Редакторката на това красиво оформено, червено томче, Невена Дишлиева-Кръстева, ни предупреждава – „Втора кожа“ (Изд. ICU) от Катерина Стойкова е

„една трудна за преглъщане книга.

С характерната за изказа си лапидарност и концентрирана словесна сила Катя помества в поезията си темата за домашното насилие.“

Книгите на Катерина Стойкова може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

Аз бих ви предупредила също, че малкото книжно тяло крие голяма поезия. Отвъд огромната тема за насилието, която засяга, отвъд въпроса доколко е автобиографична и доколко фикционална, това е толкова силна литература, че сама по себе си е подарък за всеки, влюбен в поезията.

Има ги и „ритмичността, повишената емоционалност и мелодичността“, които според енциклопедиите отличават една творба като поетична, има го и стегнатия, изразителен стил на авторката, има ги вътрешните рими и поразителните метафори за терасата, огледалото, втората кожа (пък дори и за прикриващия белези крем „Здраве“).

„Втора кожа“ започва без уводи, без да ни подготви за големите си теми – за болката, която няма как да понесем, за срама, вината, унижението, за (не)способността да простиш. Започва с един почти интерактиван въпрос:

Как се чувстваш, Дете?

Интерактивен, защото, отвъд автобиографията, е въпрос, отекващ във всеки читател – всеки, чиято буза е пулсирала, всеки, чиято душа се е свивала и дори всеки, който някога си е помислил, че виковете, които чува откъм съседите „Не са наша работа“. За съжаление, на практика всеки (когото познавам).

Във втора кожа семейството и насилието е видяно от различни гледни точки – на детето-жертва, на порасналото дете (все още жертва), на насилника (бащата алкохолик), на майката (която все се връща при него), на съседите (които правят плах опит да попитат какво се случва и после сякаш завинаги изчезват).

Кратките есеистични фрагменти не ни дават време да си отдъхнем от усещането, че не само (втората) кожа, ами и сърцето ни боли, докато четем стиховете. Но така и трябва. Защото няма по-навременна книга, от тази, която умее да изговори (и излекува) болката на цели поколения. Въпреки (а може заедно с) това усещане, „Втора кожа“ е една красива стихосбирка.

Втора кожа

Избрани стихотворения

Катерина Стойкова

Добре дошъл, Ужас,

Че някой ще прочете това
и ще види колко струваш.
Как не можа
десетки години
да се излекуваш.
Не те ли е срам?
О, не. Срам те е.
Нали и майка ти настояваше:
Не казвай на никого,
че баща ти ни бие,
защо ще помислят,
че заслужаваме.
И аз мълчах, мамичко.

Обичам те, Желание да обвиниш,

за да се оправдаеш.
Как не помниш
какво си ми направил?
Аз как не съм забравила?

Как си, Дете?
Прогорена от омраза към себе си.

Как си, Дете?
Като накърмена с кръв.

Как си, Дете?
Пропадам от една пропаст в друга.
Не ми се скача от терасата.
Но чакам смъртта.

Веднъж отворих вратата

на спалнята на мама и татко
и ги видях да се целуват,
все едно се обичат,
все едно се искат,
все едно се радват
да са заедно.
Изумих се, защото
само преди час мама отново ми беше говорила
как той не е човек,
какви ужасни неща прави,
как не ни заслужава.
Та само преди час бе боднала
поредното стръкче трева
в полето на моята ненавист,
където все пак се оказах сама.
Мама бе в прегръдките на татко,
гърдите ѝ – разголени,
и тя лежеше отгоре
като някой, който започва любовна игра.
Не изглеждаше да го мрази.
На мен бе възложила това.

За авторката

Катерина Стойкова-Клемър е автор на книги с поезия на български и английски, редактор на англоезични антологии, водещ на радиопредаване за литература и култура (Accents), собственик и главен редактор на издателство (AccentsPublishing).

И още: дипломиран инженер, компютърен специалист с практически опит, вишист с три магистратури, майка на двайсет и двегодишен син, ученичка на една от старейшнините на индианското племе Хопи, изпълнителка на главната роля в пълнометражен нискобюджетен филм.

Родена е в Бургас, почти двайсет години живее в САЩ.

Един от най-скорошните мащабни проекти на Катя е англоезичната антология The Season of Delicate Hunger, с която представя на американския читател трийсет и двама съвременни български поети от различни поколения. За антологията Катерина казва:

„В душата си искам това да е книга, която да може да помогне на поетите по някакъв начин – да ги включи в международния литературен процес и да отвори други врати и възможности пред тях.“

Катерина е автор на няколко поетични книги, включително Втора кожа (ICU, 2018), Птичка на перваза (ИК Знаци, 2017), Как наказва Бог (ICU, 2014), Бодливото прасе на ума (Broadstone, 2012) и Въздухът около пеперудата (Факел експрес, 2009).

Тя разделя времето си между брега на Черно море в България и хълмовете на Кентъки в САЩ. Катерина пише, живее и мисли на два езика. Повечето й творби съществуват на български и английски, превеждани от единия език на другия от самата нея.

За Как наказва Бог

Стиховете на Катерина Стойкова-Клемър водят към пространства, където не искаш да останеш, но не можеш да напуснеш – вътре в човека и извън него.

„Език мой, дом мой. / Прости ми. / Няма ме“, казва авторката и приютява в думите съдбата на толкова много от нас – всички ние, разместени във външното и вътрешното си пространство.

„Как наказва Бог“ е писана в САЩ. На смесица от български и английски. Стихосбирката е носител на Националната награда за поезия „Иван Николов“ (2014).