„Да кажеш почти същото“ е забележителен труд на непрежалимия ерудит Умберто Еко, който разглежда най-фините детайли от процеса на превеждане, за да го представи в трите му лица, които всеки изкушен от преводаческата работа добре познава: като наука, като изкуство и страст.
Книгата може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.
„Да кажеш почти същото. Опити в полето на превода“ (превод: Дария Карапеткова, корица: Дамян Дамянов, ИК „Колибри“) не е строго теоретичен труд върху превода, а илюстрация на проблемите, които преводът поставя, пречупени през личния опит в ситуации, с които Умберто Еко се е сблъсквал в битието си на издател, автор и преводач.
Със своите „опити в полето на превода“, плод на цикъл лекции, които изнася и впоследствие доразвива, Еко създава удивително оригинална по своя замисъл „отворена книга“, респектираща с мащабност и дълбочина. В нея широкоспектърната академична култура на Еко като философ и семиотик се съчетава с диалогичния тон на университетския преподавател и атрактивността на прочутия писател.
Безброй конкретни примери от собствените му произведения се редуват с казуси от световната литература, съпоставки между малки и големи езици, диалози на високата и масовата култура, коментари на кинематографични, музикални и живописни интерпретации.
Да кажеш почти същото
Умберто Еко
- СИНОНИМИТЕ НА „АЛТАВИСТА“
Изглежда, не е лесно да се даде дефиниция на това що е то превод. В Речника на италианския език, издаден от „Трекани“, намирам „действие, работа или дейност по превеждане от един език на друг на писмен или устно произнесен текст“ – доста тавтологична дефиниция, която не става по-ясна, ако потърся в словника думата превеждам: „предавам писмен или устен текст на друг език, различен от първоначалния“. Тъй като за предавам са дадени всички възможни значения освен засягащото превода, най-многото, което научавам накрая, е това, което вече знаех.
Не ми помага особено и речникът „Дзингарели“, според който преводът е дейността превеждане, а превеждането е „превръщане, пренасяне от един език на друг“, макар че веднага след това е предложена дефиницията „давам еквивалента на текст, израз, дума“. Проблемът – не само на речника, а и на тази книга и на цялото преводознание, е какво значи давам еквивалента.
Трябва да призная, че по-„научен“ ми изглежда Webster New Collegiate Dictionary, който помества сред дефинициите на to translate “to transfer or turn from one set of symbols into another” – „пренасям или превръщам от една съвкупност от символи в друга“. Струва ми се, че дефиницията пасва идеално за това, което правим, когато пишем на морзовата азбука и заместваме всяка буква с различни поредици от точки и чертички. Въпреки това морзовият код предлага правило за „транслитериране“, точно както с възприемането на решението буквата я от кирилската азбука да се транскрибира като ja. Тези кодове може да се използват и от транслитератор, който, без да знае немски, транслитерира на морзовата азбука съобщение на немски език; от коректор, който, и без да знае руски, познава правилата за употреба на диакритичните знаци; а в крайна сметка транслитерацията може да се възложи и на компютър.
Обаче различните речници говорят за преминаване от един език на друг (включително „Уебстър“ – a rendering from one language into another), а езикът борави със съвкупности от символи, които пренасят значения. Ако възприемем дефиницията на „Уебстър“, трябва да си представим, че при дадена съвкупност от символи a, b, c… z и съвкупност от символи α, β, γ… ω за целите на превода ще е нужно да заместим елемент от първата съвкупност с елемент от втората само ако по силата на някакво правило за синонимност a има еквивалентно значение на α, b на β и така нататък. Бедата при всяка теория на превода е, че би трябвало да изхожда от едно разбираемо (и непоклатимо) схващане за „еквивалентно значение“, докато нерядко се случва в много текстове по семантика и философия на езика значението да е дефинирано като онова, което остава непроменено (или еквивалентно) в процеса на превода. Това е то порочен кръг.
- Еквивалентно значение и синонимия
Бихме могли да приемем, че еквивалентни по значение според това, което ни казват речниците, са синонимните понятия. Но веднага установяваме, че именно въпросът със синонимията поставя сериозни проблеми пред всеки преводач. Безспорно ние смятаме за синоними понятия като father, père, padre и дори daddy, papà и тъй нататък – или поне така ни уверяват туристическите разговорници. Въпреки това прекрасно знаем, че има редица ситуации, в които father не е синоним на daddy (не се казва God is our daddy, а God is our father), и дори père невинаги е синоним на padre (на италиански приемаме, че френското словосъчетание père Х се превежда като papà Х, така че превеждаме Le père Goriot на Балзак като Papà Goriot – само че англичаните не смеят да преведат Daddy Goriot и предпочитат да оставят оригиналното френско заглавие). В теоретичен план се предполага, че това е случай, при който референциалната еквивалентност (със сигурност John’s daddy е същият човек като John’s father, le père de John или il papà di John) не съвпада с конотативната еквивалентност, която се отнася до начина, по който думи или сложни словосъчетания могат да стимулират в съзнанието на слушащите или четящите едни и същи асоциации и емоционални реакции.
