Един от най-популярните и обсъждани романи на полската нобелистка Олга Токарчук с ново издание на български език от издателство ICU

В навечерието на гостуването в България на полската носителка на Нобелова награда за литература Олга Токарчук, издателство ICU предлага обновено издание на български език на един от най-популярните й и обсъждани романи – „Дом дневен, дом нощен”.

Той е четвъртият роман на Олга Токарчук и първи от нейните „романи констелации“, както ги нарича самата авторка – романи, които разказват привидно фрагментарни, но оплетени в обща мрежа истории.

---

Книгите на Олга Токарчук може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието ни тук.

---

Финалист за Международна дъблинска литературна награда и носител на най-престижната полска литературна награда “Нике” (в категория “Награда на публиката”), „Дом дневен, дом нощен” е амбициозен литературен проект, който надскача жанрови и стилистични граници. С щипка магически реализъм и изкусен психологически писец, този фасетъчен роман прониква под привидността, за да прикове читателското съзнание в пулсиращи парчета картини от човешки животи. Историите на героите, привидно разпръснати, чертаят карта от деликатни връзки, която само най-смелите читатели са готови да следват.

„Разбирам този роман като разказ за границите

– както за тези, физическите, които можеш да пипнеш, така и за онези, неуловимите, които конструираме в главите си, за да създадем макар и измамен ред в действителността и да се опитаме да я контролираме. Минало-бъдеще, реално-нереално, жена-мъж, човек-животно, сън-яве, една държава-друга държава, един език-друг език. Полюсите на тези категории създават проста мрежа, която ни позволява да се чувстваме сигурни – имаме чувството, че разбираме света. Но най-интересното, най-живото и истинското се случва винаги някъде помежду, в безкрайно дългото пограничие“, споделя нобелистката.

Преживяванията на хората от едно погранично градче се преплитат със сънища и натурфилософски разсъждения за границите на битието, за да предложат на читателите нова перспектива и преживявания.

“Понякога разказвачът е капризен, появява се и изчезва.

Така се случи със следващата ми книга, “Дом дневен, дом нощен”. На пръв поглед разказвачката в тази книга прилича на авторката – някой, който опитва да заживее в стара бивша немска къща в Котлина Клодзка. Точно нейните разкази за опитомяването на пространството, за хората и случките представляват тъканта на този роман. Но когато погледнем наратива по-отблизо, бързо ще разберем, че разказвачката е прекалено малка, прекалено крехка, за да обхване всички нива на съчиняването. Това със сигурност не е перспективата на реална личност. По-скоро имаме усещането, че тази скицирана с няколко щриха разказвачка се осланя на един по-могъщ глас, много по-всеобхватен и универсален. […] Изглеждаше, че някаква част от мен е решила да се откъсне от по-голямото цяло и да заговори със собствен глас, с гласа на паноптичен, всезнаещ разказвач – повествователят, който с голямо усърдие умее да разкаже историята на обитателите на къщата отпреди войната, владее перукерството и има много за казване на тема гъби. Неговата перспектива понякога е ексцентрична, причудлива, но поради това витална и изненадваща.” (Олга Токарчук в есето “Психология на разказвача” от сборника “Чувствителният разказвач”, превод от полски: Крум Крумов)

Дом дневен, дом нощен

Олга Токарчук

Юлско пълнолуние

Марта видя, че изнасяхме столове на верандата и ги подреждахме един зад друг в два, може би три реда. Пропъхвахме се през вратите с подноси, пълни с големи и малки чаши; лъжичките звънтяха, подрусвани в кафените чашки; тътрузеха се преместваните табуретки. Някои от нас вече заеха места. Седейки, разговаряхме полугласно със същия равен тон, който съпътства запълването на театралния салон. От думите не се разбира нищо – едва се чуват; маркират изречения, раздвижват въздуха като пухчета на глухарче. От шумолящите кутии изваждахме бели цигари.

