„Хроника на птицата с пружина“ (Изд. „Колибри“) е история, която единствено японският талант Харуки Мураками може да разкаже така.

Тя ни грабва, оставя ни без дъх, дразни любопитството ни и провокира мисълта (и паметта) ни.

Разбира се, всеки детайл, сюжет и герой имат своето точно място в дългия разказ и ни карат да се замислим за неща, които традиционно пропускаме в ежедневието си или ги приемаме за даденост.

Една книга за тъгите на живота, за загубите и за чувствата.

Сюжетът

За почитателите на Мураками не е никаква изненада, че „Хроника на…“ е роман, белязан с изключително въображение. В него авторът обединява криминалната фабула с разказа за един разпадащ се брак и с търсенето на скритите тайни на Втората световна война.

Първите страници ни отвеждат в едно предградие на Токио, в семейния дом на младеж на име Тору Окада. Той си прави спагети, получава странни обаждания от непознати… и търси котарака на жена си, който се е изгубил. Не след дълго се оказва, че трябва да издирва и съпругата си в един свят, скрит под привидно спокойната повърхност на японската столица.

По време на търсенето Окада се натъква на безброй шарени съюзници и противници: проститутка със свръхестествени способности, покварен политик, който въпреки това се радва на вниманието на медиите, весело 16-годишно момиче с бунтарски характер. Пътуваме и към миналото на региона с разказа на възрастен ветеран от войната, променен непоправимо от ужасите, на които е станал свидетел по време на забравената кампания на Япония в Манджурия.

Увлекателен, пророчески, съчетал комичното със страшното, романът „Хроника на птицата с пружина“ е великолепна творба, която безспорно не отстъпва на никой световен шедьовър. А когато затвориш последната страница, усещаш празнина – защото трябва да си тръгнеш от този вълшебен свят.

Впечатленията

Една от причините да посягам с трепет към книгите на Мураками, е непредсказуемостта, с която този автор оплита читателите си. „Хроника на птицата с пружина“ не прави изключение. В нея майсторски се събират и разделят няколко човешки истории, някои на границата на реалното и доста от тях – отвъд него. Абсолютно нищо не подсказва какво ще се случи в следващата глава, още по-малко как евентуално би завършила книгата. А това е тръпка, която само най-добрите писатели могат да дадат.

Единственото сигурно е, че след приключението „Хроника…“, вече няма да сме напълно същите. Защото тя ни предизвиква да се вгледаме по-добре в живота (си). След този роман, можем да направим усилия да ценим повече любовта, която имаме, и хората които са до нас. Да приемаме по-спокойно загубите. Да сме по-непримирими към несправедливостите. Да уважаваме повече другите, защото всеки носи в душата си някаква болка (и някаква радост), но срещайки ги на улицата, няма как да знаем какво е в душите им.

Защото „Хроника…“ ни разказва за един живот и ни предизвиква да се вгледаме в нашия. А първата крачка е осмислянето, придобиването на възможно най-ясната представа за нашите желания. Не е задължително да слизаме в кладенец като Тору, но можем ли и ние да погледнем на света така? И ще промени ли това утрето ни?

Много въпроси, неясни отговори. Много въображение, безброй светове, неподправен хумор, и няма как – болка и тъга. Това е само малка част от емоциите, с които се сблъскваме, като тръгнем с Тору по изгубените следи на един котарак и една жена. Пътят обаче е красив. И шарен. По Мураками.

Избрани цитати от Хроника на птицата с пружина

• Въпреки това реших като безгласна птица с пружина, която не може да навие пружината на света, да полетя из лятното небе и това се оказа доста лесно. Веднъж извисиш ли се, е достатъчно да разпериш криле по правилен ъгъл, за да уцелиш посоката и височината. Тялото ми в миг усвои това изкуство и с лекота ме запрати където си поискам.  Погледнах света през очите на птицата с пружина. Където и да летях, кацах на някой клон и надзъртах през зелените листа към покривите и пътищата. Наблюдавах как хората се движат по земята и правят каквото трябва да се прави в живота.

Ако изключим резултатите, способността да имаш безусловна вяра в някого е едно от най-прекрасните качества, които някой може да притежава.

• Когато се промъкваш в чужд двор, смелостта и любопитството вървят заедно. Любопитството понякога е в състояние да събуди смелостта, дори да я породи. Но обикновено се изпарява. А смелостта се пробужда трудно. Докато любопитството е като да имаш забавен приятел, на когото всъщност не можеш да разчиташ. примамва те и после те зарязва на произвола на съдбата – да се оправяш сам, ако намериш смелост.
• Възможно ли е да разбереш докрай друг човек? Дори да вложим огромна енергия, време и усилия, за да опознаем някого, накрая дали сме се доближили изобщо до неговата същност? Втълпяваме си, че го познаваме добре, но дали знаем нещо съществено за когото и да било?

Малко за автора

Роден през 1949 г. в Киото. Впоследствие семейството му се преселва в Кобе, където се пробужда интересът му към чуждестранната литература.

Завършва успешно литературния факултет на токийския университет, а по-късно става съдържател на джазклуб в Шибоя.

Като студент взема участие в антивоенното движение и се обявява срещу войната във Виетнам.Прекарва три години в Гърция и Италия, след което се установява в Принстаун и в продължение на четири години преподава в местния университет.

През 1995 г., след земетресението в Кобе и атентата в токийското метро, решава да се завърне в Япония. Още първата му книга „Чуй как пее вятърът“ (1979 г.) е отличена с престижна награда. Сам той признава, че е повлиян не толкова от японските литературни кодове, колкото от попкултурата, която му е открила прозорец към света.

Преводач е на Чандлър, Фицджералд и други големи американски автори, които иска да открие за японската култура. Харуки Мураками е признат от световната литературна критика за един от най-добрите съвременни японски автори.

Още от/ за Харуки Мураками

“Изчезването на слона” – 17 сюрреалистични разказа в стил Мураками

Откъс от “Убийството на Командора” на Харуки Мураками

Мураками за бягането… или един искрен, личен разказ

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева.

Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции.

И от онези, които събират усмивки“, както казва тя. Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.