Как структурираме познанието си за света

и как избираме да го представяме е исторически и идеологически феномен. Музеят е може би неговото най-добре познато въплъщение. Музеят събира, запазва, но и селекционира, интерпретира и демонстрира, отразявайки така ценностната система на мястото и времето, в което живеем. 

Ориол Виланова изследва музея именно като такъв знак на времето и светогледа ни, като се фокусира най-вече върху исторически и художествени музеи. Художникът обаче отмества вниманието си от стойността на самите музейни обекти (както знаем музеят е често основен фактор за потвърждаването или създаването на ценността на даден предмет), и вместо това се „разсейва” в странични или просто утилитарни елементи от музейната система за излагане и разпространение.
Такива са например картичките, репродуциращи обекти от музейните колекции. Виланова ги купува не от музеите, а от битпазарите в различни градове. Така той проследява тяхното „вторично“ разпространение (изпращани именно като картички), „смърт” (изхвърлянето им от първоначална употреба) и последващо рециклиране в нов ценностен ред – не като образ на исторически артефакт, а като исторически артефакти сами по себе си.

В изложбата „Нови модели” е представен друг такъв елемент от системата на музейната изложба – изолжбените витрини. „Нови модели” е част от продължаващ проект, в който художника заема витрини от различни музеи в градовете, където представя работата си, за да ги покаже като експонати в изложбата.

Абсолютно празни, без индикация за произход и история, витрините се превръщат в артефакти, сякаш очакващи своята интерпретация, датировка, класифициране и защо не потенциално музеифициране.

Без специфична намеса или селекция от страна на художника, витрините в изложбата в София представляват моментна снимка на историята и политиката на музеите в града. От използваните материали и дизайн, през избора на специфичен маниер на видимост, до практическата наличност (или не) на свободни витрини, или пък реакцията на музейната управа на запитването на автора – витрините са колкото произведения, толкова и „улики” за скрития разказ на музея. Празните им обеми обръщат погледа навън, към историята, хората и случайностите, които ги заобикалят.
Празната витрина е част от екологията на отношението ни към миналото и бъдещето, към живата и неживата природа, способността ни да пазим и унищожаваме, да произвеждаме излишък и да създаваме рядкости. Нейната статичност и подчертана тромавост напомнят, че тя отразява една все по-остаряваща склонност да систематизираме и изолираме, вместо да пускаме обектите (и себе си) в потока на света.

Претрупването с музейни витрини на малкото галерийно пространство посветено на съвременно изкуство и приютено в някогашен апартамент, съпоставя и противопоставя различни режими на репрезентативност и историчност, и в крайна сметка

изважда на преден план въпроса за жизнеността на изкуството тук и сега.

Десислава Димова

За автора и куратора

Ориол Виланова (р. 1980, Манреза, Каталония). Битаците са любимите места, където авторът извършва своите творчески проучвания, ровейки се из тях. Благодарение на това, той е събрал колекция от пощенски картички, която използва като „мисловна машина“, и която е концептуален фундамент за неговата практика в театъра, инсталацията и перформънса.

Някои от соло-изложбите на Ориол Виланова са в: Albright Knox Art Gallery, Бъфало, САЩ; Fundació Antoni Tàpies, Барселона; CA2M, Móstoles, Мадрид; M Museum, Льовен, Белгия; Centre d’Editon Contemporaine, Женева; L’Appartament 22, Рабат, Мароко; Fundació Joan Miró, Барселона. По-важни участия в групови изложби са в: Palais de Tokyo, Париж; MACBA, Барселона; FUTURA, Прага; DZ Bank Kunstsammlung, Франкфурт; Villa du Parc, Annemasse, Франция; La Casa Encedida, Мадрид; Centre d’art Fabra i Coats, Барселона; Kunsthalle Mullhouse, Мюлуз, Франция; FRAC Nord Pas-de-Calais, Дюнкирк, Франция; Fundació Botín, Сантандер, и много други. Публикувал е художнически книги с: Christophe Daviet-Thery, Париж; JRP Ringier Christoph Keller Editions, Цюрих; Cru, Figueres; JAP, Брюксел; FRAC Champagne-Ardenne, Реймс; EFF.

Десислава Димова е изкуствовед и куратор. Завършила е изкуствознание в София и философия в Лондон. Като историк на изкуството е част от изследователския проект по сравнително изкуствознание Confrontations, Sessions in East European Art History, организиран от The Post-Socialist Art Centre (PACT), Institute of Advanced Studies, UCL, Лондон (2019-2022). Съ-основател е на Фондация „Изкуство – Дела и Документи“, София, с която организира и курира в екип изложбите Sofia Art Projects. Куратор е на Circus of Truth – колаборация между шест международни художници за Bozar, Брюксел (2017-2019). Автор е на един роман, две пиеси и множество текстове за съвременно изкуство.

„НОВИ МОДЕЛИ“ е трета изложба от Суперпозиции 2 / Заплитане 2022, едногодишната изложбена програма на Института за съвременно изкуство-София. Програмата съдържа шест изложби, всяка резултат от сътрудничеството между художник и куратор, както и цикъл от образователни събития и дискусии. Те обследват „заплитанията“ на съвременното изкуство с политиката, науката и технологиите, популярната култура, полът и социалните движения, екологията и миграциите.