По книжарниците излезе „Учението на дон Хуан“ от Карлос Кастанеда – ново преиздание на световноизвестния труд на американския антрополог. Първоначално издадена като дисертация по антропология през 1968 г., книгата достига култов статут с описанието си на живота и обичаите на дон Хуан Матюс, индиански шаман от племето юки от Сонора, Мексико. Карлос прекарва пет години като чирак на дон Хуан, което дава начало на продължилия му интерес към магическите ритуали на юките.

---

Книгата може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

---

Докато търси как да се запознае по-добре с пейота, вид разпространен кактус в Мексико и Аризона, който съдържа психоактивни вещества, Кастанеда се запознава с възрастния дон Хуан. Опитът му да впечатли възрастния индианец с натрупаните си до момента познания за мескалито – духа, който местните вярват, че обитава кактусите – завършва с провал. Младият учен подхожда с интерес към обичаите, но няма особено доверие в ученията на дон Хуан. Но колкото повече време прекарва с индианеца, толкова повече допуска вярата в сърцето си.

Дон Хуан, който е професионален шаман, прави тънка разлика между действията на различните психоактивни вещества, които се съдържат в растенията. Според него растенията могат да бъдат съюзници по пътя към познанието и чрез магически ритуали той се допитва до тях за отговор на своите въпроси. Други растения и животни – като пейота – не са съюзници, а по-скоро са могъщи приятели, от чиято мъдрост можем да черпим знание, ако съзнанието ни е достатъчно отворено, за да ги чуем. Защото живият свят е едно цяло и всяка частица от него може да се свърже с всяка друга.

Има ли светове отвъд този? Има ли същества, които не се нуждаят от материална обвивка, за да ни влияят, променят, да ни дават сили и да ни разкриват ново познание, недостъпно по пътищата си и по законите на нашия разум? Съвременният човек отдалечил ли се е толкова много от природата, за да стане глух за нейните учения?

„Учението на дон Хуан“ е книга, променила живота и начина на мислене на поколения и повлияла на развитието на ню ейдж философията. Кастанеда разкрива хоризонти и пътища, до които иначе не бихме достигнали, и ни насърчава да се опитаме да разберем истинската същност на самите себе си и света, който ни заобикаля.

Учението на дон Хуан

Карлос Кастанеда

Дон Хуан вярваше, че състоянията на необикновена реалност са единствената форма на прагматично познание и единственият начин за придобиване на сила. Тази гледна точка проникваше в отношението на дон Хуан към всичко, което не е пряко свързано със състоянията на необикновена реалност. Из моите записки има бележки за това, което мислеше дон Хуан. В един разговор например той намекна, че някои предмети притежават известна сила. Макар самият той да не се отнасяше с уважение към предметите на силата, каза, че те често се използват като помощници от по-нисшите брухо. Често го разпитвах за такива предмети, но той показваше пълна незаинтересованост и не желаеше да ги коментира. При друг случай обаче, когато този въпрос отново изникна, дон Хуан неохотно се съгласи да говори за тях.

– Има известни предмети, които са проникнати от сила – каза той. – Има множество такива предмети, които се владеят от силни хора с помощта на приятелски духове. Тези предмети са инструменти – но не обикновени, а инструменти на смъртта.

Все пак те са само инструменти и нямат силата да обучават.

По-точно казано, те са в сферата на оръжията, предназначени са за борба; създадени са, за да убиват, да бъдат запращани по някого.

– Що за предмети са това, дон Хуан?

– Те не са точно предмети, по-скоро са различни сили.

– Как човек може да се сдобие с тях, дон Хуан?

– Зависи точно какво ти трябва.

– Колко вида съществуват?

– Както вече казах, те са множество. Всяко нещо може да бъде предмет на силата.

– Добре, кои са най-мощните тогава?

– Силата на един предмет зависи от силата на неговия притежател, от това какъв човек е той. Предмет на силата, владян от нисш брухо, е просто смехотворен; от друга страна, един силен, могъщ брухо предава своята мощ на инструментите си.

– Тогава кои са най-разпространените предмети на силата?

