Издателство „Емас“ разширяват популярната си Колекция „Музи“ с романа „Истинската лейди Чатърли“ от Анабел Абс, обявен от в. „Таймс“ за книга на 2018-а в раздела историческа художествена проза.
Книгата може да поръчате с промокод за читателите ни и 5% отстъпка от Ozone.bg тук.
Абс вече е известна на българските читатели с „Танцьорката от Париж“, който ни срещна с драматичната история на Лучия Джойс, единствената дъщеря на егоцентричния гений Джеймс Джойс.
„Навярно нито един велик писател не е бил толкова дълбоко и задълго повлиян от една жена, както Д. Х. Лорънс от Фрида фон Рихтхофен… И несъмнено никога дотогава жена, пресътворена от творец, не е променяла толкова коренно нравствения климат на времето.“ ~ Робърт Лукас – биограф на Лорънс
През 1928 г. малко известният английски писател Дейвид Хърбърт Лорънс дава за печат новата си книга във флорентинска печатница – като частно издание. Причината романът „Любовникът на лейди Чатърли“ да не се печата в Англия не се корени единствено във факта, че авторът живее в Италия. Голямата причина е друга – Лорънс прекрасно знае, че произведението му е взривоопасно и пуританската му родина ще го заклейми. Нещо повече – надали ще се намери издател, който да рискува името си – а и бизнеса си – със скандалното еротично съдържание.
И Лорънс се оказва прав – още с излизането си от печат романът бива обявен за скандален и упадъчен. В Англия е забранен до 1960 г. и забраната е вдигната с решение на съда! Откритите сексуални сцени и самата мисъл, че една аристократка може да се хвърли в леглото на един работник, търсейки сексуално удовлетворение, са недопустими в английското общество.
КОЯ Е ЛИТЕРАТУРНАТА ЛЕЙДИ ЧАТЪРЛИ?
Лорд Чатърли се е върнал от войната в инвалидна количка, лишен завинаги от възможността да създаде деца. Връзката с Констанс, младата му съпруга, някога започнала с любов и страст, се гради вече единствено на духовната близост. С времето лейди Чатърли чувства все по-ясно, че тази връзка не ѝ е достатъчна, че за да живее пълноценно, ѝ е необходима и физическа близост.
И намира пълноценната любов при горския пазач на семейното имение – страстен и същевременно нежен мъж, който ѝ дава усещането, че съществува истински. Очаквайки дете, Констанс напуска своя аристократичен съпруг и поема към неясното бъдеще.
В наши дни тези няколко реда, събрали съдържанието на романа „Любовникът на лейди Чатърли“, едва ли ще предизвикат нечие възмущение. Нещо повече – днес произведението се изучава в университетите по цял свят като основополагащо за определен жанр в началото на ХХ век. Но надали някой в началото на века – а и по-късно – е предполагал, че любовта между благородничка и мъж от по-долно потекло е била не само допустима, но и факт в живота на автора на произведението.
Английската писателка Анабел Абс ни въвежда в историята на прокълнатата любов на великия творец, син на беден миньор, и неговата муза и съпруга баронеса Фрида фон Рихтхофен – вдъхновението за образа на лейди Чатърли.
КОЯ Е „ИСТИНСКАТА ЛЕЙДИ ЧАТЪРЛИ“?
„Напусне ли ме, не ще преживея и шест месеца… Колко я обичам, Господи, и как се терзая.” ~ Д.Х. Лорънс, 1912 г.
Баронеса Фрида фон Рихтхофен, издънка на стар германски аристократичен род, е „удобно“ омъжена за английския университетски преподавател и виден лингвист Ърнест Уикли. Ежедневието в дома им в Нотингам тече равно и безоблачно, Фрида е изцяло отдадена на грижите за своите три деца. А професор Уикли е изцяло отдаден на своята наука и прекарва нощите над дебелите томове в своя кабинет.
