Много е трудно да си фен на Амели Нотомб. Ексцентричната белгийка издава по една книга годишно, като пише кратко, бурно, точно, всепоглъщащо. Хващаш новия й роман, прочиташ го на екс. И тогава идва тъгата, защото оставаш жаден, а следващата чаша от нейното шампанско изглежда недостижимо далече. Разбира се, аз обичам да си припомням и вече прочетени книги, но не е същото. Именно защото краят на всеки роман е толкова неочакван и толкова разтърсващ, че няма как да го забравиш. И точно заради това няма как за втори или трети път чувството да е същото. Въпреки че пак си заслужава – заради неподправения стил, подбраните думи и разкритите истини.

Сюжетът

Най-новият й роман, „Попитай сърцето“, не се различава от горното описание. Той скандализира, разтърсва, пуска те в бездна, пълна с чувства и емоции. Амели проявява и известна доза смелост с това произведение, защото дръзва да погледне към тъмните страни в отношенията майка-дъщеря. Показва ни силата на майчината любов, но ни показва, че са възможни и разочарование, и омраза, и завист… „чисто по женски“.

В началото е историята на Мари, красива и суетна млада жена, чиято единствена цел е да буди възхищение и завист. Една неочаквана бременност обърква живота й и Мари изпада в депресия. Следва историята на дъщеря й Диана, която на свой ред буди възхищението на околните. Обаче предизвиква и завистта на майка си. Още от малка Диана внимателно наблюдава и анализира отношението към нея и към брат й и сестра й. Разликите, които открива, предопределят живота й, а въпросът е – ще намери ли сили да прости.

Като отделен елемент имаме и разрушителната връзка на Диана с нейния ментор Оливия. И на Оливия със собствената й дъщеря. „Попитай сърцето“ е роман, който разгражда мита за майчината любов, роман за трудното израстване на едно лишено от обич дете, за това как ревността преминава в завист и любовта в омраза. За пореден път Нотомб се изправя срещу традициите и прави дисекция на най-лошите черти на човека. Онези черти, които погубват, задушават и оставят рани за цял живот.

Впечатленията

“Попитай сърцето” е един мрачен разказ за душата.

Истински, откровен, болезнен. Разказ, който поставя много актуални въпроси – за неизживяната младост, за решетките на ежедневието, за очакванията на обществото, за вътрешните борби, за непреодолимостта на чувствата.

Бъдете подготвени за тежък сюжет, който обаче (по необяснима за мен причина) звучи плашещо реалистичен. Може би просто защото Амели е майстор-познавач на човешката душа.

Тя може да опише всяка емоционална струна така, че да я почувстваш и ти вътре в теб. И това прави историите й неповторими и толкова пристрастяващи. Интересното е, че тя успява и в една чисто семейна история да вплете ироничното си чувство за хумор и да й предаде и лек криминален оттенък. Както винаги – краят е оставен за читателите. Да го разкрият, почувстват и осмислят.

Приключението си струва!

Избрани цитати

• Диана отново видя, че майка й не лъже. В университета и на практиката в болницата тя вече бе имала възможност да наблюдава изумителната способност на хората да забравят това, което не ги устройва, или по-точно да забравят, когато това ги устройва, тоест доста често. Сега тя чувстваше силното страдание на майка си и искрената й забрава.
• Никога не съм срещала тази фраза, нито такава удивителна мотивация. „Попитай сърцето, там е геният“. Алфред дьо Мюсе, нали? (…) Знаете ли, че е прав? Няма друг такъв орган като сърцето! Разбираемо е, че древните са виждали в него седалище на мисълта, на душата, на всички тези неща. Вече двайсет години наблюдавам сърцето и то ми изглежда все по-загадъчно и гениално.
• В училище Диана виждаше първите любовни трепети на съучениците си. Сякаш за една нощ момчета и момичета, които с години си играеха на топка, изведнъж започваха да се гледат по нов начин. Отначало всичко започваше по ангелски чисто. После идваха разделите, с които се слагаше начало на сложните времена. Това, което съкрушаваше сърцата, бяха не толкова приключените истории, колкото скоростта с която бившите бяха отново влюбени в някого. Някои дипломатично криеха играта си. Ситуацията ставаше подмолна и трудна за разбиране.
• Диана не можа да заспи. Откритието на любовта не й даваше покой. Разбира се, тя вече беше почувствала, че е обичана и обича в прегръдките на баща си, на маминка и на дядо си. Но това, което изпита в ръцете на майка си, бе от друго естество – то бе вълшебство, сила, която възвисяваше, обсебваше, разтърсваше от щастие.

Откъс от “Попитай сърцето” на Амели Нотомб

Малко за авторката

Амели Нотомб (с рождено име Фабиен Клеър Нотомб) пише от 17-годишна и сама определя себе си като графоманка.

„Ако не пиша, ставам опасна“, казва тя, а публиката й всяка година очаква месец септември, когато на френския книжен пазар се появява новият й роман.

По отношение на процеса на писане също има стриктен график – пише по четири часа на ден от 4:00 до 8:00 сутринта, винаги на ръка.

Известна е с това, че отговаря на всички фенове, които й пишат писма (на хартия, не имейли). Тази част от ежедневието й е доста подробно описана в романа й „Форма на живот”.

Нотомб е родена през 1967 г. в Кобе, Япония, в семейството на белгийски дипломат. Прекарва детството и юношеството си в различни страни, където баща й е посланик. Живяла е в Япония, Китай, Ню Йорк, Бангладеш, Англия.

Завръща се в Белгия на 17 г., където изучава романска филология в „Свободния университет” в Брюксел. През 1992 г. излиза първият й роман „Хигиена на убиеца“.

Нотомб е носителка на много награди, в това число награда Рене Фале, награда Ален Фурние (печели я два пъти) и Гран При Жионо от 2008 г. Сред награждаваните й романи са „Нито Ева, нито Адам“, „Любовен саботаж“, „Изумление и трепет“, „Форма на живот“.

Днес Амели Нотомб е една от най-четените френскоезични писателки в света, а романите й са на челните места по продажби вече повече от две десетилетия. Живее и пише в Париж.

Още от/ за Амели Нотомб:

“Речи против Катилина” – още едно душевно предизвикателство от Амели Нотомб

“Петрония” – книга за литература, шампанско, Шекспир и руска рулетка

Щастливата носталгия – нова част от пъзела Амели Нотомб

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.