Светлограми от Никос Зивас

На 19 и 20 февруари от 18.00 до 22.00 часа в атинската галерия Zivasart, ул. „Пантанасис“ № 1 в квартал Маруси (Παντανάσσης 1 Μαρούσι) се състоя откриването на изложба на Никос Зивас под наслов „В минималното е красивото“, която ще продължи до 30 март.

Авторът й ориентира онези, които ще я посетят какво могат да очакват от новата му среща с публиката. Препратки към детски спомени за вълшебните триизмерни картини на View Masters и първите юношески експерименти с тъмни кутии и лещи, в чиято вътрешност се прожектират смътни образи, до кинетичните фотограми на малки предмети върху фоточувствителна хартия или тяхната версия предадена със средства на живописта. „Така преди четирийсет години, в първите курсове на Академията за изящни изкуства в Атина, стигнах до това да експериментирам сериозно с изрисувани повърхности и тяхното прожектиране“, казва Зивас.

Рисувах върху малки стъклени предпазни плоскости поставяни в картонените рамки за диапозитиви, използвайки различни материали и техники, като опушване (със сажди и дим), оставащи от прогарянето на стъклената повърхност, или с маслени бои за рисуване, които нанасях между двете тънки стъкълца. Рисуването и изработването им ставаше с прозрачно самозалепящо фолио или с очертаване върху него, или като използвах пръстовите си отпечатъци.

Художникът казва, че изложбата обхваща тематично „Земната красота на еротичните женски лица и на привлекателните тела, както и многоцветните композиции на въображаеми пейзажи. Този цикъл работи с конкретната техника бе завършен през 1982-1983 година и бе прекъснат поради насочване към други естетически търсения.

Миниатюрните творби (с размери 3.5 см x 2.3 см), плод на онзи експериментален период, сега биват показвани за пръв път в Zivasart gallery, заедно с още някои изработени по същото време, подхващайки нишката оттам където е била прекъсната. Посетителят може да види тези миниатюри, подредени върху експозиционен плот, като същевременно те са прожектирани и върху голям екран насреща. За това е спомогнало и майсторското им заснемане от сътрудника на Никос Зивас, Илиас Георгулеас.

Никос Зивас е следвал във Висшата академия за изящни изкуства в Атина (АСКТ) в периода 1981 – 1985 в класовете на известния художник Никос Кесанлис. От 1989 до 1994 г. е живял и работил в Рим, където има две индивидуални и е участвал в четири колективни изложби живопис.

След завръщането му в Гърция, се е занимавал успоредно с живопис, конструкции, инсталации и скулптура. Автор е на дванайсет индивидуални изложби, участвал е и в четири колективни – живопис и скулптура. От 2014 г. той е директор на пространството за култура Zivasart Gallery, където под негово кураторство се организират експозиции с живопис, скулптура, културни прояви, концерти, представяния на книги и др.

Негови произведения се намират в частни сбирки и публични пространства. Някои от показваните от него индивидуални изложби са тези в галерия “Tabula Rasa”(Рим,1992), в галерия “Ombre Rosse”, (Рим 1993),„Вярно ли е, че камъкът говори?“ (Национален изследователски институт, Атина, май-юни 2006) и др.

Освен това, Никос Зивас е куратор на семейната сбирка с фрагменти, сполии от новогръцка архитектура датиращи от периода 1830-1930 г., в която има декоративни капители, колони, старинни огради, решетки, скари от ковано желязо, дърворезбовани фрагменти и др. Терминът идва от латинската дума spolia, обозначаваща камъни използвани при строеж, с повторна и последваща употреба за нови конструкции или с декоративно предназначение, със скулптурна цели като вграждане на материал в по-нови паметници. Практиката вече дялан, скулптиран камък или мраморни отломки да бъдат използвани с повторна употреба представлява особен интерес за историци, археолози и архитектурни историци. При нея надгробни плочи, паметници и архитектурни фрагменти от античността могат да бъдат открити вградени в градежи построени столетия по-късно. На сполиите се придава апотропеична и духовна стойност. Изследователи, а сред тях и Клайв Фос, отбелязват, че през пети век от новата ера върху мрамори или камъни от антични езически храмове са издълбавани кръстове и други християнски символи, като предлага хипотезата че целта на това „освещаване“ е била да бъдат отблъснати демоните, обитаващи в камъните. Затова те биват осветени за нова употреба след тази през периода на езичеството.

Лиз Джеймс, професорът в университета в Съсекс, британски историк на изкуството, изучаваща неговите аспекти и проявления във Византийската империя, продължава наблюдението на Фос, като отбелязва, че статуи в легнало положение, с лица обърнати навън, са внимателно вграждани в градските стени на Анкара (основана в древността, през седми век пр.н.е., под името Анкира, от гръцката дума за „котва“, лат.: аncora). Джеймс коментира за ранните християнски векове, когато е било обичайно явление spolia да бъдат вграждани в стените на антични градове като Милет, Сардис, Ефес и Пергам: „Поставянето на статуя в легнало положение символично означава овладяването на нейната сила, поставянето й под контрол. Това е начин за „каптиране„ мощта на противниковите богове и впрягането им в полза на собствената кауза. Издълбаването или гравирането на кръст, слагането на християнски отпечатък върху дадена повърхност, е с подобен символен заряд и действа по сроден начин“.

