Танцът е пулсацията на Вселената, той има лечебни свойства, а заобикалящата ни среда оказва огромно влияние върху нашето поведение. Това сподели в интервю за Jasmin.bg хърватската изпълнителка, хореографка и обучителка Ясна Виновършки. Тя е израстнала в Загреб, но живее и работи в чужбина от разпадането на Югославия. Работи като артист и изпълнител в различни европейски танцови компании и е силно ангажирана в създаването на платформи за артисти в областта на танца и изпълнителските изкуства. Ще можем да я видим на софийска сцена, тъй като представлението й „Лечители“ е част от програмата на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“. Датата е 17 май, вторник, от 19.30 ч., а мястото – зала 1 на центъра за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ ( Лечители – Антистатик (antistaticfestival.org) и Топлоцентрала – новото арт сърце на София (toplocentrala.bg) ). Ясна обича предварително да се запознава с местата, на които поставя своите пърформънси, защото така си изгражда по-силна връзка с тях. В този дух е важно и вие да се запознаете предварително с нея.

Здравейте, г-жо Виновършки – разбирам, че след ковид и затварянията, през които преминахме, Вие вече сте много заета с пърформанси. Въпреки това, бих искала да попитам – смятате ли, че имахме нужда от повече танци, които да лекуват, през тези две трудни години?    

Сигурна съм, че хората копнеят да танцуват в социална среда –

в клубове по танци, на концерти, по време на уроци по танци и обучения. Със сигурност за много хора това ще има силна лечебна сила след двете години пандемия. Гледането на танци на кино също е много важно за хората, но не повече от посещенията на музикални и театрални представления, както и разглеждането на музеи. Възможността да можеш да излезеш навън и да видиш изкуство е социален акт, а този вид дейност беше свита през последните години и се случваше в трудни условия. Отнемането на този много важен житейски сегмент от хората може да навреди на физическото и психологическото ни здраве. По тази причина – да, възможността отново да видим изкуството може да има лечебно действие след годините на пандемия.

В България ще можем да видим едно от Вашите представления – „Лечители“. В неговото представяне четем, че „екип от “лечители” е на мисия да идентифицира и реши всички проблеми, заплетени казуси, емоционални натоварвания и енергийна стагнация, които може да са се натрупали в пространството, в което се намираме по време на представлението“. Колко време Ви отнема, за да адаптирате един пърформанс към ново място и кои са основните предизвикателства, с които се сблъсквате?

В началото планирах да прекарвам поне седмица на нова локация. По този начин бих могла на място да направя проучване за миналото и настоящето й. Идеята също така цели да се противопостави на наложилия се маниер на турнетата, при който артистите пристигат на мястото ден преди представлението, изнасят го и си тръгват на следващия ден, без да са имали време да се запознаят с хората, които са ги поканили, а още по-малко – да се запознаят с мястото или с града.

Не за пръв път искам да се противопоставя на този механизъм при турнетата.

В един по-ранен мой труд – „Да останеш жив“ – трябваше да посетя местна библиотека на локацията, на която трябваше да изнасям представление и да избера 10 книги, които да включа в него. Книгите трябваше да бъдат и на местния език на мястото, на което се намирах. Посещенията на местни библиотеки по време на работните ми представления ми помогнаха да науча много за тези локации и това създаде много по-дълбока връзка с местата и аудиториите, които срещнах. Щеше да ми бъде много полезно, ако можеше да направя такова проучване на място и в „Топлоцентрала“, но по времеви и финансови причини това не беше възможно. По тази причина направих проучването си дистанционно и се срещнах с колегите от „Топлоцентрала“ по Zoom. При всички случаи, това беше интересен начин да се свържа с мястото преди да дойда в София за разлика от това просто да разгледам организационните материали.

Как с няколко думи бихте обяснили влиянието на открити и закрити места върху нашия живот?

Влиянието на пространството върху нашия живот е голямо, но обикновено остава невидимо. Според мен има липса на обществено разбиране за това как местата оказват влияние върху социалното ни поведение. Бих казала, че това се корени в общата липса на познание за човешкото тяло.

Какъв е най-добрият начин да се адаптираме към околната среда, за да имаме повече хармония в живота – от каквато имаме нужда и в танца?

Не мисля, че трябва да се адаптираме към нещо конкретно. Ние сме добри в адаптирането и по този начин сме оцелели като вид до момента. Мисля, че по-скоро въпросът е в това как по различен начин бихме се справили със заобикалящата ни среда. Възможно е да променим това силно взаимодействие, което е изградено с времето и да намерим друг начин за съвместно съществуване със заобикалящата ни среда.

Кое е първото нещо, което казвате за танца на Вашите студенти?

По някаква причина до момента този въпрос не е поставян от моите студенти, тъй като сме по-съсредоточени върху движението и хореографските процеси. Но ако този въпрос се повдигне по време на дискусия, бих казала, че

танцът е нещо, което всеки може да си дефинира различно. Моето разбиране е, че танцът е пулсацията на Вселената.

Кой е най-важният хореографски елемент в един пърформанс?  

Няма един елемент от хореографията, който да е най-важен. Аз използвам няколко, за да може да се създадат няколко пласта, които да бъдат разгърнати по време на пърформанса.

