На 18 октомври от 19.00 ч в атинската галерия Zivasart в северното предградие Маруси се открива изложба на Димитрис Калокирис онасловена „Пейзажите на мита, 3“, която ще продължи до 16 януари 2022 г.

Писателят и композитор на образи Димитрис Калокирис представя в галерия Zivasart подбор от свои наративни творби с разнообразни размери, придавайки им завършен вид, като един вид ретроспектива на започнатия от него преди 40 години цикъл. Става дума за „Пейзажите на мита“ 1 в Солун и „Пейзажите на мита“ 2, показана по-късно в Атина.

Поет, прозаик, преводач, майстор на графичния дизайн, оформител на издания, изложби и др., този път Калокирис ще ни поведе на пътешествие с причудливи изобразителни романи, въображаеми уреди, които регистрират необичайни разкази от страниците на стари печатни издания. С композиции от разнородни, сякаш не от този свят материали, той изгражда фантасмагорична вселена, която се отлива в геометрията на пречупена перспектива от празни пространства и мастило.

Моментални снимки от отминали мигове на исторически и често пъти хумористично лудешки, анедоктични случки в едно монументално бъдещо отминало, образи преплетени с тяхната невидима среда, стълбици на интертекстуална асоциативност, хора с криле и архангели с рибешки опашки, атлас с разбунени мислени и образни територии, безпристрастни лица, които се предават в екстаз на погледа на зрителя.

Роден през 1948 в Ретимно, на остров Крит, Димитрис Калокирис е следвал новогръцка филология в Аристотелевия университет в родния си град. От 1978 г. живее в Атина. Автор е на над 50 книги с поезия и проза, на фотоалбуми, подписът му носят преводни издания. Илюстрирал е над 4000 издания (календари, художествени албуми, издания за деца и др.). Под негово визуално кураторство и естетически надзор в различни музеи са показвани експозиции – постоянни, временни и преносими изложби, посветени на известни гръцки писатели и поети (на неговия земляк Никос Казандзакис, на първия гръцки поет-сюрреалист Андреас Ембирикос, на втория гръцки нобелов лауреат Одисеас Елитис, на Александриеца Константинос Кавафис). Неговия изобразителен „щемпел“ носят различни прояви на културна тематика. Превеждал е Лукиан и Софокъл от старогръцки, Гарсия Лорка (за Националния театър) и др. Особено задълбочено се занимава с творчеството на Хорхе Луис Борхес, превеждал е негови стихове и произведения в проза.

Калокирис е основател и директор на литературното списание и издателство „Трам“ (тр.: „Трамвай“), издавано в Солун, и на сп. „Хартис“, също за литература, което от 2019 г. излиза ежемесечно в Атина в електронен формат (www.hartismag.gr).

Бил е редакционен директор и арт-графичен оформител на списание „То Тетарто (1985-1987), издавано от композитора Манос Хадзидакис.

Дим. Калокирис е член-съосновател на Съюза на писателите –Атина (Eταιρεία Συγγραφέων), професионално сдружение на което е бил и председател. Отличаван е на два пъти с Държавната награда за разказ (за сборниците „Откриването на Хомерика“- 1996 и „Музеят на числата“ – 2001), както и с наградата на фондация „Уранис“ на Атинската академия – за цялостното му творчество.

Повече информация може да бъде намерена на поддържания от твореца сайт: www.dimitriskalokyris.com

През 2014 г., по времето когато Димитрис Калокирис беше председател на Съюза на писателите, се проведе един от трите Балкански поетични фестивали в рамките на Международното изложение на книгата в Солун. По този повод Калокирис бе казал думите: „Следата на поезията образува апокрифната си география върху картата на сетивата. Именно тези неща празнуваме днес с Третия Фестивал на многоезичното поетично слово. Картата съдържа безброй истини, също така съдържа безброй лъжи, своеволия, екзалтации… Знаци и поличби… или чудовища под формата на знаци и поличби. Цивилизации и крушения, амбиции и страхове. Драсване с молив, изметнало се в единия край, образува асоциации за тайни полуострови, провлаци и други „коридори” … Също така известни са невидимите езера или недостъпните местни островчета, предизвикали случайно няколко ивици от кафе или следата от някоя муха върху хартията“.

