Поканата за лятна среща с изкуствата в „сакралното мазе“ на Театър 199 „Валентин Стойчев“ е неустоима:

„За съдбата на Ван Гог знаем най-вече от писмата, които той почти ежедневно пише на брат си. За да утеши своята бушуваща душа, за да осмисли дните си и да помоли за помощ, когато е необходимо. Те представляват уникален автопортрет на гениалния художник. А повече от 800-те негови картини разкриват един друг свят, какъвто не съществува никъде извън живопистта му. Трескав, бурно изящен, безпощаден, нежен, вихрен. Божествен!

Театърът събира в себе си слово и образ. В нашата постановка ще се запознаете с младия Винсент и ще откриете тайните на зараждащия се порив към творчество у художника. Ще надникнете от близо в един дом, в който той среща любовта, несподелената и споделената – сложна, красива, болезнена, окриляща. И определяща човека. Определяща Ван Гог така, че да напише: „Предпочитам да рисувам очите на хората, отколкото катедралите. Защото в очите на хората има нещо, което в катедралите не съществува.“        

Искрено Ваш, Театър 199

Изречения от редове написани до Тео

Дори когато съм в най-тъмните дебри на отчаянието, усещам покой, хармония и музика в душата си.

И в най-бедните и мръсни квартали виждам рисунки и картини. Искам да пресъздавам чрез цветове мъжете и жените с вечността, която носят, с ореола, който сме изгубили.

В камината на сърцата ни може да бушува пламък, но това което хората отвън ще видят е просто струя дим от комина.

Когато изпитвам нуждата от – да го наречем – религия, излизам навън да рисувам звездите.

Колкото повече си мисля, толкова по-убеден съм, че няма нищо по-изящно от това да обичаш.

                 Винсент Ван Гог

За автора на пиесата

Никълъс Райт е роден през 1940-та г. в Кейптаун, Южна Африка. На шест годишна възраст дебютира на театралната сцена и по време на юношеството си участва в множество професионални постановки. През 1958-ма г. заминава за Англия за да учи актьорско майсторство в Лондонската академия за музикално и драматично изкуство (LAMDA). След дипломирането си прекарва няколко години като редактор в телевизията на БиБиСи и като асистент-режисьор в редица кинопродукции. През 1965-та г. започва работа като продуцент в Роял Корт Тиътър, а скоро след това оглавява неговата ”Сцена на най-горния етаж”. Заслуга на Райт е това пространство да се превърне в авангард на иновативната драматургия във Великобритания.  В средата на 70-те години той става художествен ръководител на Роял Корт. Следват години, в които изпълнява тази функция в Кралския национален театър. Доскоро е в борда на директорите на Роял Корт, а понастоящем оглавява Йейлския конкурс за драматургия на именития американски университет.

Първата пиеса на Никълъс Райт е „Върховете на дърветата“, написана през 1978-ма г. До днес има над 25 оригинални текста и адаптации за сцена, телевизионни и кино сценарии. Заглавия като „Един прекрасен ден“, „Пустинният въздух“, „Репортерът“ и „Той говори“ се играят с огромен успех във водещите театри в Англия, а и по света. Но най-известните му творби са „Госпожа Клайн“ /поставена в Театър 199 през 2015 г./ и „Винсент от Брикстън“.

„Винсент в Брикстън“ е отличена през 2003 г. с награда „Лорънс Оливие“ за най-добра нова пиеса и номинация за награда „Тони“ за най-добра пиеса.

Винсент в Брикстън

от Никълъс Райт

превод Харалампи Аничкин

режисьор Владлен Александров

сценограф Васил Абаджиев

композитор Мартин Каров

фотограф Иван Дончев

в ролите

Мила Банчева /Ърсюла/

Ясен Атанасов /Винсент/

Жаклин Даскалова /Южени/

Теодор Ненов /Сам/

Константина Георгиева /Анна/

Пиесата се поставя за първи път в България

Следващите представления на „Винсент в Брикстън“ са на 12-и и 25-и юли