове, значимостта на Паметта в свят, който не помни и се носи инертно в сегашния миг. Алмодовар на 72 г. продължава да режисира с лекота и финес, с чаровни провокации и чувство за оптимизъм, Пенелопе Круз няма възраст и е извънземно секси, още с появяването си в първите a.l.a “Blow-up” фотографски сцени.

Добрият шеф

Киномания ще ни срещне и с испанския филм, който победи Паралелни-те майки в надпреварата за кандидат на Испаня за Оскар – “Добрият шеф” от режисьора на “Да обичаш Пабло”, Фернандо Леон де Араноа.

Тук Хавиер Бардем за пореден път преживява шеметна трансформация и влиза в роля, която изпълва с достоверност и харизма, а тази година може би единствено Джаред Лето (в Домът на Гучи) е способен да го конкурира по визуална неузнаваемост.

Гледали сме и други филми, в които смазващият капитализъм и експлоатираният служител в безизходица влизат в остър конфликт с предизвестен край, срещали сме сходни послания и във филми като “Тони Ердман” и “Аз, Даниел Блейк”. Но “Добрият шеф” е анти-корпоративна сатира, която строява цял арсенал изразни средства – едновременно ироничен, забавен, игрив, умен, неудобен, горчив, трагичен.

Символите са в изобилие: Бланко е всъщност доста тъмна личност, лишен от принципи и емпатия, себичен и безчувствен наследник на успешен фамилен бизнес. Компанията произвежда везни и кантари и манифестира устрем към баланс и справедливо разпределяне на благата, продава фалшивата идея за корпорацията като грижовно семейство отвъд написаното в договорите – нелепа фасада на очевидно меркантилни стремежи.

Не липсват и познатите клишета за офис афери с (далеч) по-млади служителки, лицемерие и шантажи. Менюто от проблеми и евентуални усложнения е щедро и Бланко умело лавира с тях, понякога на твърде висока цена, но (почти) никога за негова сметка.

Филмът продава достъпно и с бляскав черен хумор идеите за глобалния капитализъм, дискриминация, кастовост, опаковани в безпогрешно написана и изиграна саркастична комедия, но смехът е разколебан и смутен, и за разкош – поднася ювелирно построен финал, който открехва поле за интерпретации, докато се изнизват финалните надписи.

Паралелните майки може да видите още три пъти в рамките на Киномания – на 23.11. и 30.11 – съответно в кино Влайкова и G8, както  и на 02.12. в Euro cinema. Хавиер Бардем ще бъде съвършеният шеф на 24.11. в кино Влайкова, 27.11 – в Одеон и 28.11 – в G8. 

Още за Киномания 2021

* * *

Колонката на Славена е авторска поредица на нашия гост-автор – Славена Проданова.

Страстен пътешественик с ярко перо, дори когато споделя лаконично впечатления от места и творби в социалните мрежи, текстовете на Славена успяват да балансират между проникновения прочит и пъстрата, забавна страна на изкуствата (и живота).