С 30 черно-бели илюстрации това е сърцата история за душата на играчките

След хорър комикса „Седем градски гряха“, създаден в съавторство с легендарния художник Петър Станимиров, както и трилъра „Мазето“, популярният писател и кинокритик Благой Д. Иванов прави неочакван завой и този път ще изненада своите почитатели с приключенска история, подходяща за възрастни и деца.

„Плюшеното приключение“ (ИК „Сиела“) е вдъхновяваща приказка за вярата в доброто и силата на приятелството, а прекрасното ѝ художествено оформление и 30 илюстрации в нея са дело на талантливия аниматор Свилен Димитров, станал популярен у нас с работата си по анимираната част на номинирания за „Оскар“ документален филм „Super Size Me“.

---

Чудното издание може да поръчате с 25% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

Hякъде там, сред купчина от разноцветни, но почти еднакво мръсни и непотребни боклуци, някой беше изхвърлил една плюшена белуга на бунището. Но Хейли не е обикновена играчка, а има сърце, душа и мечти. И е готов на всичко, за да се върне у дома. Където и да е това.

А в неговото пътешествие ще го последва малкият Тутето – плашлив, но добродушен немски шпиц, който решава да му помогне въпреки че светът отвъд бунището му се струва едно много трашно място. Защото така правят приятелите – вървят редом с нас, дори когато ужасно много ги е страх.

Двете плюшени играчки дори не подозират какво ги очаква по пътя им към морето – там, където живеят истинските белуги. Те ще трябва да се изправят срещу множество препятствия и опасности: братя плъхове, които съвсем не си поплюват, гигантския Железен дракон, ужасяваща буря и глутница кучета – владетели на Страшната долина. Но и ще открият нови приятели, кураж да продължат напред и най-вече – самите себе си.

Благой Д. Иванов успява с лекота да преведе на езика на децата някои от най-сложните теми от света на възрастните – за приятелството, за търсенето на собственото си аз, „истинското семейство“, както и за  свободата, копнежите и прозренията, които носи порастването. А междувременно да обясни по достъпен начин тъгата, самотата и страха и да вдъхне увереност, че доброто съществува. Трябва само мъничко да повярваме в него.

Вдъхновено от японския автор Хидеши Хино, от филма „Момчето, което гони призраци“ и от анимацията „Търсенето на Дори“, „Плюшеното приключение“ е дръзко, забавно и вдъхновяващо пътуване, което намира своя щастлив край в сърцето на читателя.

Плюшеното приключение

ПЪРВА ГЛАВА,
в която се запознаваме
с канарчетата на океана

Някой беше изхвърлил една белуга на бунището.

Hякъде там, сред купчина от разноцветни, но почти еднакво мръсни и непотребни боклуци, пропити от всякакви миризми, повечето – остри и неприятни, белугата лежеше отпусната и неподвижна. Очите ѝ гледаха към безкрайната мърлява шир. Вие навярно сте умни и любознателни читатели и сте наясно с всички важни подробности за белугите, но нека все пак се запознаем по-добре с тези странни, красиви и добродушни

създания.

Знаете ли например, че белугите могат да плуват назад, за разлика от повечето морски

обитатели?

Чакайте, да не избързваме – първо да уточним, че макар да приличат на риби със своите перки и опашки, те всъщност са бозайници и са част от семейството на китовете, което ги прави близки роднини с косатките, делфините и кашалотите. Обикновено населяват арктическите крайбрежия на океана, но благодарение на дебелата си кожа студът не им пречи особено. Разнообразната им диета включва сьомга, скариди, раци и октоподи, които толкова се услаждат на белугите, че те лакомо ги излапват, без дори да ги сдъвчат. Освен това могат

да издържат под вода почти половин час, което вече си е за завиждане! Кой не би искал да може да се гмурка толкова дълго и да разглежда морското дъно на спокойствие, без да му се налага постоянно да изплува на повърхността,

за да си поеме въздух?

Това обаче съвсем не е най-удивителното нещо у белугите.

Сигурно сте забелязали странната издутина на главата им и се чудите за какво служи тя – въпрос, който навремето са си задавали редица учени, преди да разберат, че под нея е скрит изключително важен орган. Белугите го използват, за да общуват помежду си, но също и за ориентация във водата, и дори за ловуване. Представете си, че сте се родили с вграден биологичен сонар, който ви помага да не се за-

губите в този забързан и шумен свят.

Не е ли това още една добра причина да искате поне малко да приличате на белугите?

Това обаче не е всичко.

Белугите са сред малкото животни на нашата планета, които могат да се усмихват. Могат и да пеят! Хората често наричат белугите канарчетата на океана, защото издават мелодични звуци и свирукания, подобно на екзотични

птици от някоя тропическа джунгла. Може би заради това те са изключително общителни и социални животни. Придвижват се на групи от големи и весели компании, а понякога изминават огромни разстояния по време на своята миграция, когато времето застудее. Никога обаче няма да срещнете някоя белуга да си плува самичка, освен ако нещо не се е разсеяла или пък е

закъсняла за някаква подводна уговорка.

Ако видят човек, белугите обикновено са кротки и доверчиви, могат даже да се привържат към нас, а е имало немалко случаи, в които са се притичвали, за да спасят хора в опасност.

Добре де, не са се притичвали, а са доплували, но важното е, че са добронамерени, умни и готови да помогнат, ако се наложи.

За съжаление обаче, белугите са застрашени от изчезване – заради замърсяването на природата и заради намесата на алчни рибари, които

ги хващат, за да ги продадат в някой увеселителен парк. В дивото те живеят дълго, понякога до осемдесет години, но ако са затворени в тесен и шумен аквариум за туристи, рядко доживяват трийсет – четиресет години. Затова най-

добре е да наблюдавате белугите в естествената им среда, а ако нямате тази възможност, винаги можете да си пуснете някой научнопопулярен филм и да научите повече за тях.

Или пък да прочетете някоя книга – например тази!

Защото в тази книга главният герой е белуга, която бързо ще спечели вашите симпатии и ще бъде ваш верен другар през оставащите страници.

Само че нашата белуга е малко по-различна от тези, за които си говорехме досега. Защото е плюшена. Защото е играчка. Тя, подобно на своите събратя, също е мила и дори леко наивна, но никога досега не е плувала в ледените

води на северните океани. Доскоро всъщност си е кротувала спокойно в уютния дом на едно момиче и се е чувствала не само в безопасност, но и толкова, толкова щастлива.

Ала днес тя беше уплашена.

И тъжна.

Защото я бяха изоставили.

При това я бяха изоставили на неприветливо и грозно място.

На това бунище!

Белугата се огледа и осъзна, че наоколо вижда само боклуци.

Правилно прочетохте – огледа се!

Подобно на всяка внимателна и предпазливаиграчка, тя не шаваше, когато около нея щъкаха хора, защото имаше опасност да издаде най-голямата тайна на играчките.

А тайната на играчките беше, че те не са бездушни предмети. Те имат разум, сърце и душа.

Играчките са живи.

Ето, вече и вие знаете тайната!