Песах: „Догодина в Йерушалайм или свободни да пътуваме“!

Италианската художничка Джудит Ланж (Judith Lange) ни въвежда в дома си, където миналия петък по залез слънце е подредила трапеза, за да отпразнува началото на еврейския празник Песах. Най-отпред на снимката се вижда пълната чаша отредена за Елияу (пророк Илия)[1] и традиционната подредба на чинията с храна за Песах. В юдаизма чашата на Елияу представлява ритуална купа за вино разливано по време на семейната вечеря Седер за Песах. Тя се оставя недокосната в чест на пророка, който съгласно преданието, един ден ще се яви като непознат гост, за да възвести пришествието на Месията. По време на Седерната вечеря, се четат откъси по мотиви от Петокнижието, а вратата се отваря за кратко, за да бъде посрещнат Елияу, който ще разреши всички спорове свързани с религиозния закон. По такъв начин Седерната вечеря е не само възпоминание за историческото избавление след робството на еврейския народ в Египет, а извиква в паметта и неговото бъдещо изкупление, когато ще се явят Елияу и Месията.

Социалният антрополог Таня Рейтан-Маринчешка, също поздравена за празника от Джудит, допълва, че чашата на Елияу обикновено се слага и остава в средата на масата, но масичката на Джудит е малка и за да покаже традиционната подредба на чинията със символична храна за Песах, тя е поставила чашата по средата на чинията. Традиционно, големите чинии с раздели за всеки вид символична храна, може да са повече от една и от тях храната се подбира и прехвърля в индивидуални чинии. Всички сътрапезници се гощават и отпиват от индивидуалните си чаши, но не докосват чашата на Елияу. В различните течения на юдаизма на празника се четат или традиционни откъси от Агадата, преразказващи историята за Изхода на евреите от Египет по Петокнижието, или текстове, които са по мотиви на Петокнижието, но са с по-съвременно звучене.

Джудит Ланж, която много обича Гърция, пътувала е много из страната, автор е на фотоалбуми, туристически афиши и др., показващи почти всички краища на страната, отправя традиционното за празника Песах пожелание „Следващата година в Йерушалайм!“ и допълва: „Или където и да било в Гърция“, като знак на надежда, че това лято ще бъде възможно отново да пътува в Гърция и да се срещне с приятелите си там.

След Песах започва седмицата на католическия Великден, Арменската Апостолическа църква отбелязва Възкресение на 5 април, а на 2 май е православният Великден. Хората от различни деноминации на християнството, изповядващите юдейската религия приготвят храна за празника, според собствените си ритуали и диетични предписания. Яйцата за еврейския празник не се боядисват както в Православието, а са варени в оцет и билки, понякога и с кафе, за да станат черни на цвят. Но Джудит казва, че предпочита нейните варени яйца да се в по-светъл оттенък, подобно на боядисаните в червено гръцки. Самата тя не е вярваща, но традиционно отбелязва празниците заради културната памет, която те носят, така че нейните ритуали с в „по-лайт“ вариант, казва тя шегувайки се.

Агада (Haggadah), пояснява Джудит за незапознатите с еврейската традиция, е „пътеводна“ книга специално за празника Песах, с поредността на ритуалите, четените откъси, благословението при отпиване от четирите чаши с вино, историята на Изхода на евреите от робството в Египет към Ханаанската земя (Израел), въпросите задавани на празничната трапеза от децата, ( обикновено първородните), относно тази история, и отговорите давани от бащата. Агада също така съдържа някои песни, съчетаване на ашкеназката и сефарадска традиции.
В моето семейство и за близките ми приятели, – казва художничката – както евреи, така и неевреи, винаги приготвям „олекотен“ вариант за празнуване на Песах, като четем текстове и стихове от различни автори. В нашия вариант ритуалът не е толкова религиозен, колкото има красиво звучене по време на празничната Седерна вечеря. И така продължаваме, като спазваме древната традиция да бъде поканен на седерната трапеза всеки един „прекрачил прага на дома ти“! Нерелигиозните евреи в наши дни отбелязват Песах както желаят, спомняйки си, като един хубав ден с приготвена с настроение и уважение към традицията вкусна храна. В младите ми години съм приготвяла „истински“ Седер, заедно с моите родители и близки приятели, но сега празнувам един по-личен Песах…