Някой подаваше някому над главите на другите чаша или чинийка, друг се връщаше до пруста за пуловер. Р. донесе две бутилки с вино и ги постави на градинската масичка. На шията му висеше бинокъл. Някоя от жените се подпря на дървения парапет и проверяваше фокуса на фотоапарата. Млад човек с брада гледаше часовника си. Изведнъж всички започнаха да проверяват колко е часът и светлината в антрето внезапно изгасна, а къщата стана тъмна, такава, каквато винаги е била. Само огънчетата на цигарите, като презрели светулки се мърдаха нагоре-надолу, обозначавайки в тъмнината маршрутите, по които дланите пътешестваха до устните.

Марта закопча пуловера си, понеже от гората вече прииждаха вълни хлад. Нощта беше тиха и глуха. Щурци още нямаше.

И сега Марта чу неочаквано раздвижване на верандата. Въздъхнахме с възхищение, а нечий женски глас каза:

– Ето я.

Тогава Марта обърна глава и видя същото, което виждахме ние – тънка, кървавочервена ивица над хоризонта, точно между два смърча. Апаратът щракна, бинокълът лекичко се удари в пластмасовите копчета на ризата. Червената чертичка започна да расте и се превърна в купол – на хоризонта израсна голяма, светеща печурка. Растеше пред очите ни, превръщаше се в полукръг, а след това вече беше съвсем очевидно, че иззад краищата на света се ражда луната. Двата смърча я придържаха помежду си като дете. Апаратът дискретно щракаше едно след друго, докато накрая луната се освободи от земята, оттласна се от червената линия на хоризонта и, люшкайки се несигурно, заплува нагоре. Беше огромна.

Някой от нас започна да ръкопляска патетично и към тези овации се присъединиха и други длани. Докато луната напускаше безопасното пространство между двата смърча, цветът ѝ полека се променяше – най-напред беше жълт, после бял, а след това – зеленикав. Над върховете на дърветата се виждаха изразително чертите на лицето ѝ.

Но Марта гледаше хората на верандата. А там звънтяха чаши. Стресна се от изстрела на шампанското. След миг хората започнаха да говорят, най-напред полугласно, след това – все по-високо и всичко си беше същото, както винаги.

За авторката

Олга Токарчук е родена на 29 януари 1962 г. в Сулехов, Полша в семейство на учители.

Романът „Дом дневен, дом нощен“ е осмата книга на авторката в каталога на ICU след „Бегуни“, „Изгубената душа“ (с илюстрации на Йоана Консехо), „Карай плуга си през костите на мъртвите“, „Чудати разкази“ (и четирите в превод на Силвия Борисова), „Правек и други времена“ (превод Георги Кръстев), „Чувствителният разказвач“, „Гардеробът“ (двете в превод на Крум Крумов).

Токарчук е едно от най-важните имена в съвременната полска и световна литература. Популярността на Токарчук е феноменална, а читателите ѝ я уважават най-вече заради добрия вкус, енциклопедичните познания, литературния ѝ и разказвачески талант, и – не на последно място – заради философската дълбочина на творбите ѝ.

Олга Токарчук ще гостува в България на 10  и 11 юни в рамките на първото издание на „Литературни срещи“.

За преводачката

Христина Симеонова завършва Славянска филология с полски език в СУ „Св. Климент Охридски“ и е преводач от полски на свободна практика. С творчеството на Олга Токарчук се среща за пръв път по време на студентска специализация във Варшава през 2000 г. Силно впечатлена от романа „Дом дневен, дом нощен“, прави първия превод на книгата веднага след това. Мечтата ѝ е удивителният разказвачески талант на полската писателка да стигне до повече хора в България, което с течение на времето става факт.

След 2010 г. се съсредоточава върху телевизионната документалистика, създавайки авторски филми и документални поредици, между които „Защо Индия?“, „Усещане за България“, „Ловци на мигове“, „Писма до утре“ и др. По думите ѝ литературният свят на Токарчук е оставил траен отпечатък както върху личните ѝ възприятия за света, така и върху изразните средства, с които борави на телевизионното поприще.