Свръхзатъжени за стила на Георги Господинов и характерната за него голяма концентрация на смисли и значещи думи върху малък на брой на страници, разгръщаме „Всичките наши тела” (ИК Жанет 45).

Новата книга на любимия разказвач излезе в самото навечерие на 24 май. В нея са събрани 103 „свръхкратки истории” както ги нарича писателят. Завършена е през януари в Ню Йорк, където Георги Господинов печели една от най-престижните писателски стипендии в света, тази на Нюйоркската обществена библиотека…

Свръхкратките истории на Господинов са смешни и абсурдни, меланхолни и иронични едновременно – стил, който разпознаваме безпогрешно от Естествен роман, Физика на тъгата, Сляпата Вайша…

Избрани автобиографии,
Преброяване на нощната стража,
Трите пъти в които Х.Х. беше щастлив,
Страхът на коректорката от грешка,
Петел в Пирогов,
Гинко Билоба в Ню Йорк,
Ангелът на непрочетените книги…

Това са само част от заглавията в книгата, които вече носят историите в себе си.

Във време на битката за роман Господинов отново изненадва с рязка смяна на жанра, провокира читатели и писатели в нови посоки. Послесловът на книгата е защита на краткостта в бъбриви времена.

„Днес, когато се говори много и напосоки като в кръчма,

добрата къса история идва да ни даде мяра за всяка дума.

И за всяка минута. Щè ми се да е така.”. Ето още едно описание на кратката история според Господинов:

„Като деца се надпреварвахме кой ще издържи повече под вода без въздух. Потапяш главата си, при липса на море – в цинкова кофа, бучене в ушите, клаустрофобия в гръдния кош, не дишаш половин минута, минута, някои минута и половина, горе-долу колкото трае една кратка история, и бързо вдигаш глава, връщаш се в живота.

Първото вдишване е рязко и припомнящо. Нещо такова трябва да е с кратките истории. Няма да се удавиш, но след всяко потапяне вдишваш като за първи път.”

---

Книгите на Георги Господинов може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

---

Отзиви за книгата първите читатели на ръкописа

За книгата Иван Теофилов пише:

„Тук, където концентрацията е най-важна, нещата са доведени до изключително майсторство…”

Марин Бодаков добавя: „Широта, любопитство и утеха. Нито един фалшив тон…“

„Когато превръща думите в неща, Георги Господинов ги дарява с история; когато превръща нещата в думи, той ги спасява от всепояждащото време.“, смята Бойко Пенчев.

Из „Всичките наши тела“

Георги Господинов

Нови безпокойства

Откриването на телефона наистина даде много на света. И най-вече едно от основните му безпокойства – защо никой не ми звъни?

Преди този въпрос не стоеше. 

Свръхбагаж тъга

Всеки от нас мъкнеше тайно на гърба си по една напусната къща. Товар, с който никъде не можеш да избягаш. На границите не пускат със свръхбагаж.

Баща ми, като всички навремето, беше напуснал къщата от детството си, за да работи в града. После се върна, вече остарял, да гледа престарелите си родители, погреба ги, закла петела, донесе в града котката и една торба с последни есенни круши. Затвори къщата, купиха я двойка възрастни англичани.

И аз напуснах къщата от моето детство в градчето Т., къща е силно казано, една обща приземна стая под наем, но все едно, мястото, където бях малък. Чух, че са я съборили.

Ако носталгията идва етимологически като болка (алгос) по дома (ностос), който те чака някъде там, то нашата носталгия е по дом, който вече не съществува. И затова – нелечима.