Но нека приемем и че еквивалентността на значението става възможна благодарение на нещо като „еднозначна“ синонимия и че първата инструкция, която би трябвало да се даде на машината за превод, е един междуезиков синонимен речник, който да позволи даже на машината да постигне, превеждайки, еквивалентно значение. Подадох на системата за машинен превод, предлагана в интернет от „Алтависта“ (на име Babel Fish), редица английски словосъчетания, потърсих италианския превод, след което поисках италианският превод да се преведе обратно на английски. Само в последния случай направих и преход от италиански към немски. Ето резултатите:
(1) The Works of Shakespeare = Gli impianti di Shakespeare (Инсталациите на Шекспир) = The systems of Shakespeare
(2) Harcourt Brace (име на американско издателство) = Sostegno di Harcourt (Подкрепа на Harcourt) = Support of Harcourt
(3) Speaker of the chamber of deputies = Altoparlante dell’alloggiamento dei delegati (Високоговорител на настаняването на делегатите) = Loudspeaker of the lodging of the delegates
(4) Studies in the logic of Charles Sanders Peirce = Studi nella logica delle sabbiatrici Peirce del Charles (Проучвания в логиката на пясъкоструйките Пърс на Чарлс) = Studien in der Logik der Charlessandpapierschleifmaschinen Peirce = Studies in the logic of the Charles of sanders paper grinding machines Peirce
Да се ограничим с разглеждането на случай (1). „Алтависта“ със сигурност е имала „на ум“ (ако „Алтависта“ има ум) речникови дефиниции, защото е вярно, че английската дума work може да се преведе на италиански като impianti, а италианското impianti може да се преведе на английски като plants или systems. Но тогава трябва да се откажем от идеята, че превеждане означава само „прехвърляне или пренос от една съвкупност от символи в друга“, защото – освен в случаи на обикновена транслитерация между азбуки – определена дума на естествен език алфа често има повече от едно съответствие на естествен език бета. Освен това, отвъд проблемите с превода, проблем има и англоговорещият сам по себе си. Какво значи work на неговия език? Речникът „Уебстър“ казва, че work може да е дейност, task, duty, резултатът от тази дейност (като произведение на изкуството), инженерна структура (като укрепление, мост, тунел), място, където се извършва индустриална работа (съоръжение или фабрика) и много други неща. Така, дори да приемем идеята за еквивалентно значение, е редно да кажем, че думата work е синоним и еквивалентна по значение както на literary masterpiece, така и на factory.
Но щом една и съща дума изразява две различни неща, вече не говорим за синонимия, а за омонимия. Синонимията е налице, когато две различни думи изразяват едно и също, но е омонимия, когато една и съща дума изразява две различни неща.
Ако в лексиката на език алфа имаше само синоними (и синонимията не беше толкова двусмислено понятие), този език би бил свръхбогат и би ни позволявал различни формулировки на едно и също понятие; например за един предмет или понятие в английския често има както дума от латински произход, така и друга от англосаксонски произход (както например to catch и to capture, flaw и defect) – но оставяме настрана факта, че употребата на един синоним вместо друг може да обозначи различно образование или социална прослойка, така че ако в един роман на персонажа се вмени определена употреба вместо друга, това може да помогне за обрисуването на интелектуалния му профил и следователно би повлияло върху смисъла или цялостното значение на разказваната история. Така че, ако съществуваха синонимни понятия между два различни езика, преводът би бил възможен – дори за „Алтависта“.
Доста беден обаче би бил език, съдържащ твърде много омоними, в който например най-различни предмети се казват до един джвъчка. От няколкото току-що разгледани примера става ясно, че често пъти за посочването на синонимите в два различни езика е нужно преди това да се разграничат отделните значения на омонимите в рамките на самия език, от който се превежда, така както постъпва носителят на този език. А „Алтависта“, изглежда, не е в състояние да го направи. В състояние е да го направи обаче англоговорещият, когато решава как да разбира work в зависимост от езиковия контекст или външните обстоятелства, при които се произнася думата.
Думите приемат различни значения според контекста. Ако се позовем на един прочут пример, bachelor може да се преведе като soltero, scapolo, celibataire в един общочовешки контекст, вероятно свързан с въпроси, засягащи брака. В университетски и професионален контекст това може да е лице, което е завършило бакалавърска степен, а в средновековен контекст – рицарски паж. В контекста на зоологията е самец, например тюлен, който остава без самка през размножителния период.
На този етап става ясно защо „Алтависта“ при всички случаи е била обречена на провал: там няма речник, който да съдържа това, което в семантиката се нарича „контекстни селекции“ (срв. Eco 1975, § 2.11). Или ѝ е било зададено, че в литературата work означава поредица от текстове, а в контекста на технологиите означава редица съоръжения, но не е била способна да реши дали изречение, в което е споменат Шекспир, препраща към литературен, или към технически контекст. С други думи, липсвал ѝ е речник на имената, който да посочи, че Шекспир е бил прочут поет. Може би несполуката се е дължала на това, че е била „захранена“ с речник (от типа на туристическите разговорници), а не с енциклопедия.
Още от / за Умберто Еко
Умберто Еко (1932–2016) е искрящ белетрист, есеист, философ, семиотик и културолог и без съмнение един от най-влиятелните интелектуалци на нашето съвремие. Автор е на литературните класики „Името на розата”, „Махалото на Фуко” и „Баудолино”. Романите и есетата му са преведени на над 30 езика и са продадени в обем над 10 милиона екземпляра. От 1985 г. Умберто Еко е отличен с над 30 титли доктор хонорис кауза от различни академични институции по света като Университета в Одеса (1986), Нова Сорбона (1989), Лиежкия университет (1989), Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1990). Наскоро „Колибри“ издаде сборника Pape Satan Aleppe. Хроники на едно течно общество – лебедовата песен на Еко, внушително томче с над 170 есета, публикувани между 2000 и 2015 г. в емблематичната рубрика „Бустина ди Минерва“.
Подарете си вдъхновение
Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.