Но един ден в семейството пристига покана за посещение от сестрата на Фрида – Елзе. Елзе живее в Мюнхен и е важна част от местната бохема. Фрида отвръща на поканата и пристигайки в Мюнхен, попада в един друг, неподозиран свят, който я повлича неудържимо. Младата жена започва авантюра с психолога Ото Грос, в която открива своята същност. Връща се у дома с убеждението, че е създадена за друг живот – за връзка и духовна, но и плътска.
Не след дълго на посещение в дома на Ърнест идва негов студент – млад, болезнено слаб мъж с изгарящ поглед. Професорът го представя на съпругата си с думите „Лорънс, бъдещ гений“. Срещата е фатална за Фрида и за Лорънс, знаменателна и за световната литература. Срещата е началото на завладяваща и скандална любов, обогатила века с едни от най-новаторските произведения…
Истинската лейди Чатърли
Анабел Абс
36
Фрида
Откакто преди пет години откри кафене „Щефани“, Фрида не се бе чувствала толкова жива. Всяка сутрин се събуждаше с вълнение. В ума й изникваше лицето на господин Лорънс и я изпълваше с шеметна радост. Той даваше цвят на всичко. Неща, стрували й се доскоро сивкави или крещящи, засияваха в чисти багри. Дори облаците пушек, надвиснали над Нотингам, преливаха в нежнобежово като криле на див гълъб.
Всеки ден излиташе от леглото, хукваше из къщата, събираше деца, учебници, партитури, даваше разпореждания на госпожа Бабит и на Ида, пееше, въртеше се с танцова стъпка. И чакаше пощальона, за да разбере кога е свободен господин Лорънс.
Младостта и геният му я въодушевяваха; поетичните му думи разтапяха сърцето й; разбираше я както никой друг. Ала и нещо друго у него я привличаше. Не знаеше как да го опише. Един следобед я заведе в Шърудската гора. Тогава видя ясно, че досега не е срещала мъж като него.
Той скачаше от камък на камък, катереше се по дънери, теглеше я за ръка и възклицаваше с удивление. Изглежда забелязваше най-дребните неща – капка роса в гънка на листо, дантела от мъх върху клонка, корени, преплетени над земята, светлина, танцуваща върху локва, червена мравка, маршируваща по зелена тревичка. Имаше сякаш сто очи. Помоли я да се вгледа в тичинките на едно жълтурче и да му опише цвета им.
– Жълт, разбира се – засмя се тя.
– Не, госпожо Уикли! – дръпна я на земята той. – Погледни пак! Това е любимото цвете на Уърдсуърт, покажи уважение. Има десетки нюанси жълто. Открий правилния!
– Жълто… като масло?
Той кимна. Нещо друго грабна вниманието му. Побутна я, сочейки трескаво към небето.
– Зелен кълвач! Видя ли го? Издига се и се снишава. Само кълвачът лети така. Харесва ми как проблясва в небето – зелена дъга с алено петно на шията.
Дланта му описа движението на птицата във въздуха. След секунда се приведе над един прогнил дънер.
– Ела да видиш! Гъба праханка! Красавица, нали?
Хвана показалеца й и леко прокара върха му по гладката червеникава плът на гъбата, сякаш опитваше на допир най-фина коприна.
– Ти си толкова… жив – каза му по-късно Фрида, когато седнаха, облегнали гръб върху ствола на стар дъб.
Той вдигна колене и тънките му костеливи глезени се подадоха под крачолите на панталона.
– Искам да основа ново общество, където всички ще са истински, дълбоко живи. Нов начин на живот, далеч от индустрията и градовете.
Тя се усмихна. Мислите й се насочиха инстинктивно към Мец, към полята с кадифена ръж. Към сливовите дръвчета с млечнобели цветове. И черешите напролет – нежнорозови облаци. Как се бе озовала в град, задъхан от сажди и дим?
