Карта на света, както той го вижда
Художник: Влад Нанка
Куратор: Стефка Цанева
26 април – 31 май, 2022
Откриване: 26 април, вторник, 18-20 ч.
Галерия ИСИ-София / бул. Васил Левски 134 (вход откъм ул. Екзарх Йосиф)

„Карта на света както, той го вижда” е размишление върху въпроса на кого принадлежи бъдещето и фантазията за него.

Традиционно мъжете държат юздите на бъдещето и прогреса, независимо дали става дума за политика, околна среда, наука или дори научна фантастика. Но във време, когато повече от всякога бъдещето изглежда несигурно и мрачно, неизменно въображението започва да търси убежище в утопични представи за възможно ново начало.

Влад Нанка започва този мисловен експеримент през 2015г. с откриването на Kepler-452b – екзопланета, която учените наричат Земя 2.0 заради подходящите условия за живот там. Тогава възниква и въпросът какво би станало, ако хората един ден я колонизират. Дали ще пренесем съществуването си заедно с всички грешки или ще започнем на чисто? Разсъждавайки върху възможното ново начало, Нанка си представя едно фантастично бъдеще, което този път ще бъде водено от жените.

Нанка се връща назад към 20-ти век и трескавото време на революции – социални, политически, научни и архитектурни. За изложбата той се вдъхновява от модернизма в архитектурата, градската среда на София от времето на социализма, както и от съветската астронавтика и обсесията от научния прогрес, оставили своите следи под формата на стенописи и мозайки из цяла Източна Европа. Той търси жените – били те метафорични или реални исторически личности, които да се превърнат в образи на новото възможно бъдеще.

В подготовката за изложбата Нанка преоткрива две авторки, останали в периферията на историята на изкуството и архитектурата в България и Румъния. Едната е българската скулпторка Величка Белиева, а другата – румънската архитектка Хенриета Далавранча-Гибори, една от водещите фигури на румънския модернизъм, която през 1930-те години проектира множество сгради в Балчик и има сериозен принос за съвременния облик на града. Скулптурата “Баскетболистката” пред Национален стадион “Васил Левски” на Белиева и силуети от архитектурните рисунки на Delavrancea се превръщат в основни изходни точки за Влад Нанка при изграждането на неговия футуристичен наратив.

Макар и цялата изложба на Нанка да е изградена върху представата за бъдещето, тя е преди всичко един критичен (и може би песимистичен) прочит на настоящето и историята. Заемайки образи от софийската градска среда и българското съвременно изкуство, изложбата на Нанка е и особено предизвикателство към българския контекст по отношение на ролята на жените.

***
„Карта на света както, той го вижда“ е втората изложба от Суперпозиции 2 / Заплитане 2022, едногодишната изложбена програма на Института за съвременно изкуство-София. Програмата съдържа шест изложби, всяка резултат от сътрудничеството между художник и куратор, както и цикъл от образователни събития и дискусии. Те обследват „заплитанията“ на съвременното изкуство с политиката, науката и технологиите, популярната култура, полът и социалните движения, екологията и миграциите.

Автор на визуалната идентичност на програмата е Денислав Големанов. Като в научен експеримент, той стимулира на графично ниво симбиозата между куратор и художник, още преди тя да се е случила де факто. Визуалните елементи, предоставени от художника и куратора, се видоизменят и заплитат чрез изкуствен интелект. Динамичната дигитална визия се движи успоредно с партньорството между авторите, а като реално събитие приключва в деня на откриването на изложбата.

За автора и куратора

Влад Нанка (р. 1979, Букурещ) завършва Фотография и Кино в Националния университет за изкуство, Букурещ. Ранното му творчество предлага визионерски поглед в изкуството и задвижва съзряването на младата арт сцена в Букурещ.

Някои от ранните му работи използват политически и културни символи, внушават носталгия и изследват метафоричното напрежение между публично и домашно пространство, всичко това на фона на най-новата история на Румъния и Източна Европа, както и агресивния капитализъм от началото на 21 век. Градският пейзаж на Букурещ е фон за поетичните и политически жестове на художника. Преходът от въплотено движение в ранните му акции из града, към движения, които са вградени в обекти, които авторът прави или в които се намесва, си личи в новите му творби.

Новите творби на Нанка разкриват възвръщане на идеята за пространство (от архитектура и публично пространство, до космоса) през упорито-идиосинкретичния хумор и игривата семиотика на образа, които формират „съзвездие“ от субективност, скулптура и инсталация.

„Въпросът как водещите наративи на дизайна и архитектурата от 20-ти век се пренасят в обикновените вещи, в утилитарните вариации на идеологиите, формите и функциите на модернизма, е възлова тема в художествената практика на Влад Нанка, така както и „новата история на архитектурата и нейните пост-модерни вариации в Западна и Източна Европа“.

В изложбата „От белия квадрат до белия куб“ (2015) художникът разработва едно въображаемо пресичане между социалистическата утопия, така както се вижда в творбите от 1970-те години на радикалната архитектурна група Superstudio от Италия, и реалността на кухнята в дома на семейство Нанка в социалистическа Румъния от 1970-те. Художникът използва сходен ретро-поглед в хипотетичния контекст на „Сувенири от Земята“ (2015), изложба която започва с въпроса „Какво бихте взели със себе си, ако се преселите на екзопланета 2.0?“ Авторът обсъжда възможността за колонизация на Kepler-452b (екзопланета със сходни на земните атмосферни условия за живот) и поставя въпроса за културното наследство, което човек би взел със себе си при едно въображаемо преселение извън нашата галактика. Изложбата му в галерия Sabot през 2018 г. е озаглавена „Човекът е натрапник в природния пейзаж“ и е последвана от изложбите „Градът и градът“ в галерия KVOST, Берлин и „Visavis” в Suprainfinit, Букурещ през есента на 2019 г.
https://vladnanca.com/

Стефка Цанева се занимава с кураторска, критическа и образователна дейност в сферата на съвременното изкуство. Следвала е скандинавистика и медийни науки в университета „Хумболт“, Берлин и сравнително изкуствознание в НБУ, София. Работила е като културен мениджър в Гьоте-институт България, галерия Sariev Contemporary / фондация “Отворени изкуства” и Пловдив – Европейска столица на културата’2019. През годините разработва проекти за арт медиация и насърчаване на диалога в съвременното изкуство: “Гледане с разбиране” (от 2021), “Арт старт: млади художници, които да следим” (заедно с Весела Ножарова, от 2017), споделено студио с художници Ö (2018), разговори с художници и др. Сътрудничи с фондация “Изкуство – дела и документи” по проекти като Sofia Art Projects (от 2021), Междунардоната кураторска резиденция КЛИК (2018-2019), Blister Magazine и др. Била е радио водеща в Радио София и Радио Пловдив. Има публикации в различни български медии за изкуство. Живее и работи в Берлин.