Кой елемент бихте добавили специално за България на базата на знанията и чувствата, които имате към страната?

Историята на „Топлоцентрала“ ще играе важна роля в представлението, а тази история е свързана най-общо и с историята на България.

А за Западните Балкани като регион?

Както казах по-рано, фокусът е върху историята на „Топлоцентрала“, но историята е свързана до голяма степен с историята на България и региона. По тази причина, България и Западните Балкани са важни в контекста на историята на „Топлоцентрала“.

Jasna Layes Vinovrški: Dance is the pulsation of the universe

Dance is the pulsation of the universe, it has a healing effect, and the surrounding environment has influence on our behavior. That’s what the Croatian performer, choreographer and teacher Jasna L. Vinovrški explained in an interview for Jasmin.bg. She grew up in Zagreb, but has been living and working abroad since the breakup of Yugoslavia. She has been working as a professional dancer and performer for various European dance companies and is strongly engaged in creating, facilitating and curating alternative platforms for dance and performance artists. We will be able to see her in Sofia as her performance Healers is part of the programme of the International Festival for Contemporary Dance and Performance Antistatic. The date is May 17^th, Tuesday, 7.30 pm and the place – hall 1 of contemporary dance centre Toplocentrala (Healers – Antistatic (antistaticfestival.org); Топлоцентрала – новото арт сърце на София (toplocentrala.bg) ). Jasna is engaged to get to know the places which host her performances in advance in order to create a closer connection with them. In this spirit you should get to know her in advance as well.

Hi, Mrs. Vinovrški – I understand that after Covid and all the lockdowns, you are now busy with performances. Yet, do you think we needed more dance as a healing process during those two difficult years?

I’m sure that people are longing to dance in social contexts,

like in the dance clubs, concerts, dance workshops, dance classes ets. That will have definitely for many people strong healing affect after the two years of pandemics. Watching dance in the theaters, I believe will be also very important for people, but I don’t think much more then watching music or theater performances or going to museums. To be able to go out and see art is a social activity, that was happening very reduced in the past years, and in very difficult conditions. Taking this very important segment of life to people, could bring damage to physical and psychological health. Therefore yes, seeing art agin can be healing after the pandemic years…

We will see one of your performances – Healers – in Bulgaria. The introduction of Healers reads „the team is on a mission to detect and eliminate situations, unresolved problems, emotional and energetic stagnations that might have been accumulating in the walls of the space where this performance takes place“. How long does it take to adapt a performance to a new venue and what are the main challenges that you face?

Originally, I had planned to stay at least a week in the place where the venue is located. So that I can research about its past and it’s present right there.  This idea was also meant as a resistance to the usual touring mode, where artists arrive at a place one day before, perform, and leave the next day without having time to really get to know the people who invited them, let alone get to know the place or the city.

It’s not the first time I’ve wanted to resist this touring mechanism.

In my earlier work, „staying alive,“ I had to visit the local library of the place where I was to perform to select 10 books to include in the performance. These books had to be in the language of the place where I was performing. By visiting the local libraries at the venues where I was performing my work, I learned a lot about them, and this created a much deeper relationship for me with the venue and the audience at that venue.

It would have been very helpful if I could have done an on-site reaserch at Toplocentrala, but that was not possible for various financial and time reasons. So I had to research remotely and have conversations with Toplocentrala colleagues via Zoom.  In any case, it was already a much more interesting way for me to connect with this venue before arriving to Sofia, than just going through the organizational matters as usual.

How would you explain in few words the influence of both open and closed spaces on our lives?

The influence of space on our lives is very strong, but it is often invisible. In my opinion, there is a lack of social awareness of how spaces influence our social behavior. This is again, I would say, is rooted into the general lack of the body awareness. 

What’s the best way to adapt to our surroundings in order to have more harmony in life – as we need it in dance?

I don’t think we should adapt to anything. We are very good at adapting, and that is why we have survived as a species until now. I think it’s more a question of how we can deal with our environment differently. Is it possible to change this superior power relationship that we have built up over time and find another way to coexist with our environment. 

What’s the first thing you say about dance to your students?

Somehow until now the question about dance didn’t arrive from my students, as we are concentrated more on movement and choreographic processes.

But if this would come up in the discussion, I would probably say that

dance is something to be defined by each person differently. In my view dance is pulsation of universe.

What’s the most important choreography element in a performance?

There is not one choreographic element that is most important, I use several elements in order to create layers through which the piece can unfold…

Which is the element that would you add uniquely for Bulgaria having in mind your knowledge and feelings for the country?

The history of Toplocentrala will play an important role in the piece, and that history is connected to the general history of Bulgaria. 

And how about the Western Balkans as a region?

As I mentioned earlier, the focus is on the history of Toplocentrala, but this history is linked to the larger history of Bulgaria and the region as a whole. Therefore, Bulgaria and the Western Balkans would have more of a contextual significance in which the story of Toplocentrala can unfold.

Юлиан Вебер: Намирам идеята за сблъсък за очарователна – различни тела, които обикновено не си взаимодействат, се срещат много интензивно | Julian Weber: I find the notion of collision fascinating – different bodies which usually don’t interact, are meeting very intensely