– Дърветата в Лондон избуяват през паважа. Всички го можем. Имаме жизнени сили да се измъкнем от системата, да създадем по-добър свят. Усещам го с цялото си сърце. – Лорънс се удари с юмрук по гръдта, сякаш искаше да я разтвори. – В книгите си искам да разкрия дълбините на човешкия дух – на мъжката и на женската душа. Искам да разбера как е устроено сърцето. Да проникна в дебрите на човешкото подсъзнание.
Фрида кимна. Помисли си, че може да го слуша вечно и никога няма да се насити. Обзе я странно чувство, сякаш чакаше зад кулисите да заеме мястото си на слънчева сцена, обсипана с цветя.
– Искам животът ми да е приключение. Истинско пътешествие сред неизвестното. Ела с мен! Не са ми нужни никакви удобства. Само чиста вода и хляб. Вещите нямат значение. Важно е величието на мечтите ни. Кой се нуждае от лукс и предмети? Нали имаме всичко това! – Тя разпери ръце, за да обхване разлистените дървета, грачещите врани, пухкавите облачета в небето.
– Казват, че италианското небе е с цвят на лазурит. Ден след ден, месеци наред. Топла и бистра синева. Не ти ли се иска да го видиш?
– Иска ми се – отрони мечтателно Фрида.
Представи си удобната си къща зад закътан, ревностно поддържан жив плет, розовите лехи в изряден строй, окосената морава, стриктното, непроменимо ежедневие. Замисли се за Ърнест, сведен над книгите. Отпива бавно от чашата с тъмно пиво. Всяка седмица навива часовниците в един и същи ден, в един и същи час.
– Ще постигна толкова много, ако си до мен! Такава жена се среща веднъж в живота! – Той стисна ръката й. – Ела и виж света с мен. Помогни ми да живея край лумнали лагерни огньове.
Фрида усети смътно как миналото й се отдръпва и пред нея се разкрива бъдеще.
– Имам три деца. Обичам ги дълбоко.
Призова лицата на Монти, Елза и Барби – да я закотвят, да й припомнят ролята й, мястото, извървения път. Опита да преглътне буцата, заседнала в гърлото й като рибена кост.
– Вземи ги! Ще създам дом за всички ни, обещавам.
– Ърнест е добър човек.
– Задушава те до смърт. Вземи децата и ела с мен. Твой съм, госпожо Уикли!
– Не е толкова лесно.
Замълча. Земята се разлюля под нея, сякаш гигантски плочи се разместваха и сблъскваха с тътен.
– Ела с мен и бъди вярна на духа си. Живей! – Той скочи и загреба шепа въздух. – Виж това водно конче! – Клекна до нея и раздели длани. – Мъжките са винаги по-ярки. Не е ли прекрасен? Тялото му е лазурно като средиземноморско небе.
Фрида се вгледа във водното конче в ръцете на господин Лорънс. И в този момент зърна частица живот с господин Лорънс. Богат, просторен и дълбок живот. Шеметен! Обзе я неистово въодушевление. Крилете на водното конче й се видяха по-красиви, по-изящни от крилете на всяко друго насекомо. Беше се превърнала в чисто осезание – чувстваше с повърхността на кожата, с очите, със сърцето. Той разтвори ръце, водното конче разпери с жужене тюркоазените си криле и отлетя.
– Не мога да те пусна, госпожо Уикли. Искам те. Имам нужда от теб. Грешно е да те върна при него. Ела с мен и бъди свободна.
Ото също твърдеше, че я обича, каквато е, и я желаеше, разбира се. Фрида обаче не чувстваше, че животът и геният му зависят от нея. Той разполагаше с множество извори на вдъхновение – кокаин, морфин, жени. Понякога се питаше дали е искал нея, или „личностния тип“, в който я бе облякъл. За него тя бе по-скоро ученичка, откликваща охотно на наставничеството му. Ърнест не беше по-различен. Искаше своето „снежно цвете“, приемаше, каквото го устройва, и си затваряше очите за останалото. Наглед и той нямаше нужда от нея. Дребните му постижения я разочароваха с маловажността си, а и защото бяха плод на самодостатъчната му природа.