Тук предлагаме на читателите на списание „Жасмин“ едно негово стихотворение в превод на български и английски, и в оригинал на гръцки.

СВЕТОВНО

Вярно е, притискаше ни още от първото полувреме,

едва успяхме да откраднем два-три корнера

и да спечелим няколко фаула от време на време.

На 43 избегнахме инфаркта от офсайд.

След това, при повторението, стана ясно,

че небесният рефер е бил подкупен,

от (неизвестни) фактори

— дори слънчевият хронометър работеше само в неговата ръка —

и тъй, по-късно на наш терен,

ни подкара почти еднопосочно:

ние да тичаме като луди

приклещени в тясното пространство

а той да ни влачи като риби

методично пристягайки и отпускайки мрежите.

Докато полека-лека изчерпа времето.

И в предпоследната минута

с фатална „ножица”, дошла изневиделица

закова финала.

Внезапно заваля.

Предградието се изпълни със чадъри.

В небето се прозя пастта на Лъва

В съблекалните си разменихме набързо фанелките

с невидимите играчи на „Ахерон”.

Превод от гръцки: Здравка Михайлова

ΠΑΓΚΟΣΜΙΟ

Μας πίεζε, είναι αλήθεια, από το πρώτο ημίχρονο

και μόλις που μπορέσαμε να κλέψουμε

                  δυο-τρία κόρνερ

και να κερδίσουμε μερικά φάουλ πού και πού.

Στα 43 γλιτώσαμε το έμφραγμα από οφ-σάιντ.

Μετά, στην επανάληψη, φάνηκε καθαρά

πως είχε εξαγοράσει τον επουράνιο διαιτητή,

κάποιους (αστάθμητους) παράγοντες

— ακόμα και το ηλιακό χρονόμετρο

δούλευε μόνο στο δικό του χέρι —

κι έτσι, μέσα στην έδρα μας,

μας έπαιζε μονότερμα σχεδόν :

εμείς να τρέχουμε σαν τους τρελούς

εγκλωβισμένοι στη μικρή περιοχή

κι εκείνος να μας σέρνει όπως τα ψάρια

μεθοδικά τυλίγοντας και ξετυλίγοντας τα δίχτυα.

Ώσπου ροκάνισε σιγά-σιγά το χρόνο.

Και στο προτελευταίο λεπτό

μ’ ένα μοιραίο ψαλίδι που ήρθε από το πουθενά

μας κάρφωσε το τέρμα.

Aπότομα έπιασε βροχή.

Γέμισε το προάστιο με ομπρέλες.

Στον ουρανό χασμουρήθηκε το στόμα του Λέοντα

Στα αποδυτήρια ανταλλάξαμε βιαστικά φανέλες

με τους αόρατους παίχτες του «Αχέροντα»

WORLD

He had us under pressure, it’s true, from the first half

and we only just managed to grab two or three corners

and to win a few fouls now and then.

At 43 we escaped the heart-attack through offside.

Then, when play resumed, it became clear

he’d bought the celestial ref,

some (imponderable) factors

– even the solar chronometer worked on his hand only –

And so, on our home ground,

it was almost all one-way traffic:

with us running around like mad

enclosed in our penalty box

and with him hauling us like fish

methodically winding and unwinding the nets.

                  Till he gradually ran down the time.

And two minutes before the end

with a deadly scissors kick out of nowhere

he made sure it was all over.

Suddenly the rain came.

                  The suburb filled with umbrellas.

The Lion opened its mouth and yawned in the heavens

In the changing-rooms we hurriedly exchanged shirts

with the invisible players of “Acheron”.

