Губили ли сте се в приказна гора? Ние, да, и нямаме никакво желание да излезем от пъстрите ѝ шубраци. Прелиствали дълги часове „Принцесешки истории“ и взирали се в илюстрациите на Мира Мирославова, любимата поредица-щафета (Не)познатите визуални артисти на България най-после ни запозна с илюстраторката, която сънува приказки и еднакво добре умее да се вслушва в сърцето си, в децата и в горските животни…

Сред „Вътрешни демони“, в „Час пик“, забъркала се в чудни „Принцесешки истории“, в класна стая, пълна с хлапета… Коя е Мира Мирославова и къде можем да я открием? 

Мира е човек, който много цени работата си и близките си. Човек, който обича много гората и животните и затова е постоянно около тях.

Освен в гората, можете да ме намерите пред скицник, пред компютър, пред книга, с колело и хамак в парка или където и да е за следобедна дрямка. Доста често можете да ме видите на път със слушалки в ушите да си танцувам.

От две години можете да ме намерите в учебния център, който ко-основах, с децата, да играя футбол или да им говоря на английски. Където и да съм се старая да измислям нещо за правене или рисуване.

Имаш ли любими платна и техники? С какво би експериментирала?

От две години рисувам основно на Moleskine скицници. Имат страхотна текстура, цвят и плътност, която няма никога да те подведе. Много години наред експериментирах с различни хартии, но мисля, че се чувствам най-комфортно с тези скицници и въобще всичките си материали в момента. С времето това може да се промени, докато изискванията ми към мен се променят.

Според мен за един художник е от голямо значение качеството на материалите, с които работи. Това са ми го казвали много по-зрели от мен хора. И с времето открих, че е точно така. Не значи, че няма да си невероятен художник и ако рисуваш върху вестник. Но просто ще постигнеш и ще покажеш много повече, ако подбереш внимателно материалите си. Така можеш да се фокусираш върху това да се развиеш като стил и да си спокоен, че материалите ти ще могат да са ти приятел, а не враг.

Бих експериментирала повече с бои и цветни моливи.

Принципно, аз имам голяма любов към графиката и атмосферата в черно и бяло. Но покрай илюстрациите за деца ми се наложи да се науча да рисувам с цвят, което отначало ми се струваше страшничко… но мисля, че започвам да свиквам – и дори да ми харесва!

В момента експериментирам и дигитално. Важно е в модерното общество да имаш контрол и над дигиталните медии, защото често работата ти го изисква. И там започвам да откривам доста позитиви!

Какви теми те вълнуват? Виждаш ли някои от илюстрациите си като социален коментар, например? Какво ни каза „Кралят, който спаси своето малко кралство от бурното море…“?

Всичко човешко, чувствата.

Старая се всяка моя лична илюстрация да има и смисъл зад нея. Да се изразя чрез нея. Ползвам молив, с който да кажа това, което чувствам. Всичко, което изразявам с илюстрации са всъщност емоции.

Старая се това как ги изразявам да е по-точно, да са направени на сравнително универсален език, за да може всеки да ги разбере и да се асоциира с тях. Защото всички изпитват любов или имат страхове, всички имат съмнения.

„Вътрешни демони“ е точно за това. Тя е за думите, които си казваме или ни казват, моментите, впечатленията, които ни разклащат. Смятам, че нещата, които казвам са доста първични и прости, но ги изпитваме всички и доста често ми се иска да кажа „Хей, не си сам, аз съм на същото място“ на хората, които имат нужда от това.

Вътрешни демони

„Кралят“ е илюстрация посветена на няколко много скъпи за мен хора. Без които аз нямаше да имам възможност да правя това, което обичам. Нарисувах човек, който е изключително благороден и силен, който държи своето кралство на гърба си, за да може то да пораства, пазейки го от различни беди.

Кралят

Понякога просто правя горски животни, хахахаха. Първите няколко години от живота ми отраснах в гората и изпитвам доста силна връзка с всичко горско. Там четох приказките на Братя Грим и Вилхем Хауф и винаги съм изпитвала огромна любов към класическите приказки в дълбоките гори. Изключително лесно и приятно е да се живее в гора и далеч от социални мрежи и всичко дигитално, затова обичам да се връщам към това място.

Час пик

За дебюта си „Принцесешки истории“ казваш, че е: „Една сбъдната детска мечта! С надеждата, че ще бъде една от многото, с които ще зарадвам децата.“ Разкажи ни за работата си по книгата. Имаш ли любима история от нея?

Изключително много се радвам, че работих с изд. Рибка по тази книжка. И съм много благодарна за отзивите, които получих за нея. Тя определено беше сбъдната мечта, защото винаги съм се стремяла към това да направя книжки за деца, още от времето, когато аз самата бях дете.

