Сексуалността като входна врата към сложния ни вътрешен свят

Сексуалността като входна врата към сложния ни вътрешен свят - илюстрациите на Натали Крим

Когато погледне произведенията на Натали Крим, човек не може да избегне чувството на неудобство…

Това твърди изкуствоведът Aaron Rose в своя пространна статия за художничката Natalie Krim, като веднага допълва, че картините и скиците ѝ крещят „секс“ само на пръв поглед.

„Една сложна визуална игра се случва тук с функцията да привлече ограничения в мисълта си зрител в много по-голямо художествено изявление. Работите на Натали Крим всъщност са дълбоко психологически, а може да се каже дори политически. На концептуално ниво могат да се сравнят с интимните автопортрети на Синди Шърман или дори с психеделичните рисунки на Дороти Янон.

Подобно на Крим, и двете художнички използват сексуалността като входна врата.

С Натали Крим сексът се превръща в метафора. В действителност тези произведения разкриват тихите крясъци на млада жена, която търси съгласие със себе си и света. Може би от това идва чувството за неудобство.

Нашата повърхностна култура, основана на образа, определя интимността като нещо, което в действителност изобщо не е интимно. Това, което Крим показва, е далеч отвъд тялото и често най-неприятното нещо, в което трябва да се вгледаме.

Не желаем да се вгледаме в скръбта (или желанията) на другите, най-вече защото ще бъдем принудени да видим същото в себе си. Това противоречи на фантазията, че сме добри, на фарса, че всички сме ОК. Именно тази комбинация от елементи правят произведенията на Натали Крим толкова въздействащи.“

И докато критиците разсъждават върху скрития снисъл, Натали създава деликатни, но провокативни дигитални илюстрации и рисунки, които представя под формата на дневник и фензин.

Художничката е вдъхновена от майка си, която работи като моден илюстратор за The Garment District и от дядо си, известен фотограф. През 2011 г. завършва Модния технологичен институт и оттогава работи като моден илюстратор, фотограф и модел.

Сюрреалистичните сцени в картините ѝ напомнят за образите на дръзкия Франц фон Байрос, а освен от него Натали е вдъхновена от историята на бельото, която можем да проследим в рисунките ѝ – от строгите фусти на викторианската епоха до днешния латекс.