Translated by David Connolly

Δημήτρης Καλοκύρης: TA TOΠΙΑ ΤΟΥ ΜΥΘΟΥ, 3

Zivasart Gallery
Εγκαίνια Δευτέρα 18 Οκτωβρίου 2021 ώρα 19.00

Αλλόκοτα εικονοποιητικά μυθιστορήματα, φαντασιακές συσκευές που καταγράφουν ασυνήθιστες διηγήσεις από σελίδες παλαιών εντύπων, συνθέτοντας με ετεροθαλή υλικά ένα απόκοσμο, φαντασμαγορικό σύμπαν, που ρέει στη γεωμετρία μιας τεθλασμένης προοπτικής από κενό και μελάνι.

Παρωχημένα στιγμιότυπα ιστορικών και συχνά χιουμοριστικών εξωφρενικών συμβάντων σ᾽ ένα μημειώδες μελλοντικό παρελθόν, μορφές συνυφασμένες με το αόρατο περιβάλλον τους, κλίμακες διακειμενικών εξελίξεων, άνθρωποι με φτερά και αρχάγγελοι με ουρές ψαρίσιες, εδάφη ταραγμένα, πρόσωπα αμέτοχα που παραδίδονται εκστασιασμένα στο βλέμμα του θεατή.

Ο συγγραφέας και συνθέτης εικόνων Δημήτρης Καλοκύρης παρουσιάζει στη  Zivasart  gallery ένα σύνολο αφηγηματικών έργων ποικίλων διαστάσεων, ολοκληρώνοντας αναδρομικά τον κύκλο που ξεκίνησε πριν 40 χρόνια με «Τα τοπία του μύθου» 1 στη Θεσσαλονίκη και «Τα τοπία του μύθου» 2, αργότερα, στην Αθήνα.

Γεννημένος το 1948 στο Ρέθυμνο, ο Δημήτρης Καλοκύρης σπούδασε Nεοελληνική Φιλολογία στη Θεσσαλονίκη. Aπό το 1978 ζει στην Aθήνα. Έχει γράψει πάνω από 50 βιβλία (ποίηση, πεζογραφία, μεταφράσεις, φωτογραφία) κι έχει σχεδιάσει πάνω από 4.000 βιβλία  (ημερολόγια, καλλιτεχνικά λευκώματα, εκδόσεις για παιδιά). Επιμελήθηκε μουσειολογικά και αισθητικά τις επανεκθέσεις μουσείων και πλήθος κινητών εκθέσεων για συγγραφείς (Εμπειρίκο, Ελύτη, Καβάφη, Καζαντζάκη) και θέματα πολιτισμού. Μετέφρασε Λουκιανό, Σοφοκλή, Γκαρθία Λόρκα (για το Εθνικό Θέατρο) κ.ά. Iδιαίτερα ασχολήθηκε με το έργο του Χόρχε Λουίς Mπόρχες, του οποίου μετέφρασε ποιήματα και πεζά. Ίδρυσε και διηύθυνε το περιοδικό και τις εκδόσεις Tρὰμ στη Θεσσαλονίκη και το περιοδικό Xάρτης στην Αθήνα (περιοδικό το οποίο από το 2019 κυκλοφορεί κάθε μήνα διαδικτυακά: www.hartismag.gr). Διατέλεσε δευθυντής σύνταξης και καλλιτεχνικός διευθυντής τού περιοδικού Tο Tέταρτο (1985-1987) που εξέδιδε ο Mάνος Xατζιδάκις.

Είναι ιδρυτικό μέλος της Eταιρείας Συγγραφέων της οποίας διατέλεσε Πρόεδρος. Τιμήθηκε δύο φορές με το Kρατικό Βραβείο Διηγήματος (για τα «Η ανακάλυψη της Ομηρικής»-  1996 και «Το Μουσείο των Αριθμών» – 2001), καθώς και με το Βραβείο του Ιδρύματος Ουράνη της Ακαδημίας Αθηνών για το σύνολο του έργου του (Παρασάγγες: Τόμος Α´, Ονομαστικόν, 2014 ).

Περισσότερα για το έργο του μπορεί να βρει κανείς στην ιστοσελίδα του www.dimitriskalokyris.com