“Изчезването на слона” (Изд. “Колибри”) на популярния японски писател Харуки Мураками е палитра от 17 загадъчни истории, които ни потапят в различни не-особено-реални светове, макар и разположени съвсем наблизо, под повърхността на ежедневното.

Верен на сюрреалистичния си стил, историите съчетават в себе си очарование, чувство за хумор, мистерия и завършват – типично в реда на нещата – по непредвидим и нерядко озадачаващ начин.

Книгата може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

Сюжетът

Чрез сборника си с разкази Мураками ни отвежда в родната си Япония, запознава ни се с начина на живот на обикновените хора, ежедневните им мисли, тъги, любови и борби.

Разбира се, свръхестественото и въображаемото са неотменна част от историите, за да заличат всяко съмнение за обикновеност (макар че надали има човек, чел което и да е произведение на Мураками, който би очаквал това).

Примери – мъж вижда с очите си как любимият му слон се смалява и изчезва; зелено чудовище изпълзява дълбоко изпод земята, за да се обясни в любов на избраната жена; танцуващо джудже се вселява в човешки тела и нарушава земния порядък; разбираме за ежедневието на една домакиня, страдаща от безсъние, за хора, несправедливо наказани с мълчание, озверели от глад, обезумели от любов, лишени от любов, объркани, изгубили близки същества или пък добили храброст.

Впечатленията

Мисля, че няма нужда да казвам, че основното, което ми харесва по принцип в творчеството на Мураками (а „Изчезването на слона“ не е изключение), е неговата пълна непредсказуемост. Няма втори писател (а сигурно и човек) с такова въображение. Световете на героите му са изключително многопластови, характерите и чувствителността на героите – също. Едни палят хамбари за удоволствие, други обират заведения за бързо хранене, за да повторят случка от миналото, трети си преосмислят живота на фона на едни панталони и т.н – да не издавам повече.

Макар че, мисля си, дори и да ви разкажа разказите един по един, вие пак може да им направите съвсем различен прочит и да направите различни изводи… И почти съм сигурна – да поспорим как точно завършват поне няколко от тях, защото са с достатъчно отворен край, че да се чудиш така ли наистина свършва или на подсъзнателно ниво всъщност през цялото време е ставало дума и за още нещо. А може би никога няма да узнаем напълно, защото са написани така, че да отговарят на мислите на всеки от нас.

И няма как да не препоръчам трите любими – „Сън“, „Да видиш 100% идеалното момиче“ и, разбира се, последният – „Изчезването на слона“. Този за идеалите – които търсим в хората и любовта – е с много ясна житейска поука за срещите и разделите. Накара ме да се замисля и да разбера, че не бива да пропускам възможностите на живота. Защото дали някога отново идват същите? По-скоро – не. Но то е както и с добрите книги – втора такава няма да намерите.

Избрани цитати

• След като се отказах от съня, установих колко простичко нещо е действителността, колко лесно е да се справиш с нея. Тя е просто реалност. Просто бит. Просто дом. Като работата на проста машина. Веднъж научиш ли се да си служиш с нея, после само повтаряш. Натискаш копчето и дръпваш лостчето. Нагласяш каквото трябва, слагаш капака и пускаш таймера. И после същото, отново и отново.
• Не се извинявай. Аз ти се натрапих. Като му дойде времето, ще си спомниш. Така става. Всеки има различна памет. С различен капацитет, с различна ориентация. Понякога паметта ти помага да мислиш, друг път ти пречи. Което не я прави добра или лоша, а вероятно означава само, че не е толкова важна.
• Когато съм който и какъвто съм, моята единственост спъва желанието ми. Нещастна участ, не мислите ли? Желанието ми е доста скромно. Не искам да бъда властелин на света, нито гениален творец. Копнея просто да съществувам на две места едновременно. Схванахте ли? Не на три, не на четири – на две. Искам да карам ролкови кънки, докато слушам оркестър в концертната зала. Искам да бъда сандвич в „Макдоналдс“ и едновременно да съм контрольор в универмаг. Искам да спя с вас и едновременно да спя с приятелката си. Искам да водя обикновен живот, но едновременно да бъда отделна, самостоятелна единица.

Помислих си, че светът наистина прилича на механична играчка.

• Веднъж дневно идва птицата с пружина и натяга механизма на всичко. Сам в тази къща, единствено аз остарявах и вътре в мен растеше меката топка на смъртта. Дори и аз обаче дремех някъде между Сатурн и Уран, а птиците с пружината навсякъде бяха заети със задълженията си.

Още впечатления за писането на Мураками:

Малко за автора

Харуки Мураками е роден през 1949 г. в Киото.

Впоследствие семейството му се преселва в Кобе, където се пробужда интересът му към чуждестранната литература.

Завършва литературния факултет на токийския университет, а по-късно става съдържател на джазклуб в Шибоя.

Като студент взема участие в антивоенното движение и се обявява срещу войната във Виетнам.

Прекарва три години в Гърция и Италия, след което се установява в Принстаун и в продължение на четири години преподава в местния университет.

През 1995 г., след земетресението в Кобе и атентата в токийското метро, решава да се завърне в Япония.

Още първата му книга „Чуй как пее вятърът“ (1979) е отличена с престижна награда. Сам той признава, че е повлиян не толкова от японските литературни кодове, колкото от попкултурата, която му е открила прозорец към света.

Преводач е на Чандлър, Фицджералд и други големи американски автори, които иска да открие за японската култура.

Мураками е признат от световната литературна критика за един от най-добрите съвременни японски автори. Той със сигурност e най-превежданият в чужбина и с най-високи тиражи на книгите си, издавани и преиздавани многократно не само в САЩ и Западна Европа, но и в Русия, Румъния, Сърбия и пр.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.