Кои са най-предпочитани от повечето брухо?

– Няма предпочитания. Те всички са предмети на силата по един и същ начин.

– Ти самият имаш ли такива предмети, дон Хуан?

Той не отговори, само ме погледна и се засмя. Дълго остана безмълвен и аз помислих, че го отегчавам с моите въпроси.

– При тези предмети на силата има граници – продължи той. – Но съм сигурен, че това сега е неразбираемо за тебе. На мен ми беше необходим почти цял един живот, за да разбера, че един съюзник сам може да разкрие всички тайни на по-нисшите сили, правейки ги да изглеждат твърде детински. Едно време, когато бях много млад, имах такива инструменти.

– Какви предмети на силата имаше ти?

– Maiz-pinto, кристали и пера.

– Какво е maiz-pinto, дон Хуан?

– Това е малка ядка от царевично зърно, която има в средата си червена жилка.

– Една-единствена ли?

– Не. Един брухо притежава 48 ядки.

– Какво правят те, дон Хуан?

– Всяка една от тях може да убие човек, като проникне в тялото му.

– Как влиза тя в човешкото тяло?

– Това е предмет на силата и неговата сила, освен всичко друго, се състои в това да влезе в човешкото тяло.

– Какво прави тя, след като влезе в тялото?

– Тя влиза дълбоко в него и спира в гърдите или червата.

Човекът се разболява и ако брухото, който се грижи за него, не е по-силен от магьосника, той ще умре до три месеца след влизането на ядката в неговото тяло.

– Има ли някакъв начин той да бъде излекуван?

– Единственият начин е да се изсмуче ядката, но много малко брухо биха посмели да направят това. Някой брухо може да съумее да изсмуче ядката, но ако не е достатъчно силен, за да я изхвърли, тя се загнездва в него и той самият става жертвата, тя него ще убие.

– Но как ядката успява да влезе в нечие тяло?

– За да ти обясня това, трябва да ти разкажа за магията със зърно, която е една от най-могъщите, които зная. Прави се с две зърна. Едното се слага в прясна пъпка на жълто цвете.

След това цветето се поставя на такова място, че да влезе в контакт с жертвата – например пътя, по който минава всеки ден, или друго място, където тя обикновено ходи. Веднага щом като жертвата стъпи върху ядката или я докосне по друг начин, магията става. Ядката прониква в тялото.

– Какво става с нея, след като човекът я докосне?

– Цялата ѝ сила влиза в него и ядката става излишна. Тя просто става друга ядка. Може да остане на мястото на магията, може и да бъде захвърлена – това няма значение. По-добре е да бъде подритната към храсталака, където някоя птица би могла да я изяде.

– Може ли птица да я изкълве, преди човекът да я докосне?

– Не. Никоя птица не е толкова глупава, уверявам те. Птиците се пазят от нея.

След това дон Хуан описа една много сложна процедура, чрез която могат да се добиват такива ядки на силата.

– Трябва да имаш предвид, че maiz-pinto е само инструмент, а не съюзник – каза той. – След като веднъж направиш тази разлика, няма да имаш проблем. Ако сметнеш обаче, че такива инструменти са най-висши, ще бъдеш глупак.

– Толкова силни ли са предметите на силата, колкото един съюзник?

Дон Хуан се засмя презрително, преди да ми отговори. Изглежда, упорито се опитваше да бъде любезен с мен.

– Maiz-pinto, кристалите и перата са просто играчки в сравнение със съюзника – каза той. – Тези предмети на силата се употребяват само когато човек няма съюзник. Загуба на време е да се търсят, особено за тебе. Трябва да опиташ да се сдобиеш със съюзник; когато успееш, ще разбереш какво ти казвам сега. Предметите на силата са като детска играчка.

– Не ме разбирай погрешно, дон Хуан – възразих аз. – Искам да имам съюзник, но също така искам да знам всичко, което е възможно. Ти самият казваш, че знанието е сила.

– Не! – каза той категорично. – Силата зависи от вида знание, което човек притежава. Какъв е смисълът да знаеш безполезни неща?