По повод стихотворението „Ортамезар“ от родения в Пловдив поет Иван Теофилов (род. 1931), с което поздравихме Джудит, тя си спомня стария Филипопол/Филибе и модерния му облик като място особено харесало й, посещавала е България преди 40 години. Тогава не е знаела нищо за турския или еврейски живот в града под тепетата, но си спомня къщи с красиви дървени балкони и тавани, с извити стрехи и други дърворезбовани орнаменти по подобните на т.нар. на турски „сахниси“ (şahnişin – затворен издаден над улицата прозорец, старовремски балкон с остъкление). Стихотворението дълбоко я е развълнувало и е извикало в съзнанието й асоциативни образи с тези от еврейския „штетл“ (stettl) видяни в картините на Марк Шагал, описани от автори с ашкеназки произход, но и прочетени в спомените на единствения нобелов лауреат с български корени – Елиас Канети за детството му в Русе в книгата му „Спасеният език“, в която писателят разказва за „превеждането„ от езика на детството на езика на настоящето, от езика на преживяванията и вълненията на езика на логоса и рационалното осмисляне”. В нея Канети потвърждава тезата, че когато човек напусне твърде рано родното си място, в съзнанието му остават запечатани повече елементи и събития, отколкото ако е бил останал там още дълго време. Роден и израснал в Русе, космополитно място в следосвобожденска България – кръстопътно средище на различни народности, култури и съдби – в дома от детството на писателя звучат български, турски, гръцки, румънски, руски, албански, арменски, немски, английски, но най-вече бащиния му език ладино (шпаньолски) говорен от заселилите се на Балканите евреи следи изгонването им Иберийския полуостров през петнайсети век. „Седем или осем езика се говореха само в нашия град, всеки разбираше по малко от тях, всеки изброяваше езиците които знаеше. Беше особено важно да се владеят много езици. С познаването им можеше да спасиш живота си или живота на другите“, описва езиковия Вавилон на родния си град писателят.

Споделяйки с Джудит отдавнашна идея колко интересно би било хора от различни религии и от деноминациите на християнството да обменят мисли на тема „Feasting and Fasting” („Празнувайки и постейки“), тя казва, че при многобройните й пътувания по света винаги е имала огромно любопитство към употребата на традиционната и ритуална кухня, да опознае хуманния облик на различните култури, не само „камъните“ „останали в археологическо наследство от тях, и винаги е изучавала внимателно тези детайли в професионалната си работа като фотограф и художник. Храна, ритуали, стихове, музика, популярни образи, различни езици правят от пътуването такъв богат житейски опит!

Здравка Михайлова, Атина

ИВАН ТЕОФИЛОВ

ОРТАМЕЗАР

На Васил Урумов

Кварталът
със заселени провинциални дворчета,
в съседство със горещите бостани,
долапите, въртящите се кончета;
с унесените боклукчиви улици – и
омагьосаната
самовластна
църква.
Кварталът с турски бит и
синагога –
Палестината чудесна на евреите
с дюкяни,
в които има:
дъвка,
      леблебии,
небет-шекер,
хрущящи карамели.
Кварталът със страха и със страданието,
където денем светеха звезди
(тъй както в житията на светците)
по пардесютата на бедните евреи;
с акцията за избиване на гаргите,
с въздушните тревоги и тунелите,
с огромните очи на мойто детство…
Застреляха на керемидите ни Сами
на чичо Яко, брат на Бека и Естер,
червенокосите близначки. След това
узнахме, че е нарекъл Ангел…
И този кървав и притихнал ангел
бе кацнал върху покрива на къщата ни.
Баба ми се кръстеше.
И аз видях да преминават
спасените от акцията гарги.
Сияеше великолепен залез! Баща ми промълви:
– Язък! – В прозореца
на Якови гореше свещник
със седем пъстри свещи.
Беше Пасха.

От стихосбирката „Геометрия на духа“, изд. „Свободно поетическо общество“, София, 1996.

