„Невидимите градове“

по романа на Итало Калвино
в превод на Божан Христов

имърсив спектакъл на Сдружение „Конклав“ и Творчески колектив „Съпромат“

Режисьор и сценична версия: Боян Крачолов
Среда и костюми: Михаела Добрева и Борис Далчев
Хореография: Деян Георгиев
Композитор: Георги Атанасов
Асистент костюмограф: Пола Попова
Асистент сценографи: Дарена Донева и Ива Славкова
Плакат: Хасан Халилов
Фотограф: Мартин Атанасов
Видео: Венцислав Тодоров
Грим: Александра Йотковска
Мениджър-координатор: Симона Здравкова
Актьорски състав:
Васил Дуев -Тайг, Георги Сиркатов, Деница Даринова, Деян Георгиев, Димитър Крумов, Ели Колева, Елица Костова и Иван Николов

„Невидимите градове“ е спектакъл замислен като специално изживяване за публиката. За няколко вечери Университетската ботаническата градина в София ще се превърне в палата на Кублай хан. В нея зрителят има възможността да изследва и да попътува свободно в този магичен свят чрез множество срещи с нейните обитатели като се потопи във визуалната и звуковата среда на спектакъла.

„Нощта бавно се спуска над градината на Кублай хан. Скрит някъде дълбоко в нея, татарският предводител води поредния си разговор с един европеец, един пришълец – Марко Поло. А може би този разговор няма нито начало, нито край, може би той е една вечна среда, в която Марко Поло неспирно разказва на Кублай за пътешествията си из монголската империя и градовете, които е видял, а пък ханът слуша, или пък Марко Поло си мисли, че разказва, а ханът си мисли, че го слуша, докато двамата мълчат, заслушани в тишината…

През този техен спор, бил той истински или въображаем, както и през безбройните разкази на венецианския откривател, кристализира една невидима, „обратна“ страна на градовете. Защото градовете не могат да бъдат мислени единствено като безлични съвкупности от хора и сгради, от улици и коли, от забележителности и потайни кътчета – те представляват и територия, населена със сънищата, мислите и желанията на неговите обитатели. Всеки отделен жител изгражда своя собствена версия на „общия“ град. И така, неволно, всеки се оказва чужденец в града на другия, на близкия си, дори понякога и в собствения си град, който има чувството, че познава до болка.Точно темата за чужденеца е в основата на нашия спектакъл. Кога човекът се превръща в чужденец? Кога светът се проявява като тъкан, която изцяло отхвърля това, което се опитваме да положим в него? Кога – и защо – се появява това усещане у човека, че не съвпада с времето си, с общността си, с близките си? Обратимо ли е то – и как?

Нощта бавно се спуска над градината на Кублай хан. И докато зрителят се разхожда из нея, докато дочува спора на Кублай хан и Марко Поло, докато до него се материализират различни градове и всеки разказва историята си, го молим да не забравя, че и той самият е чужденец в тази градина. И като такъв нека пристъпва внимателно в нея… „

Боян Крачолов

Още за Невидимиет градове на Итало Калвино:

“Невидимите градове” – по-различен поглед към пътешествията на Марко Поло

Още за вълнуващата работа на Съпромат

Михаела Добрева и Борис Далчев от Съпромат: Имаме идеи за театър извън театъра