Запознанство със Спирос Папас  –литературен изследовател и преводач на български автори

Неотдавна гръцкият литературен сайт „Планодион“ помести пространна публикация в която литературният изследовател, автор и преводач Спирос Папас (Атина, 1975) представя българския писател Светослав Минков с превод на разказа му „Синята хризантема“ и биографична справка за неговото творчество. Спирос Папас поделя живота си между България и Гърция. Негови текстове и студии – с филологически, историческо, археологическо и етнографско съдържание са помествани в различни печатни издания. Разкази в негов превод са се появявали в списания и са включени в колективни издания и антологии. Автор е на две пространни посвещения за творчеството на писателя Георги Господинов, публикувани на литературния сайт „Планодион – истории бонзай“ («Πλανόδιον – Ιστορίες Μπονζάι») (април–май 2015, юли–септември 2020), участвал е с преводен разказ на Елин Пелин в специален брой на сп. „Оропедио“ посветен на балканска литература (брой 21, 2019). В профила на Папас в Academia, могат да бъдат видяни негови научни публикации.

Спирос Папас споделя, че Светослав Минков е един от любимите му писатели, заради космополитността, но и въобще заради антиконвенционалността от които е проникнато творчеството му. Сам по себе си той представлява категория (също както и Радичков), който обаче е много по-труден автор. Разказът „Синята хризантема“ излиза за пръв път на гръцки в превод на Сп. Папас, който е на мнение, че е жалко в Гърция досега да не е бил известен един толкова авангарден глас, който показва различно литературно лице на съседна България, извън „стереотипа“ на балкански фолклоризъм и на провинциалния нравоучителен роман. Минков „не се побира“ в литературния „канон“ и затова гръцкият литератор и преводач смята, че преди всичко в България той не е намерил мястото и третирането, които творчеството му заслужават. Неговото впечатление е, че по-скоро Минков е „неудобен“ за мнозина, може би и поради връзките му с германоезичната интелигенция, но и с механизмите на пропагандата на Гьобелс. При все това Папас смята, че художествената стойност на произведенията му е диахронична и, може би, по-актуална от всякога.

Самобитният писател Св. Минков, чието модернистично писане вече става познато и на гръцкия читател, е завършил „Финансово дело“. По време на следването си в Мюнхен, където учи в Търговско-стопанската академия (1922– 1923), се запознава с най-новото в немската и световната литература и живопис, изучава естетиката на модернистично диаболистично литературно направление. След завръщането си в България продължава образованието си в Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС), но не го завършва. Издава първите си книги, свързани с естетиката на диаболизма. Журналист с дългогодишна практика, работи и като коректор, редактор, главен редактор, библиотекар, книговодител, както и в българската легация в Токио. Плодовит писател в редица жанрове, автор на романи, пътеписи, очерци, фейлетони, разкази, приказки, стихове, статии, както и на литературни изследвания, сред първите значими представители на фантастичното в българската литература. Член на Съюза на българските писатели. Член на Българската комунистическа партия от 1944 г., наказан с „порицание“ при чистка през 1949 г. Носител е на международната награда за мир „Нексьо“. Удостоен е със званието Заслужил деятел на културата (1963).

Папас казва, че Минков не намира покой дори в деня на погребението си. Според сведения от семейството му, тайните служби влизат в дома му и конфискуват кореспонденцията която е водил със значими европейски писатели (Стефан Цвайг, Густав Майринк, Карел Чапек и др.), както и част от архива му. Затова не предизвиква учудване как е гледал на него политическият режим на управление в България през втората половина на 20-ти век, с всичко последващо от това.

„Казусът“ Св. Минков остава в маргиналията на официалния литературен канон, при все че – смята Папас- като автор той би трябвало да има своя собствена специална и отдадена читателска публика, която да го цени през годините и да му отдава заслужена почит (сред която Папас причислява и себе си).

Радва го фактът, че гръцката литература е толкова позната в България, но същевременно изразява съжаление, че не съществува обратнопосочната съответна тенденция за представяне на български автори в Гърция. Въпреки че ни свързват толкова неща (а и географската близост), той не смята, че българската литература е достатъчно позната в Гърция. Разбира се, това не се отнася за класици като Елин Пелин, Алеко Константинов, Иван Вазов, Йордан Йовков, но трябва да се направи нещо и за съвременните автори. При всички случаи самият той има немалък принос за популяризиране на българското литературно слово в Гърция, така че множество заглавия от това литературно богатство (особено на произведения в проза) на българската литература вече са достъпни и за гръцкия читател.

Плановете му включват да подготви литературно посвещение за писателката Здравка Ефтимова, която според него напълно заслужава международното признание, каквото тя и има, особено в англоезичния свят. Творческите проекти на Папас предвиждат и по-разширено представяне на разказите на Светослав Минков.

* * *

Колонката на Здравка Михайлова е поредица от текстове и преводи на новия ни гост-автор, на най-разнообразна тематика.

Здравка Михайлова е завършила „Журналистика и масови комуникации” в СУ „Кл. Охридски” и „Международна организация и дипломация” в Атинския университет, където е специализирала и съвременна гръцка литература. Със стипендия на фондация „Andrew Mellon“ e изследвала архива на Костас Варналис в Генадиевата билблиотека в Атина.

Работила е като репортер и редактор в Радио София. От 1994 г. работи в Министерство на външните работи, секция „Гърция и Кипър”. Има четири мандата в българското посолство в Атина, където работи и сега. Превела е на български 50 книги от гръцки и кипърски автори, автор е на публикации предимно на културна и литературна тематика, пътеписи, есета, студии и др. Водила е рубрика „Из библиотеката на съседа” (2012-2016) за съвременна гръцка литература, представяща и автори от други националности, които тематизират Гърция. Участвала е в международни конференции на тема литература, език и култура.

Отличена с Държавна награда на Гърция (2010) за най-добър превод за поетична антология със стихове на Янис Рицос със заглавие „Писмената на зрящия” (изд. „Стигмати”, 2009), награда „Ригас Велестилис“ (2005) за най-добър превод на произведение на балканската литература за изданието „Андреас  Ембирикос: поет, сюрреалист, психоаналитик и фотограф (изд. „Фондация за българска литература“, 2002) и наградата „Дедалос“ на Съюза на гръцките писателите (2019) за приноса й в литературното и междукултурното общуване.

Член е на Европейската асоциация по неоелинистика, ПЕН Клуб (България), Съюз на писателите (Атина), Сдружение на българските писатели, Съюз на българските журналисти, Дружество на българските неолинисти „К. Паламас“. От основаването му през 2017 г. е зам-председател на Гръцко-българско сдружение „Аристотел – Мост за култура“.