Господин Лорънс не приличаше на тях. Вече бе публикувал романа „Белия паун“. Скоро щяха да отпечатат втория, „Натрапникът“ („The Trespasser“). Бе прочела ръкописа на третия и със собствените си очи бе видяла дълбочината на въображението му, бунтовното непокорство на ума му. Да бъде с толкова жив мъж, комуто е отредено величие и който я е обикнал с такава страст за две седмици… „Предлага ми не само свобода и любов, но и необятния си талант – помисли си. – И пълноценен живот, бурен, наситен с чувства.“
– Чуваш ли? Ако си до мен, ще постигна всичко! Наричат ме гений. Но без теб не мога да се осъществя.
Мислите на Фрида я върнаха в детството. Баронесата и приятелките й похапват мраморен кейк. Пият шнапс от гравирани чаши. Кудкудякат като кокошки. Корсетите им от балени проскърцват. Тя, Нуш и Елизабет чакат зад дебелата дървена врата с месингова дръжка. Майка им ги вика. Първо Нуш. Не е ли красива? О, каква хубавица с изваяна фигура. Ще си намери добър съпруг. Цъкане с език. Сетне Елизабет. Моята Елизабет пише книга. Събира пари за сирачета. Колко е умна, предприемчива! Какво благородство! Отлична невяста за високопоставен чиновник. Последна е Фрида. Тишина. Повдигнати пенснета. Очите на баронесата лъщят като къпини. Тази си играе в лисичи дупки и се катери по дърветата. Подбелени очи. Хъмкане.
– За какво мислиш? – Господин Лорънс я погледна нежно.
– За нищо – сви рамене Фрида. – Ще те нарека Лоренцо. Искам да си имам име за теб.
– Лоренцо… Приятно звучи. – Господин Лорънс опита вкуса на думата и се усмихна.
– Знам, че ти казват Бърт, но на мен ми харесва Лоренцо.
– И аз ще ти дам име. Как те наричаха, когато беше малка?
– Нямах си прозвище. Йохана, малката ми сестра, беше и си остана Нуш, а Елизабет е Елзе. Известно време татко ме наричаше Фрицл, но мама не одобряваше. Май винаги съм си била Фрида.
– Фрицл не е ли име за момче?
Тя кимна.
– Е, аз ще те нарека Пчелна царица. Защото си царствена, достолепна. Настоявам обаче да кажеш на господин Уикли за нас. Кажи му истината и ела с мен. Вземи децата и ще ви осигуря дом, райско място. Обещавам!
Фрида затвори очи. Блажена представа! Райско място тук, на земята. Невъзможно, разбира се. Познава го от три седмици. Или е възможно?
– Искаш ли да изведем Елза и Барби? Монти е в пансиона.
Ще наблюдава как Лоренцо се отнася към дъщерите й. Ще види дали те го харесват и дали той осъзнава цялата тежест на предложението си, на прибързаното обещание. Прекара ли известно време с тях, несъмнено ще се отдръпне. Ще й бъде любовник, и толкова. Стига да го убеди да остане в Нотингам. Това ще е достатъчно.
За авторката
Преди да започне да пише, АНАБЕЛ АБС (род. 1964 г.) завършва английска литература и ръководи голяма маркетингова агенция. Първите ѝ къси разкази са посрещнати изключително благосклонно от критиката, а дебютният ѝ роман „Танцьорката от Париж“ бива отличен с редица литературни награди.
Авторката живее в Лондон и Съсекс със съпруга и четирите си деца. През 2019 г. в. „Обзървър“ я определя като една от най-добрите автори на историческа литература в днешни дни.
Още от Колекция Музи
Подарете си вдъхновение
Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.