Пролетно тайнство

по романа на Крис Грийнхалч

превод Павел Главусанов

адаптация Бойко Илиев

постановка Георги Кадурин

сценография Петьо Начев, Мария Диманова

музика Милен Апостолов

фотограф Иван Дончев

в ролите

Невена Калудова – Коко Шанел

Димитър Баненкин – Игор Стравински

Мариана Миланова – Катерина

Силвия Петкова – Мари

Няколко думи за нашето „Пролетно тайнство“

Коко Шанел и Игор Стравински. Личности, които са определили посоката на модата и музиката през 20-и век. Сред най-мощните фигури на културата от своето време. Основоположници на всичко, което следва в облеклото и парфюмерията, композирането и балета. До наши дни. Та кой не е усещал невидимата магия на „Шанел №5“, кой не е потръпвал от вълшебните хармонии в Сюита №1 от „Жар птица“?

Биографите на Шанел и Стравински твърдят, че между двамата е имало страстна, бурна връзка през 1920-а година в Париж. Но хроникьорите на пикантното не могат да вникнат действително в дълбочина в случилото се тогава. Но затова пък, през призмата на театралното изкуство, всичко е възможно.

Тук няма да навлизаме подробно какви конкретни събития изследва пиесата „Пролетно тайнство“. В края на краищата, постановките се правят за да се гледат от салона. И по този начин актьорите и зрителите заедно да изградят потенциала на възможните взаимоотношения между героите. И заедно да потърсят истините, не толкова за историческите личности в една отминала епоха, а онези, които носим у себе си в нашето време – тук и сега.

На сцената Невена Калудова, Димитър Баненкин, Мариана Миланова и Силвия Петкова пресъздават персонажите силно и убедително. Думите на Бойко Илиев „танцуват“ в изказа на актьорите, както настойчиво изисква Георги Кадурин. Средата създадена от Петьо Начев и костюмите на Мария Диманова са в пълно съответствие с духа на пролетното тайнство. А музиката на Милен Апостолов притежава изключителното достойнство да е в съзвучие с постановка в която основна роля има… Игор Стравински.

                                                                                         Андрей Филипов

Кратък пасаж от пиесата

КОКО (надига чаша с вино към Игор): Моята работа също е свързана с изкуството. Щом Бог не ни е създал облечени още в самото начало, значи се налага някой отново да повтори  акта на сътворение, за да дойдат нещата по местата си… При жарсето имаме практичност, ниска цена и лекота. Човек може да се облича едновременно  семпло и шик. Ако не можеш да се движиш свободно в една рокля и да ти е удобно да танцуваш, то какъв смисъл има изобщо  да я обличаш…? Аз търся простотата в творенията си. Изчистени линии, по-близки до мъжката кройка. Искам да знам откъде накъде мъжете ще се радват на всички удобства в този живот… Не е ли дошло времето жената да бъде обличана от друга жена, вместо да се оставя  да я опаковат като коледен подарък?! Жените не са украшения! Те са човешки същества, които имат нужда от свобода на движенията, а понастоящем това означава да се махне всичко излишно. Става въпрос за изваждане и изваждане, докато се стигне до естествените контури на женското тяло. Толкова ли е трудно за разбиране?!… Вие, например, как създавате вашата музика?… Как се ражда тя?

ИГОР: Рядко започвам върху хартия… Почти винаги я чувам, но затова ми помага пианото. Имам нужда да докосвам музиката, да я усещам как извира между пръстите ми…

…

ИГОР:  Ще има буря…

КОКО: Да, ще вали. Красиво е, нали?! Не зная защо, но бурите ме радват. Колкото по-необуздани, толкова по-добре. Обичам тяхната мощ, способността им да направят света на пух и прах!… Заваля!… Сядайте, сядайте на пианото и свирете. Свирете, а аз ще танцувам! Свирете! Каквото искате! Само свирете! По-бързо!… (Светкавица. Гръм.) Толкова е красиво! Свирете! Още по-бързо, по-бързо… Фортисимо!… Още!…Още!…

(Коко се свлича на пода. Игор спира да свири.)

————

Помолен да подскаже режисьорския си подход към настоящата пиеса, Георги Кадурин отговори с цитат от друга една пиеса:

Зала в замъка.
Влизат Хамлет и трима актьори.

ХАМЛЕТ: И произнеси го, моля ти се, както ти показах, леко, да танцува на езика ти! Ако ще крещиш като мнозина от своите събратя, бих могъл да извикам и градския глашатай да ми рецитира стиховете. И не цепи прекалено въздуха с ръце така, а прави всичко сдържано, защото дори във вихъра, в бурята — пък, ако щеш, и в урагана — на страстта, трябва да се учите да спазвате тази умереност, която изглажда рязкостите. До дън душа ме възмущава, когато слушам някой разчорлен юначага да дере страстта си на дрипи и парцали, за да задоволи слуха на правостоящите от партера, повечето от които харесват само глупавите пантомими или безсмислената врява на сцената. Бих наказал със сто по голо тези приятели, които тиранизират дори ролите на тираните и се мъчат Ирода да надиродят. Моля ви да избягвате всичко това.

В случая актьорите бяха четирима. А преводът

на по-горе цитираната пиеса е на Валери Петров.

Следващото представление на „Пролетно тайнство“ е на 27-и май