* * *

Ο Ιβάν Θεόφιλοφ γεννήθηκε το 1931 στο Πλόβντιβ (Φιλιππούπολη), Βουλγαρίας. Σπούδασε στην Ανώτατη Ακαδημία Θεατρικής Τέχνης στη Σόφια και εργάστηκε ως δραματουργός και σκηνοθέτης. Συντάκτης της δημοφιλούς σειράς σύγχρονής ποίησης απ’ όλον τον κόσμο «Globus» των εκδόσεων Narodna kultura. Ιδρυτής και αρχισυντάκτης του έγκριτουλογοτεχνικού περιοδικού ‘Sezon’. Έχει διατελέσει δύο φορές πρόεδρος της Εταιρείας Βουλγάρων συγγραφέων. Ορισμένες από τις ποιητικές συλλογές που έχει εκδόσει είναι οι ακόλουθες: «Ο ουρανός και όλα τ’ άστρα» (1963), «Αμφιθέατρο» (1968, 2001), «Πόλη παλίμψηστος» (1976, 2001), «Βίος που μοιράζεται» (1984), “Ο πλούτος του χρόνου” (1981), “Ναι” (1994), “Γεωμετρία του πνεύματος” (1996), «Απαρέμφατο» (2005), «Αφοσίωση στο πνεύμα ή η σημασία των πραγμάτων» (2008), καθώς επίσης και μία Ανθολογία του βουλγαρικού συμβολισμού (1995) κ.α. Για την 80^η επέτειό του εκδόθηκε το βιβλίο δοκιμιογραφίας του Θεόφιλοβ «Η οικουμένη του αυγού» (2011).

Ποιήματα και θεατρικά του έργα έχουν μεταφραστεί σε περισσότερες από είκοσι γλώσσες. Έχει τιμηθεί με το Εθνικό βραβείου «Π. Κ Γιάβοροβ» και το Εθνικό βραβείου βουλγαρικής λογοτεχνίας «Χρ.Γκ. Ντάνοβ».

Το 1997 του απονεμήθηκε το βραβείο του υπουργείου Πολιτισμού για τη συνολική συνεισφορά του στον βουλγαρικό πολιτισμό. Είναι επίτιμος πολίτης της πόλης Πλόβντιβ. Το ποίημα «Ορταμεζάρ» είναι από τη συλλογή ποιημάτων „Γεωμετρία του πνεύματος“, εκδ. „Free Poetic Society“, Σόφια, 1996.

ΟΡΤΑΜΕΖΑΡ1

Η γειτονιά
με επαρχιώτικες αυλίτσες βυθισμένες στο πράσινο,
δίπλα στα ζεστά μποστάνια,
τα μαγγανοπήγαδα, τ’ αλογάκια τα περιστρεφόμενα,
με τα νυσταλέα βρώμικα δρομάκια – και
τη μαγεμένη
                     αυταρχική 
                                      εκκλησία.
Η γειτονιά με την τούρκικη καθημερινότητα και τη συναγωγή –
Η Παλαιστίνη θαυμαστή των Εβραίων
με μαγαζάκια,
που πωλούν:
                     τσίχλα,
                            ξηρούς καρπούς, ρεβίθια,
                                                 νεμπέτ-σεκέρ,
                                                                      τριζάτες καραμέλες.
Η γειτονιά
με τον φόβο και τον πόνο,
όπου τη μέρα έλαμπαν αστέρια
(όπως στους βίους των αγίων)
στα πανωφόρια των φτωχών Εβραίων;
με τον πόλεμο ενάντια στις κάργες
με τους συναγερμούς των βομβαρδισμών και τα τούνελ,
με τα ορθάνοιχτα μάτια της παιδικής μου ηλικίας…
Πυροβόλησαν στα κεραμίδια του σπιτιού μας τον Σάμη
του μπάρμπα Ιάκω, τον αδερφό της Ρεββέκας και της Εσθήρ,
τις κοκκινομάλλες δίδυμες. Ύστερα
μάθαμε, ότι πήρε τ’ όνομα Άγγελος…
Και εκείνος ο αιματοβαμμένος και σιωπηλός άγγελος
κούρνιασε στη στέγη του σπιτιού μας. Η γιαγιά μου σταυροκοπιόταν.
Και’ γώ είδα να περνούν τις διασωθείσες από την εξόρμηση κάργες. Έλαμπε ένα θεσπέσιο ηλιοβασίλεμα! Ο πατέρας μου ψιθύρισε: – Τι κρίμα! – Μεσ’ το παράθυρο
της οικογένειας Ιακώβ έκαιγε λυχνία
με επτά πολύχρωμα κεριά.
Ήταν Πάσχα

Μετάφραση στα βουλγάρικα: Ζντράβκα Μιχάιλοβα

* * *

IVAN TEOFILOV
Biographical note

Ivan Theofilov was born in Plovdiv in 1931. He graduated from the Theatre Academy in Sofia. He has worked as a dramatist and director of the theaters in Burgas and Russe as well as the Puppet Theatre in Sofia.
He is president of the Association of Bulgarian Writers and editor of the literary magazine Sezon.