Първите ми книжки направих на 6. Бяха истории за Пинко розовата пантера, които сама измислях и илюстрирах. От тогава мина доста време, но аз не се промених. И в „Принцесешки истории“ се развихрих с идеите.

Всяка илюстрация има скрити послания и елементи, които се надявам децата да откриват с годините.

Най-хубавото беше, че получих много снимки на дечица, които разглеждат книжката и това беше страхотно. Да видиш как това, над което си размишлявал и си работил е постигнало целта си, а тя е да зарадва някого и да бъде оценена. Представям си какво ли се е въртяло в главите им, когато са ги чели и разглеждали. Помня какви впечатления имах аз, когато четях като малка и много се надявам да сме докоснали някое дете по начина, по който мен ме докоснаха някои книги.

Работих по книжката паралелно докато преподавах на децата от учебния център, в който партнирам и като ръководител. И това означаваше да съм плътно заета с тези две неща. Това понякога означаваше, че не излизах от стаята си преди и след работа, защото трябваше да наваксвам с илюстрациите. Което ме правеше малко фантома на къщата, бродещ в ранните часове и ровещ в хладилника.

Помня моменти, в които се чудех дали някоя илюстрация се е получила и се допитвах до децата, за да получа отзиви. Много благодаря на всички деца, които участваха в създаването на книжката по този начин, наистина беше ценно за мен!

Любимата ми история е за котарака Рибка. Много обичам животни, винаги сме имали животинки вкъщи и виждам себе си като онова дете, което говори с котката си :)

Но обмислям някой ден да ги превърна в стикери. И ще се радвам, ако чрез тях напомня за това колко е ценно написаното на ръка.

Работиш ли над нова книга? Мечтаеш ли да илюстрираш конкретен текст?

В момента работя върху книжка, да, но за сега ще кажа само, че съм изключително щастлива, че я започнах и тя значи много за мен, защото е написана от автор, когото много харесвам. Надявам се, че съвсем скоро ще мога да покажа нещо готово от нея.

Бих искала да илюстрирам много класически неща. Както споменах по-нагоре – Братя Грим и Вилхем Хауф, а и Марк Твен и Чарлз Дикенс са ми много любими автори и мечтая да илюстрирам техните приказки.

Но далеч не бих искала да илюстрирам само детски приказки. Сред любимите ми автори, по-подходящи за илюстриране, са Шекспир, Харпър Лий, Рей Бредбъри, Урсула Ле Гуин и много бих се радвала да илюстрирам техни неща.

След успеха на „Принцесешки истории“ и единодушния радушен прием, от малки и големи, на илюстрациите ти, мислила ли си за авторска книга?

Мисля за авторска книга от много години вече. И съм събрала един куп идеи и истории, които са не само мои, а и на мои близки. Повечето мои истории, които имам предвид, съм сънувала в едни доста дълги и детайлни сънища.

Другите са написани от хора, които много обичат и умеят да разказват приказки. Надявам се, че съвсем скоро ще имам възможността да започна работа върху тези книжки.

С теб за първи път ни „запозна“ Ясен Григоров, казвайки, че си едно от изключително силните, нови имена в българската илюстрация (а ние веднага се съгласихме!). Щафетата в поредицата (Не)познатите визуални артисти на България пък ти подаде Ива Димитрова с поздравления за симпатичния ти стил. Ти всъщност как би определила стила си?

Много благодаря на Ясен и на Ива (а и на Jasmin) за милите думи. И двамата са невероятни професионалисти със страхотни идеи, на които се възхищавам и които ме вдъхновяват.

Според мен стилът е нещо, което се променя и развива с годините и вероятно не бих могла да го определя и да сложа точка. Има още неща, които искам да пробвам и да науча и вярвам, че човек не бива да спира да се учи и да се развива.

Стигнах до този момент, където съм сега, рисувайки това, което ми допада, което чувствам близко, с което съм отраснала. Предполагам, че до голяма степен стилът е oформен от точно тези неща – обстановката, семейството, характер. Всичко това може да се прочете в стила на един визуален артист.

Ти имаш ли незададен въпрос към любим, български визуален артист?

Имам няколко много любими визуални артисти. Една от тях е Калина Мухова, която е изключително пъстър човек и бих искала да я попитам: Какво е първото нещо, което се научи да рисуваш и зациклили на него?

Като бях мноооого малка рисувах изключително много палми и жени около палми, жени с чанти и палми и това беше доста доминиращо.

Още от работата на Мира може да видите във Facebook | Instagram | Behance

Всички гости в поредицата (Не)познатите визуални артисти на България ви очакват тук.

При Мира Мирославова ни доведоха:

Ясен Григоров: Правенето на изкуство е концентрат от свобода (интервю)

Ива Димитрова: Темите в илюстрациите ми? Колкото по-неочаквани, толкова по-забавни (интервю)