По подобен начин фрагментите със сто и петдесетгодишна история, които могат да бъдат видяни в „хранилището“ на съвременни древности на Никос Зивас, дават сила и закрила и на неговото на пространство за изкуство в северноатинското предградие Маруси, което събира на вернисажи не само почитатели на изящните изкуства, творци като скулптора Тодорос Папаянис, а и известни личности от културния живот на гръцката столица като академика историк на архитектурата и реставратор Манолис Корес, отговарял наред с други проекти и за реставрирането на Партенона (1983-1999), писателя, преводач, визуален артист, майстор на графичния дизайн Димитрис Калокирис, издател също така на литературното списание „Хартис“ («Χάρτης»), работещи в сферата на образованието, педагози, психоаналитици и други съмишленици.

Здравка Михайлова, Атина

Φωτογράμματα του Νίκου Ζήβα

Το Σαββατοκύριακο, 19 και 20 Φεβρουαρίου, στον φιλόξενο και καλαίσθητο χώρο του Zivasart Gallery (Παντανάσσης 1 Μαρούσι) έγιναν τα εγκαίνια έκθεσης υαλογραφημάτων 1982 – 2022 του Νίκου Ζήβα με τίτλο «Στο ελάσσων το κάλλος», η οποία θα διαρκέσει έως τις 30 Μαρτίου

Με αναφορές ήδη από τις παιδικές αναμνήσεις των μαγικών τρισδιάστατων εικόνων των View Masters και τα πρώτα εφηβικά πειράματα με σκοτεινά κουτιά και φακούς, όπου προβάλλονταν στο εσωτερικό τους τα αμυδρά είδωλα του δωματίου έως τα κινητικά φωτογράμματα μικροαντικειμένων πάνω σε φωτοευαίσθητο χαρτί ή την ζωγραφική τους εκδοχή, έφτασα πριν από 40 χρόνια, μόλις φοιτητής της ΑΣΚΤ, να πειραματίζομαι σοβαρά με τη ζωγραφισμένη διαφάνεια και την προβολή της.

 Σχεδίαζα πάνω στα μικρά γυάλινα προστατευτικά των πλαισίων των slides, με τη χρήση διαφόρων υλικών, όπως η αιθάλη (καπνιά), που αφήνει το κάψιμο της γυάλινης επιφάνειας ή τα ελαιοχρώματα ζωγραφικής, που άπλωνα ανάμεσα στα δύο μικρά τζαμάκια. Ο σχεδιασμός γινόταν με διάφανη αυτοκόλλητη μάσκα και χάραξη επ’ αυτής ή χρησιμοποιώντας τα αποτυπώματα μου.

Τα θέματά μου: Η γήινη ομορφιά των γυναικείων ερωτικών προσώπων και των θελκτικών σωμάτων, καθώς και οι πολύχρωμες συνθέσεις φανταστικών τοπίων. Η εργασία αυτή ολοκληρώθηκε την διετία 1982-83 και διακόπηκε
εξαιτίας άλλων εικαστικών αναζητήσεων.

Τα λιλιπούτεια αυτά έργα ( διαστάσεων 3.5cm x 2.3cm), καρπός των πειραματισμών εκείνης της περιόδου, εκτίθενται τώρα για πρώτη φορά στην Zivasart gallery, μαζί με μερικά ακόμα που έχουν φιλοτεχνηθεί το τελευταίο διάστημα, πιάνοντας το νήμα από εκεί που είχε διακοπεί. Μπορεί ο επισκέπτης να δει τις μινιατούρες αυτές και ταυτόχρονα την προβολή τους σε μεγάλη οθόνη. Σε αυτό βοήθησε η εξαιρετική φωτογράφισή τους από τον συνεργάτη μου Ηλία Γεωργουλέα.

Ο Νίκος Ζήβας φοίτησε στην Ανώτατη Σχολή Καλών Τεχνών (Α.Σ.Κ.Τ) (A.S.F.A) από το 1981 εώς το 1985 στο εργαστήριο του Νίκου Κεσσανλή. Από το 1989 έως το 1994 έζησε και εργάστηκε στη Ρώμη, όπου έκανε δύο ατομικές και συμμετείχε σε τέσσερις ομαδικές εκθέσεις ζωγραφικής.

Με την επιστροφή του στην Αθήνα ασχολείται παράλληλα με την ζωγραφική, με τις κατασκευές, τις εγκαταστάσεις και την γλυπτική. Έχει κάνει δώδεκα (12) ατομικές εκθέσεις και έχει συμμετάσχει σε τέσσερις ομαδικές εκθέσεις ζωγραφικές ζωγραφικής και γλυπτικής.

Παράλληλα επιμελείται την οικογενειακή συλλογή αποσπασμάτων και σπαραγμάτων της Νεότερης Ελληνικής Αρχιτεκτονικής, (1830-1930).

Από το 2014 διευθύνει τον χώρο πολιτισμού Zivasart Gallery έχοντας την επιμέλεια και την δι-οργάνωση εκθέσεων ζωγραφικής, γλυπτικής, εικαστικών δρωμένων, συναυλιών, παρουσιάσεων βιβλίων κ.α.

Έργα του βρίσκονται σε ιδιωτικές συλλογές και δημόσιους χώρους.