Some of the collections of poems he has published are the following: The Sky and All the Stars (1963), Amphitheater (1968), Town Above the Town (1981), Shared Life (1984), The Wealth of Time (1981), Yes (1994), Geometry of the Spirit (1996). His plays The House of Shadows, The End of the Day, The Poet and the Mountain, The Watchmaker, etc. have been successfully staged.

His poetry and plays have been translated into 16 languages. He was awarded the State Prize for Poetry Peyo Yavorov. He has also received an award by the Ministry of Culture of Bulgaria for his overall contribution to Bulgarian culture and letters. He is an honorary citizen of Plovdiv. The poem “Ortamezar” translated here is from Geometry of the Spirit, published by Free Poetic Society, Sofia, 1996.

ORTAMEZAR*

To Vassil Urumov

The neighborhood
with its shady provincial courtyards
next to the hot watermelon fields,
the draw wells with circulating horses,
with drowsy shabby streets and
its enchanted
autocratic
church.
The neighborhood with Turkish customs
and a synagogue.
Wonderful Palestine of the Jews
with small shops
that sell:
chewing gum,
baked chickpea,
-sugar crystals,
crunchy caramels.
The neighborhood with fear and suffering,
where stars were shining in broad daylight
(as in the lives of saints)
on the coats of poor Jews;
with the crow extermination project,
with the air raids and the bomb shelters,
with the big eyes of my childhood …
They shot, on our tiled roof, Sami,
uncle Jacob’s son, brother of Becca and Esther,
the red-haired twins. Later we heard
that he called himself Angel …
And this blood-stained and meek angel
perched on the roof of our house.
My grandmother made the sign
of the cross. And I saw the crows that
had survived the cleansing operation.
The sunset was glorious! My father whispered:
– What a pity! In the Jacobs’
window a menorah with seven
varicolored candles was burning.
It was Passover.

* Ortamezar is the old Turkish and Jewish neighbourhood in the Bulgarian town of Plovdiv. 

Translated into English by Zdravka Mihaylova

---

[1] Пророк Илия (иврит: אליהו, Елияху) е еврейски пророк от 9 век преди Христа, живял в Древен Израел. За него е писано в Стария завет (Петокнижието), Новия завет, Талмуда и Корана. Той също така е герой от фолклора на различни народи, включително и в българския. Почитан е от юдеи, християни, мюсюлмани, бахаи, свидетели на Йехова, мормони и други –б.авт.

1 Ορταμεζάρ είναι η παλιά τούρκικη και εβραϊκή γειτονιά στη Φιλιππούπολη. Σ.Μ.

* * *

Колонката на Здравка Михайлова е поредица от текстове и преводи на новия ни гост-автор, на най-разнообразна тематика.

Здравка Михайлова е завършила „Журналистика и масови комуникации” в СУ „Кл. Охридски” и „Международна организация и дипломация” в Атинския университет, където е специализирала и съвременна гръцка литература. Със стипендия на фондация „Andrew Mellon“ e изследвала архива на Костас Варналис в Генадиевата билблиотека в Атина.

Работила е като репортер и редактор в Радио София. От 1994 г. работи в Министерство на външните работи, секция „Гърция и Кипър”. Има четири мандата в българското посолство в Атина, където работи и сега. Превела е на български 50 книги от гръцки и кипърски автори, автор е на публикации предимно на културна и литературна тематика, пътеписи, есета, студии и др. Водила е рубрика „Из библиотеката на съседа” (2012-2016) за съвременна гръцка литература, представяща и автори от други националности, които тематизират Гърция. Участвала е в международни конференции на тема литература, език и култура.

Отличена с Държавна награда на Гърция (2010) за най-добър превод за поетична антология със стихове на Янис Рицос със заглавие „Писмената на зрящия” (изд. „Стигмати”, 2009), награда „Ригас Велестилис“ (2005) за най-добър превод на произведение на балканската литература за изданието „Андреас  Ембирикос: поет, сюрреалист, психоаналитик и фотограф (изд. „Фондация за българска литература“, 2002) и наградата „Дедалос“ на Съюза на гръцките писателите (2019) за приноса й в литературното и междукултурното общуване.

Член е на Европейската асоциация по неоелинистика, ПЕН Клуб (България), Съюз на писателите (Атина), Сдружение на българските писатели, Съюз на българските журналисти, Дружество на българските неолинисти „К. Паламас“. От основаването му през 2017 г. е зам-председател на Гръцко-българско сдружение „Аристотел – Мост за култура“.