Кало Змея, любимият герой на българските деца, се завръща за решителна битка в дългоочакваната трета и финална част от поредицата на Милен Хальов.

---

Книгите от поредицата може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

---

В  „Кало Змея 3 – Герои от кал“ (ИК „Сиела) едно необикновено дете трябва да намери сили да се помири със собственото си минало.

След вълнуващите приключения в Долната земя Кало Змея най-после открива как да стигне до родното място на своя баща – Тилилей, мистичния змейски град в облаците. Но това не е борбеното момче, което скача по покривите на Румица и е готово да предизвика целия свят. След толкова битки, поражения и натрупани болки то е на път да изуби вярата си, а междувременно забравено зло се пробужда…

В змейския град сред облаците Кало трябва да се изправи пред своя полубрат Златния змей – господар на всички змейове, който владее силата на Слънцето. Но дали той е справедливият владетел, за когото го мислят всички, или сърцето му е изпълнено с гняв и тайни кроежи?

От тайнствения Тилилей през върховете на Пирин и горите на Странджа, та чак до ръба на самия Космос, Кало и приятелите му трябва да се изправят в битка с най-зловещите чудовища, които мракът някога е създавал. От победата им зависи съдбата не само на нашата земя, но и на цялата вселена. За да надмогне злото, Кало ще се трябва да се научи не само да контролира новите си сили, но и да прощава – както на враговете, така и на себе си.

В плетеницата от легендарни места, митични създания и фолклорни предания Милен Хальов добавя трудните избори и житейски уроци, които малко по малко ни откъсват от детството и ни помагат да пораснем.

„Кало Змея 3 – Герои от кал“  е достоен завършек на една история, спечелила сърцата на хиляди български читатели и уловила по красив и оригинален начин магията на българските предания. История, която носи магия в себе си, както и вярата, че у всекиго дреме един безстрашен герой. И понякога е нужно само една Златна ябълка, за да се пробуди той.

„Кало го обичам по ред причини – позволи ми да проникна в реалния свят с въображение, върна ме към детството, олицетвори един копнеж, който успя да се превърне в любов, събра ме с прекрасни хора, поведе ме към утеха и окриление… Покрай този фантастичен свят обикнах много истини.“ разказва младият автор, който е роден в Русе и като дете е много болнав и голяма част от детството му минава в болнични стаи и в чакане пред лекарски кабинети. Измислянето на истории и създаването на илюстрации към тях се оказват неговото спасение от скуката. Те го отвеждат и в Национално училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов” – Русе, където печели награди в областта на графиката и живописта.

Разказването на истории с думи и образи продължава да го вълнува и се насочва към специалност Анимационна режисура в НАТФИЗ. Дипломният му филм „Трафик” участва на множество фестивали у нас и в чужбина.

Именно анимацията става повод за първите му срещи с ученици. Първо започва да преподава в частен софийски колеж, а малко след това му предлагат и работа като учител по рисуване в 127 СУ „Иван Н. Денкоглу”. Успоредно с двете учебни заведения Милен завършва педагогика и се занимава с реклама.

През 2016 г. започва да преподава в частно училище. Страстта му да разказва истории се превръща в забавни видеа, с които преподава учебния материал. А с поредицата за момчето-змей и неговите приключения спечелва сърцата на и на децата извън класната стая.

Кало Змея 3 – Герои от кал

Милен Хальов

Глава 1
Момчето от кал

Момчето от кал крачеше бавно в подножието на водопада, носеше труп на ръце и не след дълго бе забелязано от змейовете.

Обитателите на Тилилей – мистичния град в облаците – бяха змейове с орлови криле, дълги змийски опашки, броня от златни люспи и вълчи глави с кръвожадна паст, в която блестяха острите като нож зъби.

Два змея, които стояха на пост пред градината с водопада, полетяха към необичайното момче и препречиха пътя му. По-едрият, този с тъмната козина на главата и черните криле, изръмжа в лицето на младока, а другият отвори уста, изрева чудовищно и опръска наоколо с  кипнала слюнка.

Момчето спря с треперещи от изнемога крака. Брадичката му бе сведена пораженчески, клепачите затворени, а тялото – покрито с кал от лазенето към брега, защото то се бе появило от водата.

Идваше отдалеч, от много далеч: бе прекосило необятно пространство, минавайки през вълшебен портал – окото на една от гигантските вечни змии, които живеят в огнените дълбини на Долната земя.

Момчето не обели и дума, само повдигна ръце, в които лежеше тялото на Михаела. Тя бе запазена почти неопетнена от калта и изглежда, развълнува двата змея, защото, като я видяха, се спогледаха изумени и взеха да ръмжат и джафкат нервно. Зелените очи на чернокрилия змей обходиха безформената златна маса, обгръщаща гърдите на Михаела. Май осъзна, че бронята ѝ се бе стопила, а после втвърдила наново. Другият змей прибра бежовите си криле зад гърба, а ушите му клепнаха като на уплашено куче. В следващия миг вълчата му глава се преобрази в човешка: с кораво лице, кестеняви къдрици, дебели вежди и зелени очи, същo като на другаря му.

– Носиш змеица – каза строго змеят, вече изцяло в човешки облик. – Мъртва ни я връчваш, защо?

Краката на момчето се разтрепериха още по-силно. Но това не беше страх. На левия му прасец бе зейнала рана от ухапване, а петата на обувката му бе прогизнала от кръв. Дясното му рамо също бе ранено, и то така, че дори дебелият слой кал не можеше да скрие разкъсаната плът.

– Отговаряй! – изрева чернокрилият змей, също преобразен изцяло като човек с черна лъскава коса и сива муцуна.

– Отведете ме при Пламен – продума ниско момчето. – На него ще отговоря.

– Кой Пламен? – грубо попита чернокосият мъж.

Тежкото дишане на момчето забави отговора му:

– От рода на златните змейове.

– Златният змей?! – Мъжът с кестенявите къдрици изглеждаше потресен. – Защо да носим тази клета змеица при него?

Момчето, покрито с кал, изхриптя и се задави. Сведената му глава се люшна на жилестия врат и то едва събра сили да отвърне:

– Защото това е майка му.

Очите на двата змея се отвориха широко.

– Глупости! – разгневи се още повече чернокосият. – Родителите на Златния змей са изчезнали преди векове!

– Изчезнали са тук, под водопада – обясни кротко момчето със затворени очи, – откъдето идвам аз.

– Измисля си – каза убедено чернокосият на другаря си.

– Момче, не можем ей така да те заведем при Златния змей!

Момчето повдигна глава и отвори клепачи. Сред окаляното лице грейнаха очи от злато:

– Моля ви, отведете ме при брат ми!