Последните няколко години обществото ни претърпя една коренна промяна: масово много хора започнаха да танцуват.

Причините за това са изключително разнообразни: от фокусирането на работната среда в длъжности, изискващи много застоял начин на живот – и най-вече целодневно седене на работния стол.

През желанието за намиране на нова среда, нови приятели, ново развлечение, което да разнообразява сравнително монотонния начин на живот. До желанието при някои да срещнат своята бъдеща половинка.

Първата крачка към танцовата зала

Голяма част от хората обаче имат нужда от нещо ново, от промяна, от нещо различно, което да вкара шарените краски в техния живот. И танците са едно прекрасно средство за това. Докато преди 10-12 години сякаш дори беше срамно (особено за мъжката половина от обществото) да се танцува, сега на изказването, че някой танцува – почти винаги въпросът е: „Какво?“ и „Къде?“.

Независимо какво ви е отвело в залата за танци, там ще откриете още десетки причини да останете и да се надскачате всеки ден

За някои от тях сблъсъка с нещо подобно е истинско изпитание: обикновено те водят със себе си приятел, съученик или половинката, за да може да се почувстват поне малко в свои води. Това е може би първата – и най-голяма крачка, която трябва да направи всеки един.

Има ситуации, в които времето от взимането на решение за започването на някаква танцова дейност – до реалното изпълнение, е месеци, дори години. От един момент нататък – след надрастването на детската възраст, хората ставаме доста по-инертни в решенията си. И нещо подобно се приема за драстична промяна, която е много възможно да внесе смут и тревога.

Излизането на този човек от зоната му на комфорт – и сблъсъка с нещо тотално ново и различно, си е истинско предизвикателство. И може да е една от първите крачки към личностно развитие в друга посока.

Танците като надскачане на себе си

Но приемаме, че тази стъпка е вече факт – човекът е прекрачил прага на танцовата зала. Оттук нататък той започва с всеки един урок да се сблъсква с предизвикателството да надскача себе си. Да упорства, да се учи, да се развива.

Голяма част от хората са опитали да се раздвижват с фитнес, но за тях еднообразното изпълнение на упражнения е твърде скучно. Със сигурност – превръщането на танците в спорт не е най-правилния начин, но дори и този път към една прекрасна емоция и нещо толкова шарено, също може да се приеме за нещо положително.

Хората, с които Ирина танцува в клуба за народни танци „Хороводец“ се надскачат всеки ден. Буквално!

Защото при танците, особено при българските народни танци, има едно много специфично усещане за групата, за единността, за общото, за социалното. Под нотите на нашите най-изконни мелодии и песни, сякаш човек, хванал ръката на другарчето, става част от нещо много мистично и вековно.

Има много изписано за символиката на българското хоро, за кръга, за хващането за ръка. Но истината е простичка: танците са една невероятна емоция. Това е нещото, което след тежкия работен ден, тотално сваля натрупаното напрежение.

И, освен че танцуването раздвижва крайниците изящно (както казва великият Камен Донев), също така зарежда и тялото, и душата ни с нещо, което обикновената тренировка няма как да даде.

Затова и не е никак случайно, че толкова масово хората през последните години потърсиха отдушник за напрежението, стреса и проблемите в личния си живот в най-различни видове танци. Вълната на интереса премина през екзотичните латиноамерикански ритми, разнообразната зумба – и най-масово към нашите български народни танци.

Как се учим да танцуваме

Докато детският мозък сякаш е програмиран да попива всяка нова информация – и да учи ежеминутно, с възрастните не е така. И това е абсолютно нормално – децата имат „задачата“ да надграждат непрекъснато, да се развиват, да учат и придобиват уменията на предишните поколения.

Докато възрастните вече сме се поочукали от опита, сблъскали сме се с различни неприятни ситуации и това в някаква степен вече е променило светогледа ни. Докато за децата новото е символ на нещо интересно и любопитно – за възрастните това по-скоро е тъмната зона извън усещанията ни за сигурност и комфорт. В някаква степен нещо стресиращо, плашещо и тревожно.

В залата за танци на Ирина

Затова и танците са много интересен инструмент за непрекъснато надграждане. Първата крачка е стартирането им. Оттам нататък обаче всеки един урок също носи своите предизвикателства – изучаването на нещо ново се превръща в развитие с емоция. Сякаш хората се научават да ходят наново – само че под звуците и помощта на музиката.

Интересно е да се наблюдава и отстрани този процес – като цяло всичко по-трудно и по-сложно обикновено провокира в началото отричане и вътрешни съпротиви. И в момента, в който се усвои – се превръща в нещо любимо и предпочитано.

Не е случайно и това, че на деца с по-забавено развитие – изключително много се препоръчват заниманията по танци. Това е една много интересна връзка между тялото, душата и ума ни. Връзка, която не осъзнаваме, но тихичко и бавно надгражда уменията ни, кара ни да се чувстваме добре, зарежда ни, успокоява ни, тонизира ни.

А в моментите, в които човек открие и „своята среда“, мястото, на което да се чувства спокоен и приет – сякаш картинката от пъзела се подрежда и всичко си пасва на мястото.

Затова – танцувайте! Освен невероятната емоция, танците скрито ще съдействат да надраствате себе си с всеки ден. Емоционално – ще ви зареждат. Физически – ще ви усъвършенстват. Рационално – ще ви накарат да научите нови неща. А връзката между трите ще ви накара да се почувствате като част от нещо ново, магично и неповторимо.

* * *

Колонката на Ирина е поредица на нашия гост-автор – Ирина Ботева.

Блогър, страстен пътешественик, любител фотограф, отдаден танцьор и учител, Ирина е автор на блога Irina’s Blog, където се вихрят най-различни, вдъхновяващи „размисли  и страсти“.

Освен на неговите страници, можете да я срещнете като учител в клуба по народни танци „Хороводец“ или в залата за танци Dance IT.